Историята на Ай Джи Би, втората част

Продължаваме от миналия път. За да влезем отново в темата, завърших с разобличаване на лъжата, че Балкански поток е получил санкция от ЕК и че е европейски проект. Това бе ключова опорка на Борисов и неговото правителство, за да прикрие открито кремълския характер на проекта.

Тогавашният енергиен комисар от ЕК, по повод желанието на правителството на Борисов Балкански поток да се смята за проект на ЕС, заяви, че предложеният вариант на Балкански поток не може да има нищо общо с ЕК – не само няма да получи никакво европейско финансиране, нито подкрепа от евроинституциите, но реализацията му е изцяло отговорност и за сметка на българското правителство.

Политическата рамка на властта, която трябваше да обезпечи този най-важен стратегически на Кремъл проект от повече от 30 години, беше осигурена през 2016 г. с монтирането във властта на удобен на Русия президент, със съгласието на Бойко Борисов, и изваждането от Парламента на всяка критична към Кремъл партия. Ако си спомняте тогава в Парламента попаднаха само поддържащи проектите на Кремъл партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и Патриотите – нито един депутат, критичен към Кремъл, за пръв път от цели 30 години, не попадна в Парламента. И това не беше само плод на грешките на Реформаторите и демократите – беше си перфектно изпълнена операция на Кремъл по овладяването на българския политически елит с помощта на Борисов и ГЕРБ, на Доган и Пеевски, на Нинова и националистите.

След провала на Набуко бългаският екип от мениджъри логично попадна – бе избран от акционерите в компанията на интерконектора – да реализира този конкурентен на Газпром проект.

Към онзи момент поредица от правителства на ГЕРБ само си влачеха краката и създаваха впечатление, че проектът не ги интересува изобщо. Бяха загубени цели шест години при правителствата на ГЕРБ и правителството на Орешарски. Веднага след като новият екип на интерконектора влезе в длъжност, започна реалната работа и се появиха първите реални пречки. Първо, наследиха проект, който като че ли нарочно беше направен по най-сложния и най-труден за изпълнение начин – преминаваше под язовир и огромна река. Не че можеше да избегне реките Арда и Марица, но се съгласете, че да се премине Арда под цял язовир „Студен кладенец“ и до ден днешен се възприема от доста експерти като проектен капан с цел забавяне.

От първия ден на работа на българо-гръцкия екип започнаха и опити за смяна и дискредитиране на ръководството. Въпреки помощта, която оказваше поне във видимия спектър на управление тогавашният енергиен министър Теменужка Петкова, стана ясно, че не тя е силният енергиен фактор в ГЕРБ, а съперникът ѝ Делян Добрев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Именно той успя да организира хасковската група и контактите си с президента Радев, за да активира тогавашния шеф на Булгаргаз и близък съратник Николай Павлов, към онзи момент служебен енергиен министър, в пръв опит да бъде отстранена Теодора Георгиева, българският изпълнителен директор в компанията. През април 2016 г. дори БЕХ взе решение за смяната и за неин заместник бе посочен близък приятел на Добрев с нулев опит в подобни проекти. За сравнение, преди да стане изпълнителен директор за Набуко – България Теодора Георгиева бе изпълнителен директор на ОМВ – България.

Не успяха и то, само защото уставът на дружеството не позволяваше вземане на решения с 50% от гласовете на акционерите. Гръцките и италиански акционери бързо се ориентираха в ситуацията и заеха принципна позиция – смени в ръководството може да има само по предложение на редовни кабинети. Още тогава на мнозина им светна лампичката за характера на управление на служебните кабинети на Радев и за неговите зависимости.

Имайте предвид, че контролът върху компанията от кръговете около Радев и Борисов и индиректно Пеевски им беше нужен не само и толкова поради контрола върху финансовите потоци на проекта, макар че и това беше силен мотиватор, но най-вече възможността да се търгува политически с Русия контролът върху прогреса на проекта. А начини за „легитимно“ забавяне на проекта – бол: като са започне от осигуряване на средствата, сетне разрешения и съгласувания от администрация, до последните приемателни протоколи. За Балкански поток разрешения и процедури минаваха за дни, при интерконектора – за месеци, дори години.

Това, че не успяха тогава да сменят изпълнителния директор никак не ги обезкуражи и преминаха към саботажни действия – нямаше процедура, която да не бъде обжалвана от млеко- или винопроизводителни компании без никакво отношение към подобен проект. По това време започнах да помагам проектът да се справи с подобен тип рискове, като те бъдат ранно идентифицирани и, съответно, профилактирани; за лесно или поне относително лесно разпознаване на рискове, защото истинските поръчители се крият зад фасадни компании. Тогава именно разкрихме, че едни от най-върлите жалбоборци срещу проекта са компании под контрола на Делян Пеевски. След като те свършиха своята работа, се намесиха адвокатите – винаги жалбите бяха идентични и писани под индиго от скъпи юридически кантори с известен адрес на Черни връх № 59, където се помещаваха офисите на една голяма компания и бизнес адресите на компании, свързани с известен нефтен олигарх. Последния път, когато върху проекта се нахвърлиха с таргетирани жалби, се оказаха строителни компании, свързани с вожд на ВМРО. Срещу подобни битки няма особена защита, защото те използват вратички в закона и всички възможности за блокиране на процедурата. Спомням си един случай по проекта Южен поток, когато ръководството на компания си беше наело срещу значително заплащане едни от най-видните „зелени“ да им решат проблемите с оценката за въздействие. В нашия случай с интерконектора нямаше пряк път – всичко стана след буквално бездействие и противодействие.

Проблемите не бяха само и толкова локазирани в България – дойдоха етапите на избор на доставчик и на строител на компания, трябваше да се проучат компаниите, защото Газпром разполага с огромен ресурс за влияние. Тогава дадох и пример от реалния живот, за който са ми разправяли и предупреждавали мои руски партньори: ако компанията иска да блокира даден проект, тя може просто да купи строителя, изпълнителя на проекта или доставчика на ключови възли за него. Предложението е примерно печалбата ви от този проект е 25 милиона долара, ето ви 30 милиона, за да го забавите.

Мнозина в хода на целия проект даваха съвети да се изгони строителят, който беше дал далеч по-ниска оферта – примерно 147 млн. срещу 220 млн. на втория. Дребният проблем е, че смяната на изпълнителя по средата, още по-малко в края на проекта, означаваше той да се забави още повече и със сигурност да се оскъпи, т.е. през цялото време трябва да се балансира между неустойките и общите щети от забавянето.