Мръсни бомби, мръсни политики, мръсни политици

Какво замисля руският президент Владимир Путин в Украйна сега? Нищо чисто, можете да бъдете сигурни. След осем месеца не особено успешна „мръсна“ война, той намеква, че може би ще воюва още по-мръсно – и говори за „мръсни бомби“, които ще бъдат използвани от украинците. Психологическата война, съчетана с безмилостни атаки на критична инфраструктура, е класически тип на „мръсна“ политика, предназначена да спечели на г-н Путин време и да му издейства отстъпки в преговорите, които военната ситуация не оправдава. Това е похват, който в интерес на дългосрочния мир не бива да му се позволи да реализира.

Не е нужно да си Сун Дзъ или Клаузевиц, за да разбереш какво се случва в Украйна. Всъщност дори военният гений Владимир Путин изглежда вече е разбрал ситуацията. Тенденциите са против Русия и няма военни изгледи да се обърнат скоро. Затова Кремъл промени тактиката си. Той се насочва към критичната инфраструктура – преди всичко енергийната. В резултат на това около един милион украинци вече са без електричество и вода.

Посланието на Владимир Путин към украинците е ясно: или сядайте и преговаряйте за условията на капитулация, или ще бъдете оставени на студено и тъмно през зимата. Това е чисто и просто тактика на терор.

Посланието му към Запада също е доста очевидно: каквато и военна помощ да оказвате на Украйна, не можете да ни спрете да направим живота на нейните граждани мизерен – или да предотвратите нова масова вълна от украински бежанци, която да се насочи към вас.

Още по-забележимо обаче е засилването на дезинформацията и хибридната война. От няколко дни Москва изстрелва залп след залп пропаганда за „мръсна бомба“, според която украинците възнамеряват да взривят такава бомба и след това да припишат това на руснаците – прословутите операции под фалшив флаг.

Генерал-лейтенант Игор Кирилов – началник на руските сили за радиоактивна, химическа и биологическа защита – заяви на пресконференция, че използването на „мръсна бомба“ може да е неизбежно благодарение на контактите на Киев с представители на Великобритания по въпроса за евентуален трансфер на технологии за ядрено оръжие. Според генерал-лейтенант Кирилов Министерството на отбраната (МО) на Русия смята, че използването на мръсна бомба може да бъде замаскирано като „необичайно активиране“ на руска ядрена бойна глава с ниска мощност.

Още лъжи

По-късно се появи твърдението, че украинската армия планира да използва доставените от САЩ боеприпаси HIMARS, за да удари язовир Нова Каховка, който се намира на маршрута, по който армията ще премине при сегашния си поход към Херсон. Това, ако си спомняте, идва след предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че руските специални сили са минирали язовира, като по този начин са дали на Русия възможността да предизвика опустошителни наводнения в средата на зимата в обширни райони около Херсон.

Спорно е дали подобни удари и наводнения биха донесли много полза на Русия в строго военен смисъл. От една страна, те биха могли да ограничат способността на украинските войски да напредват и да спечелят време за интегрирането на току-що призованите в рамките на „частичната мобилизация“ на г-н Путин в руската армия. От друга страна, началникът на военното разузнаване на Киев Кирил Буданов омаловажи въздействието, като заяви, че това ще забави напредъка на украинските сили с не повече от две седмици. И, разбира се, наводняването на територия, окупирана от самите тях, не би било непременно умен ход от страна на руснаците, тъй като водохранилището Нова Каховка е от съществено значение за водоснабдяването на Крим, който ще бъде крайната жертва на наводнителните вълни.

Но може би не става дума за военна полза. Такива наводнения, ако се случат, могат да причинят повече жертви дори от използването на ядрено или химическо оръжие. Така че информационното и пропагандното въздействие на подобни слухове е потенциално огромно.

– Като начало, ефектът от него би могъл да бъде предизвикване на „шок и ужас“ и подчиняване на украинското общество чрез активиране на неговия „инстинкт за оцеляване“.

– Това също така подготвя почвата за информационни, дипломатически и психологически контраоперации за смекчаване и деескалиране на тотална реакция на Запада, ако Русия рискува да използва оръжия за масово поразяване (ОМП) или избере широкомащабна терористична атака. Разбира се, Кремъл иска да е сигурен, че ще може да обезвреди пълноценна криза и да изключи възможността за пряка намеса, обещана от САЩ и Обединеното кралство, ако Русия използва ОМП в Украйна.

– И накрая, тя служи за подготовка на международното обществено мнение за всичко неприятно, ужасяващо или направо апокалиптично, което може да се случи. Пропагандната машина на Кремъл е готова веднага да припише всичко на украинската армия и на г-н Зеленски, твърдейки, че той убива свои сънародници.

Гореизброените сценарии за равитие не предвещават нищо добро. Тази психологическа война – в съчетание с решението на Кремъл да се изтегли от Херсон, като изтегли администрацията и елитните си войски – навежда на мисълта, че се обмисля някакъв отчаян ход. А г-н Путин има основателна причина да бъде отчаян. Неизбежната загуба на Херсон не е последното действие в злополучната му украинска драма. Но тя със сигурност бележи началото на края.

Москва зове

Двамата най-високопоставени руски военни – министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов – са заети с телефонна дипломация, докато обзвъняват колегите си в САЩ, Турция, Франция и Великобритания. Според съобщения в медиите от руска страна целта на тези разговори е била да се предаде загрижеността на Русия относно „мръсната бомба“ в Украйна и относно ескалацията на военния конфликт, която може да доведе до пряко участие на Запада в него.

Сега г-н Шойгу и генерал Герасимов се намират в сложно положение. Те не са се точно „отличили“ с добро командване на руската армия в хода на „специалната военна операция“ на г-н Путин. Особено г-н Шойгу напоследък получава много удари от хардлайнери като чеченския военачалник и президент Рамзан Кадиров и шефа на „Вагнер груп“ Евгений Пригожин („готвачът на Путин“).

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Всъщност единствената причина, поради която г-н Шойгу и неговият началник на щаба все още са на поста си, е, че те са избрани от президента и че уволнението им би поставило г-н Путин в неудобно положение, би нанесло тежък удар върху авторитета му и би било равносилно на публично признание за провала на украинската му авантюра. Така че не е чудно, че сега те работят усилено с телефона, за да бъдат полезни, както могат.

Можем с основание да предположим, че последните телефонни разговори на двамата мъже предвещават някаква радикална стъпка в Украйна. Нещо повече, те са насочени както към международната, така и към руската общественост, подготвяйки почвата за евентуална бъдеща „принудителна“ употреба на оръжия за масово унищожение или за офанзива, включваща мерки с подобно въздействие.

Г-н Шойгу също така трябва да увери сънародниците си, че Русия не е изолирана и че линиите за комуникация с всички големи западни столици се поддържат отворени. Независимо от това подтекстът остава неизменен: Москва е уверена, че може да деескалира всякакво възмущение на Запад, което може да последва действия в Украйна, водещи до масови жертви.

Неслучайно западните събеседници на г-н Шойгу веднага отхвърлиха тези интерпретации и подчертаха, че Украйна и Зеленски сами ще решат кога да преговарят за прекратяване на огъня и край на войната.

Така, в отговор на писмо от американски законодатели, говорителят на Белия дом Джон Кърби заяви, че администрацията „оценява много внимателно техните опасения“, но отново подчерта, че украинците ще останат ключови за всякакви дипломатически увертюри. „Няма да водим разговори с руското ръководство, без украинците да бъдат представени… Тъй като това е неговата страна, г-н Зеленски може да определи как трябва да изглежда успехът и кога да се преговаря“, заяви говорителят на Белия дом.

И за пореден път условията на Киев остават неизменни – а именно безусловно и пълно изтегляне на руските войски от украинска територия.

Което обяснява защо г-н Шойгу се обърна към западните си колеги.

Психологически операции за прекратяване на огъня

Най-важната причина е, че неговият началник г-н Путин разбира, че руската армия няма никакъв шанс без прекратяване на огъня и време за прегрупиране.

По отношение на „живата сила “ Украйна има ясно предимство. Ако се вземат предвид войските на териториалната отбрана и резервистите, както и различните части с бойна готовност, Украйна вече е мобилизирала повече от един милион мъже и жени. За разлика от това „частичната мобилизация“ в Русия просто се провали. Това показа на г-н Путин, че в числено отношение Кремъл няма как да се мери с украинските въоръжени сили. Което от своя страна означава, че загубите ще продължат да нарастват и че Русия неизбежно ще бъде изтласкана от Херсон и от Украйна – включително Крим.

Незабавното прекратяване на огъня сега изглежда е на първо място в списъка с приоритети на Москва. И това обяснява преместването от военния фронт (липсата на офанзивни действия) към дипломатическия фронт. „Дипломатически“, между другото, в повечето случаи означава „военно-дипломатически“: никой не разговаря със злополучния външен министър на Русия Сергей Лавров тези дни…

Путин се убеди многократно, че не разполага с лостове за пряко влияние върху украинския президент.

Първо, опита да използва турския президент Реджеп Тайип Ердоган като посредник със Запада. Това се провали. Възможностите на турския президент бяха надценени, пък и откровено казано, той получава повече, като става все по-необходим на Путин заедно с потъващата международна репутация на руския президент.

След това г-н Шойгу потърси посредничеството на западните си колеги, знаейки добре, че няма никакъв шанс да накара министъра на отбраната на САЩ да разбере, още по-малко да се съгласи с неговите тези. Това също не даде резултат.

И така, в крайна сметка по-голямата част от работата беше свършена от двойката Шойгу-Герасимов. Този донякъде слабоподвижен дует се опитва от доста време да дискредитира публично г-н Зеленски с обвинения в престъпни намерения и терористични действия. Тандемът подгря темата след бомбардировката на Керченския мост и я доразви, използвайки идеята за „мръсна бомба“ – като дори успяха да заявят, че Украйна се готви да разработи ядрено оръжие, а не само да получи такова от други държави.

Но общата нишка в тези наративи на Шойгу и Герасимов е, че Москва има легитимно право да прибегне до изпреварващ удар, за да предотврати подмолните действия, които Киев се готви да предприеме. Подобно „оправдание“ беше използвано за започването на войната през февруари, с тази разлика, че това, което се предполагаше, че се предотвратява, беше украинското членство в НАТО – перспектива, която всъщност не съществуваше или в най-добрия случай беше изключително далечна по онова време.

Изводът от всичко това е, че дейността на новия колцентър на Шойгу и Герасимов служи за тестване на границите на възможната западна реакция – за да се гарантира, че доколкото е възможно, тази реакция ще се ограничи до вербална критика на потенциалната употреба на оръжия за масово унищожение.

Картата „Тръмп“?

Кремъл обаче може да има и друга карта в ръкава си – или поне се надява и твърди, че има. Това е перспективата за победа на републиканците на междинните избори в САЩ. Руските медии разчетат не за пръв път на тази карта, както правеха преди няколко години – когато Доналд Тръмп открито доминираше в Републиканската партия. Тогава го правеха открито, сега нещата са завоалирани, дискретни. Пропагандната линия на Кремъл сега е, че Републиканската партия вероятно ще спечели изборите, което ще наклони баланса в Конгреса и ще позволи на партията да блокира програмата за финансиране на Украйна. Успоредно с това в приятелски настроените към Русия медии се наблюдава непрестанен поток от инсинуации, че Америка трябва да се оттегли и да не се намесва във войната в Украйна.

Този „нов изолационизъм“ има исторически прецеденти и те не са никак ласкави. Преди САЩ да се включат във Втората световна война, в различни щати се провеждат митинги в подкрепа на Адолф Хитлер, които подкрепят мира с нацистка Германия и призовават за ненамеса във войната в Европа. И едва японското нападение над Пърл Харбър и обвързаното решение на Германия да обяви война на Съединените щати доведоха до окончателното скъсване с този изолационизъм. Старите традиции и старите нагласи умират трудно.

Като цяло обаче изглежда вероятно, че какъвто и успех да имат поддръжниците и съратниците на г-н Тръмп на изборите следващия месец, основното уравнение на евроатлантическата сигурност няма да се промени. Най-добрият шанс на Европа и САЩ да обуздаят г-н Путин е Украйна. А блокирането му там е единствената надежда на света да избегне Трета световна война. Това означава Западът да реши, че няма да се поддава на постоянните психологически операции на г-н Путин и е готов да увеличава залога.

След февруарското нахлуване изглеждаше, че идеята примирие с Путин е отпаднала – освен може би при френския лидер Еманюел Макрон. Наскоро той се отклони от обичайната практика да държи Москва в неизвестност относно намеренията си, като заяви, че Франция няма да отговори с ядрения си арсенал, ако Русия използва оръжия за масово поразяване в Украйна. Не е ясно защо г-н президентът трябваше да го направи, но, но с французите не винаги е лесно – с този французин в частност също. Но като цяло остава впечатлението, че Западът и Франция научиха своите уроци.

Вече има признаци, че г-н Путин е осъзнал, че всички приказки за мръсни бомби и терористични заговори са се обърнали срещу него. Дмитрий Полянски, заместник-представител на Русия в ООН, почти призна онзи ден, че темата е била свалена от дневния ред, защото украинците са взели под внимание опасенията на Русия. Той не би посмял да прояви инициатива, ако няма одорение за подобен ход от най-високо място.

Да спрем Сатаната

Стъпки назад, не означават, че човекът в Кремъл ще прекрати психологическите си игри. Само че заповедите му към неговия отдел за „мръсни поръчки“ ще претърпят малки промени. Наскоро имаше намек за подобно развитие, което в зависимост от настроението ви може да се разглежда или като ужасно смешно, или като дълбоко зловещо.

На последното заседание на руския Съвет за сигурност се говореше за „десатанизация“ на Украйна. Точно така: десатанизация. Очевидно нещата са се придвижили малко по-напред от „денацификацията“, която путинистите заявиха, че целят още през февруари.

И това не е преувеличение. През последните месеци и години темата за западния (и украинския) сатанизъм се появява с известна регулярност в дискусиите – и беше спомената най-вече в речта на г-н Путин миналия месец по тържествения повод на анексирането на четири украински области от Москва. Но през последната седмица този рефрен стана забележимо популярен. Всички – от неуморния пропагандист Владимир Соловьов до зловещия г-н Кадиров – заклеймиха сатанизма. А Алексей Павлов – помощник на влиятелния шеф на Съвета за сигурност Николай Патрушев – дори намери време да напише дълга статия в популярния седмичник Аргументи и Факти за разпространението и практикуването на сатанизма в днешна Украйна.

Не е нито новина, нито изненада, че г-н Путин търси начин да превърне войната в Украйна в Свещена война. В крайна сметка той не успя да я превърне в Отечествена война, а обществената реакция на „частичната мобилизация“ направи този провал още по-очевиден. Освен това винаги благосклонният Московски и на цяла Русия патриарх Кирил – най-високопоставеният човек в руското православие – преди време даде благословията си за битката на г-н Путин с Антихриста.

Въпреки това, включването на „десатанизацията“ в основните теми изглежда като стъпка в посока, която при други обстоятелства би могла да се разглежда като възхитителен опит за ангажиране на Църквата в светски дела. Но мюсюлманите не губят съня си заради Антихриста, но пък те – подобно на православните християни – със сигурност имат проблем със Сатаната (или Шейтана, както е известен в Корана). Така че изглежда, че руският лидер застрахова религиозните си залози и търси нов джихад срещу неверниците на Запада и тяхната марионетка Украйна, като мотив за

мобилизиране на повече войници сред мюсюлманите в Кавказ, Татарстан, Башкортостан и другаде. Това е логично, защото преобладаващо мюсюлманските етнически групи и региони вече носят повече от своя дял от тежестта на войната. Това е така и защото един от основните хардлайнери, чеченският г-н Кадиров, е склонен да използва исляма срещу неверниците и, както видяхме, напоследък се движи плътно по течението на антисатанистките настроения.

Интересен въпрос е дали г-н Путин разбира силите, с които си играе. Още по-интересен е въпросът дали му пука.

Междувременно нещата стават все по-мръсни и по-мръсни. Миналия месец гръмна газопровода „Северен поток“, макар и да не знаем чия точно е била мръсната игра. Този месец се заговори за мръсни бомби. В сряда безпилотни самолети атакуваха петролни танкери, което може да се окаже наистина много „мръсно“, ако се разлее петрол. А утре? Кой знае? Но не бива да се учудваме, тъй като очевидно в това е замесен Сатаната…

Илиян Василев