АкцентБългария

Правосъдната реформа буксува най-вече поради страха на политиците относно кое мнозинство ще успее да наложи своя човек

На шеговития въпрос „Вият ли се облаци над главата на Гешев?“ адв. Петър Славов коментира в студиото на Алтернативата, че поведението на главния прокурор (ГП) напоследък е изключително интересно и че още когато е бил действащ депутат в 43 НС, на него и колегите му е струвало огромни усилия поне да веднъж да призоват предшественика на Гешев в НС. А последният напоследък е ден през ден из кулоарите. Има дори народни представители, които го слушат с възхита да им разяснява законодателни инициативи. Всичко това обаче говори за сериозна смяна на стратегията, а именно минаване в офанзива.
Добре познато е писмото на Гешев, разпратено до депутатите. Имал съм възможност да наблюдавам как постът в държавата, който най-много променя хората и то до неузнаваемост, е този на ГП и това се дължи на неограничената безконтролна власт, водеща до самозабрава. Проблемът е системен и може би е редно вече да се престане с коментарите за наследника му на поста, а да се замислим изобщо за необходимостта от премахване на подобна позиция, водеща до свръхцентрализация в държавата в лицето на един човек.
Колкото до процедурата по импийчмънт, тя отива в полето на ВНС, но анализът на Конституцията в частта ѝ за ГП сочи, че в ал.1 „Прокуратурата следва структурата на съдилищата, а същевременно в ал.2 се твърди, че „ГП осъществява надзор за законност и е ръководител на всички прокурори“, т.е. двете алинеи не си кореспондират. Логично е да се запитаме имаме ли главен съдия на държавата, за да имаме и ГП. За мен подлежи на аргументация твърдението, че обикновено НС може да премахне позицията на ГП, прехвърляйки правомощията му в рамките на Прокуратурата, т.е. към двамата му заместници, които ще оглавят съответно ВКС и ВАС. В 48 НС се създаде Конституционна комисия, т.е. явно се предвиждат и промени в конституцията.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





Най-после се узря за предложението ми от 2015 г. отказите на Прокуратурата да разследва да подлежат на съдебен контрол и в Закона за Антикорупционната комисия на МП най-после е записана подобна разпоредба, което е добро начало да се справим с тези откази да се повдигат обвинения.
Венецианската комисия е изключително авторитетен орган и становището ѝ е много важно, но в желанието си да бъдат дипломатични и коректни в изказа си, често биват превратно тълкувани от политиците ни, а конкретика липсва.
С годините за длъжността на ГП все повече ще се говори, защото е свързана със Съветския модел и Димитровската конституция, чиято задача е била да преследва инакомислещите. Една от забележките на Комисията е именно огромното влияние на ГП в Съвета, а това, което блокира реформата, е страхът на политиците кое мнозинство ще успее да наложи своя човек. Крайно време е да престанат да се страхуват от сянката си, а да мислят за излизане от ситуацията.
Между две четения в пленарна зала може да се очаква всичко. Колкото до Антикорупционния закон, представен днес от министър Зарков, бяха приети законопроектите както на ПП, така и на МП, като лично на мен ми допада повече вторият. Най-после се предлага съставът на комисията да не бъде избиран от силните на деня, а на квотен принцип, който дава възможност за известен по-сериозен паритет между представителите.
След като премина през множество трансформации, КПКОНПИ би могла да бъде доста сериозен инструмент в борбата срещу корупцията, още повече, че тя разполага и с разследващи правомощия.
Ако се мисли въобще за изваждане на Прокуратурата от съдебната власт, то това трябва да бъде някой независим орган, който да не е придатък на изпълнителната, защото тогава властимащите биха упражнявали пълен контрол и там.
Три законопроекта бяха приети днес на първо гласуване по изборния кодекс и не съм доволен от минаването на проекта на БСП (с подкрепата на ГЕРБ) за връщането на хартиената бюлетина. Машините все пак са налице и за тях се похарчиха над 40 млн. лв. Не мисля, че са пробити, защото отзвукът би бил огромен. А най-голямата гаранция при тях е, че всеки вижда вота си на хартиената разписка. Липсва обаче смелост навсякъде да се гласува машинно, разясни в заключение адв. Славов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *