Статистиката, отчитаща преминалите и установилите се у нас украински бежанци, е хаотична и под всякаква критика

Държавата я нямаше преди, няма и сега. Положението със статистиката е сходно. Когато ме поканиха да участвам в кризисния щаб на МС, издържах да ходя там само три седмици и престанах, защото видях как нищо не е в състояние да се реши. Така на практика всичко легна на плещите на доброволчески организации и на обикновения българин – на фирмите, които проявиха щедрост и помагаха. Това заяви в студиото на Алтернативата Олена Коцева, председател на Сдружението на украинските организации в България.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Статистиката е под всякаква критика и хаосът там е пълен. Там се споменават едни огромни числа, напр. че в България са влезли 845 хил. души, но това са хора, които не са останали тук, а само са преминали. Когато става въпрос за първото преселване на бежанците от хотелите, където бяха хаотично настанени, е редно да споменем, че настаняването се извършваше по собствена инициатива. Вицепремиерът Константинова, ресорният министър от кабинета Петков, бе съобщила, че 110 хил. души са получили статут за временна закрила в България, от които обаче само 55 хил. са били настанени по хотелите, т.е. при всяка статистика половината от хората винаги се губи. Много живяха по частни квартири без помощ от държавата и изцяло разчитаха на собствени средства и доброволчески организации, които никак не са много.
Гражданското общество трябва да настоява за пълна отчетност на разходваните средства, защото по този начин обществото ни се настройва срещу украинското. Най-тъжното е, че и наскоро имаше информация, според която не всички хотелиери са получили обещаните средства. Този маниер на обгрижване на бежанци е подчертано български, защото в цяла Европа, Канада и САЩ на хората са им раздавани пари с определен разчет на ръка в зависимост от възможностите на съответната държава. Дори румънците са давали по 247 лв. на възрастен и половината от тази сума на дете, настанявайки ги в социално жилище или временно в хотел до намирането на квартира. Така хората са знаели как да разполагат с полагащите им се средства, но това може да се случи само без участието на посредници. Ако направим елементарна сметка, 80/100 лв. на ден за хотел на майка с дете, умножени по 30 дни – това са 1200/1500 лв. на човек за месец. Значи с парите, предвидени за хотелиерите, които така или иначе не са раздадени, можеше да се платят наемите на жилищата за една година.
Примерите за добро са много. Правеше ми впечатление как по сметката ми постъпват суми от 5 или 20 лв. Имаше и пенсионери, които в продължение на 8 месеца предоставяха по 50 лв. Тези дни една жена донесе на ръце 10 кг гречка и домакински потреби. Примерите са много и много българи помагат. Иначе организацията ни не би оцеляла, сподели в заключение Коцева.