История на Ай Джи Би, първата част
Първо е историческият контекст на тази епична геополитическа битка, която се увенча с успех на 1 октомври 2022 г.
Да започнем с наследството и нагласите. България винаги е играла изцяло в полето на интереси на Русия, респективно на Газпром. Но след агресията на Русия срещу Грузия и особено след анексията на Крим, за всички в Европа стана ясно, че докато има монопол на руския газ, независимост в пълния смисъл на тази дума не може да бъде постигната. България изпита върху себе си „последствията“ на атаките на Москва срещу Украйна, когато ни спряха подаването на природен газ – без предупреждения и без компенсации.
Русия започна стратегически маневри за усилване и най-вече за фиксиране на зависимостите на Източна и Централна Европа от руския природен газ, като за целта започна игра по заобикалянето на Украйна. В нашия регион първият по-значим проект в тази насока бе Син Поток, който бе завършен през февруари 2003 г. и установи пряка връзка между Газпром и Турция с капацитет 16 млрд. к. м. До този момент основната връзка на Газпром бе през България и ТрансБалканския газопровод, който имаше мощност от 18 млрд. к. м., но потребностите на Турция нарастваха и Газпром искаше да си осигури привилегировано място на пазара. В същото време в Москва си даваха ясна сметка, че транзитните страни като Украйна, Румъния и България излагат преноса на политически рискове, поне в частта, в която трябва да се търсят компромиси.
По отношение на България в този период Газпром настояваше и успя да развърже зависимостта на цената на природния газ от цената на транзита и от 2006 г. вече нямахме силен коз в преговорите с Газпром.
Но голямата игра беше много над България – въпросът бе как Газпром да блокира конкуренцията на пазара на Югоизточна Европа и транзита за Централна. От търговска гледна точка проектът Син поток даваше някакво решение, но не помагаше особено като инструмент на влияние в Европа, доколкото доставяше газ в азиатската част и оттам трябваше да се разчита на преносната мрежа на Турция.
Появата на азерския газ особено разтревожи Газпром не толкова с обемите, колкото с прецедента. Именно затова се роди проектът Южен поток, в който централна роля се отреждаше на България. Неслучайно той беше част от Енергийния шлем на президента Първанов. Политическата гаранция, която той и премиерът Борисов дадоха на Путин обаче се оказа ялова. Първанов напусна президентския пост и нямаше как да упражни влияние, а Борисов започна да играе своя игра или поне започна да „балансира“ между западния проект Набуко – който се предвиждаше да отведе азерския газ в центъра на Европа и да играе роля в уравнението на газовите баланси в Източна Европа – най-чувствителният сегмент на руската енергийна дипломация – контролът върху енергийните потоци за Източна Европа.
Проектът Набуко се провали по-много причини, но основната бе, че Русия и Путин успяха да уловят основния акционер в консорциума Шах Дениз 2 – Бритиш Петролеум в капан. Поради разлива в Мексиканския залив – компанията изведнъж се оказа на ръба на фалита – с над $12 млрд. във фонда за погасяване на аварийни работи, щети, санкции и екоглоби. Първоначалните оценки за размера на средствата надвишаваше $20 млрд., а това вече беше твърде голям удар. Не твърдя че британското правителство щеше да позволи фалита ѝ, но сумата беше стряскаща. И тогава ръководството на БП получи оферта от Кремъл да продаде за огромни пари и размени акции в компанията ТНК-Бритиш Петролеум, които де факто я спасиха от фалит.
Едно от условията, които поставиха от Кремъл, бе БП да използват влиянието си и да отклонят азерския газ от Източна Европа и да го насочат към Италия. Така Газпром целеше да остави пазара на газ в бившите си сателити изцяло под свой контрол. Да напомня, че по онези времена ВПГ още нямаше ролята, която има днес. Тръбният газ на Газпром просто нямаше конкуренция.
След като Газпром успяха да отклонят азерския газ към Италия през газопровода ТАП, остана една малка утеха за България, а именно интерконектора. Неговата мощност беше разчетена така, че да не може да окаже съществено влияние. Преценете сами – с неговия капацитет от 3, след това 5 млрд. к. м., как можеше да спори с Южен поток с неговите близо 60 млрд. или по-късните версии на Турски поток 2 с неговите 16 млрд. к. м. Точно никак.
Но още в момента, в който Путин обяви края на Южен поток и информира за това българското правителство, което вместо да каже истината – че проектът се проваля заради отказа на италианския партньор на Газпром ЕНИ да финансира по-голям дял от газопровода, Борисов си затрая и така даде храна за сплетните, че наистина той е спрял проекта. Оттогава останаха едни огромни дългове към Газпром – пари, които бяха преведени по сметките на проектната компания и БЕХ, но които изчезнаха. Не става въпрос за малко пари – между тези €800 млн., за които говореше Путин че му струвал нереализирания проект Южен поток и паричните следи по преводи, свързани с проекта в български банки – липсват между €300 и 350 млн. Да напомня, че целият интерконектор с Гърция струваше €250 млн.
Още през 2015 г., веднага след анексия на Крим, Путин просто форсира плановете си за заобикаляне на Украйна, в които стратегическа роля имаха от юг Турски поток-2, а от север – Северен поток-1 и след това -2. Това бяха клещите, в които трябваше да бъде задушена Украйна.
Това бе и главният сдържащ Кремъл фактор, който отлагаше нахлуването му в Украйна. Неслучайно в момента, в който тези два газопровода – Северен поток-2 и Турски поток-2 бяха завършени, Путин атакува Украйна.
Но да се върнем към 2015 г., когато стана ясно, че Путин ще натисне педала на зависимостта докрай и ще направи всичко възможно, за да прокара олекотена версия на Южен поток – като Турски поток през България. Получилите огромни материални стимули български власти и политически лидери бяха заплашени, че ако не си свършат работата, може да се премине към „други начини“ за разправа. Това, последното, съм го чувал от руски приятели. И схемата е сработила. Именно в края на 2015 и началото на 2016 г. Бойко Борисов започва да приема лични пратеници на Путин, с които да уговарят условията и политическата рамка на властта у нас, която да гарантира че Газпром ще може да контролира преносните капацитети през България през дългосрочните си договори по съществуващата инфраструктура и най-вече новостроящата се инфраструктура – това което стана известно като Балкански поток.
Заедно с това трябва да се забави максимално дълго изграждането на конкурентния проект на интерконектора – това мини-Набуко, за да може в момента, в който азерският газ навлезе в България, Газпром вече да е заел своите монополни позиции, да контролира преносните капацитети през дългосрочни договори и, съответно, основните потребители.
Още тогава Борисов се съгласи Газпром чрез юридически консултанти и пряка намеса да определя поведението на преносния ни оператор Булгартрансгаз и на държавния търговец Булгаргаз. Благодарение на тези „съвети“ БТГ успяваше в продължение на дълго време да заблуждава Европейската комисия, че проектът за разширяване на газопреносната система изпълнява всички изисквания на третия енергиен пакет и не дава особено предимства на Газпром. До един момент през 2017 г., когато от Европейската комисия отрязаха рязко тези мераци на правителството на Борисов и на неговите съветници от Газпром и не извадиха този проект от списъка на проекти от общ интерес. Тогавашният енергиен комисар от ЕК просто заяви, че оттук нататък този проект /вече наречен Балкански поток/ няма да получава никакво европейско финансиране, нито подкрепа, и ако се реализира, това ще бъде изцяло в полето на отговорност и за сметка на българското правителство.
Политическата рамка на властта, която трябва да обезпечи този най-важен стратегически на Кремъл от повече от 30 години проект, беше осигурена през 2016 г. с монтирането във властта на удобен на Русия президент, със съгласието на Бойко Борисов и изваждането от Парламента на всяка критична към Кремъл партия. Ако си спомняте тогава в парламента попаднаха само поддържащи проектите на Кремъл партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и Патриотите. Нито един депутат критичен към Кремъл, за пръв път от цели 30 години, не попадна в Парламента. И това не беше само плод на грешките на Реформаторите и на демократите. Това си беше перфектно изпълнена операция на Кремъл по овладяването на българския политически елит с помощта на Борисов и ГЕРБ, на Доган и Пеевски, на Нинова и националистите.
След провала на Набуко бългаският екип от мениджъри логично попадна – бе избран от акционерите в компанията на интерконектора, да реализира този конкурентен на Газпром проект.
До този момент – поредица от правителства на ГЕРБ само си влачеха краката и създаваха впечатление, че проектът не ги интересува изобщо. Бяха загубени цели 6 години при правителствата на ГЕРБ и правителството на Орешарски. Веднага след като новият екип на интерконектора влезе в длъжност, започна реалната работа и се появиха първите реални пречки. Първо, наследиха проекта, който като че ли нарочно беше направен по най-сложния и най-труден за изпълнение начин – преминаваше под язовир и огромна река. Не че можеше да избегне реките Арда и Марица, но се съгласете, че да премине под цял язовир Студен кладенец, и до ден днешен се възприема от доста експерти като проектен капан с цел забавяне.
От първия ден на работа на българо-гръцкия екип започнаха и опити за смяна и дискредитиране на ръководството. Въпреки помощта, която оказваше поне във видимия спектър на управление, тогавашният енергиен министър Теменужка Петкова, още тогава стана ясно, че не тя е силният енергиен фактор в ГЕРБ, а съперникът ѝ Делян Добрев.
Именно той успя да организира хасковската група и контактите си с президента Радев, за да активира тогавашния шеф на Булгаргаз и близък съратник Николай Павлов, тогава служебен енергиен министър, в пръв опит да бъде отстранена Теодора Георгиева, българският изпълнителен директор в компанията. През април 2016 г., дори БЕХ взе решение за смяната и бе посочен близък приятел на Добрев за неин заместник, с нулев опит в подобни проекти. За сравнение – Теодора Георгиева преди да бъде изпълнителен директор за Набуко – България бе изпълнителен директор на ОМВ България.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Не успяха и то, само защото уставът на дружеството не позволяваше вземане на решения с 50% от гласовете на акционерите. Гръцките и италиански акционери бързо се ориентираха в ситуацията и заеха принципна позиция – смени в ръководството може да има само по предложение на редовни кабинети. Още тогава на мнозина им светна лампичката за характера на управление на служебните кабинети на Радев и за неговите зависимости.
Имайте предвид, че контролът върху компанията от кръговете около Радев и Борисов и индиректно Пеевски, им беше нужен не само и толкова поради контрола върху финансовите потоци на проекта, макар че и това беше силен мотиватор, но най-вече възможността да се търгува политически с Русия. А начини за „легитимно“ забавяне на проекта – бол. Като са започне от осигуряване на средствата, след това разрешения и съгласувания от администрация, до последните приемателни протоколи. За Балкански поток разрешения и процедури минаваха за дни, при интерконектора – за месеци, дори години.
Това, че не успяха тогава да сменят изпълнителния директор никак не ги обезкуражи – и те преминаха към саботажни действия. Нямаше процедура, която да не бъде обжалвана от млечни или винопроизводителни компании – без никакво отношение към подобен проект. По това време започнах да помагам на проекта да се справи с подобен тип рискове като те бъдат ранно идентифицирани и, съответно, профилактирани. За разпознаване на рискове, лесно или поне относително лесно, защото са истинските поръчители се крият зад фасадни компании. Тогава именно разкрихме, че едни от най-върлите жалбоборци срещу проекта са компании под контрола на Делян Пеевски. След като те свършиха своята работа, се намесиха адвокатите – винаги жалбите бяха идентични и писани под индиго от скъпи юридически кантори с известен адрес на Черни връх 59 където се помещаваха канторите на една голяма компания и бизнес адресът на компании, свързани с известен нефтен олигарх. Последният път когато върху проекта се нахвърлиха с таргетирани жалби, бяха строителни компании, свързани с вожд на ВМРО. Срещу подобни битки няма особена защита – защото те използват вратички в закона и всички възможности за блокиране на процедурата. Спомням си един случай – по проекта Южен поток, когато ръководството на компания беше си наело едни от най-видните „зелени“ срещу значително заплащане да им реши проблемите с оценката за въздействие. В нашия случай с интерконектора нямаше пряк път – всичко стана след буквално бездействие и противодействие.
Проблемите не бяха само и толкова локализирани в България. Дойдоха етапите на избор на доставчик и на строител на компания. Трябваше да се проучат компаниите, защото Газпром разполага с огромен ресурс за влияние. Тогава дадох и пример от реалния живот, за който са ми разправяли и предупреждавали мои руски партньори. Ако компанията иска да блокира даден проект, тя може просто да купи строителя, изпълнителя на проекта или доставчика на ключови възли за него. Предложението е примерно – печалбата ви от този проект е $25 млн., ето ви $30 млн., за да го забавите.
Мнозина през целия проект даваха съвети да са изгони строителят – който беше дал далеч по-ниска оферта – примерно 147 млн. срещу 220 млн. на втория. Дребният проблем е, че смяната на изпълнителя по средата, още по-малко в края на проекта, означаваше да се забави още повече и със сигурност да се оскъпи. Тоест през цялото време трябва да се балансира между неустойките и общите щети от забавянето.
Именно в този момент се намесиха и българските служби по начин, по който те само демонстрираха свързаността и зависимостта си от свързаните с Русия български политици.
Докладите за рисковете за проекта, които ръководството получаваше, станаха достояние на ДАНС, които забраниха на ръководството на Ай Джи Би да ме ползват. Сумата по договора бе символична, дори несериозна, затова няма да я посочвам. Всичко бе въпрос на вътрешно убеждение и на мисия.
Продължих и без договор, което вбеси силните на деня и особено Борисов и неговото главно енергийно гуру. То не бяха съдебни искове, не бяха опити за дискредитиране на работата на ръководството – на проекта и моята.
Факт е, че по това време ми отрязаха достъпа до централните медии. Изобщо всички институции в страната работеха за това проектът за интерконектор и навлизането на азерския газ да се забави. И успяха – поне с две години.
Сагата тепърва започва да навлиза в истинската част – за това в следващото издание.
