Свидетели сме на абсолютно неподготвени кадри в държавната администрация и то на най-високо ниво
Покрай темата с бежанците по-сериозният очертал се въпрос е: „Привлекателна държава ли е България“. Знаете, че държавите притежават различни богатства, но най-богати са привлекателните – привличащите хората да идват, да си раждат децата и да се борят за паспорти. Не успяхме да разберем през годините, че това е посоката, в която трябва да полагаме усилия и случилото се с украинските бежанци в България от една страна е национален провал, но от друга, от март т.г. българското гражданско общество осъществи най-голямото си достижение като масово усилие след 90-та – периодът на големите промени. Нека си припомним, че през март и април повече от 30 хил. украински бежанци бяха приютени от частни лица, които не търсеха подкрепа нито от държавата, нито от друг. Това коментира за Алтернативата гражданският активист Мирослав Севлиевски.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Много похарчиха с любов и сърце всички онези българи, които помагаха на бежанците през последните7-8 месеца и това е най-голямото българско достижение. Българската държава от години не разбира демографският ни проблем, чиито решения трябва да бъдат търсени, но нека погледнем хуманитарната страна на случващото се, на усилията на българите да бъдем хуманисти и граждани. Всички забравяме, че в Украйна кипи истинска гореща война и тези хора бягат от домовете си, защото по тях се стреля. Видяхме, че пристигат само майки с деца и възрастни хора. Вчера се говореше за 500 млн. лв. разходи, днес от министъра на туризма чувам сумата от 187 млн. за българските хотелиери, на които трябва да благодарим за това, че откликнаха още през март без да са сигурни, че изобщо ще има държавна помощ по приемането на бежанците. Никой друг у нас не можеше да приюти хиляда човека едновременно и да ги настани и нахрани в рамките на няколко часа, да ги пази и им осигурява медицински грижи, детски градини, психолози и пр. Българските институции бяха безсилни за подобно начинание.
В държавните почивни домове настаняването също не е безплатно. Свидетели сме на абсолютно неподготвени хора в държавната администрация и то на най-високо ниво. Разкарването на бежанците от хотелите до разпределителен център в Свиленград чрез товарене на автобуси и извозването им до почивните станции е глупава оперетна история, при положение че данните за това колко са хората, децата и т.н. са известни и спокойно можеше да се прати един автобус да ги закара директно до новото им местообитание. Спомняте си как се подготвяха специални влакови композиции, при които никой не се яви. В Бургас на гарата отидоха пет човека. Слава Богу, всичко друго мина някак си добре и се надявам, че днешното ни правителство ще направи така, че тези ситуации – илюстрации на провала, да не се повтарят.
Повечето от украинците вече просто отиват в Румъния, която им предоставя по-добри условия и това е големият проблем – защо не можем да се организираме като румънците. Според румънската статистика там бежанците са стотици хиляди, а не десетки хиляди както е тук. Не сме бедни за хуманитарни усилия, а за други неща.
С парите, предоставени от ЕС и българския бюджет, инвестирахме в репутацията на децата ни. Всички, преминали през България украинци, разбраха, че тук е пълно с добри хора. Разбира се, че критикуващи винаги ще има. Държавата ни дава на украинските бежанци по 15 лв. на ден само по една причина – това са хора, изгонени от домовете си с огън и жупел и са в реална нужда.
Правителството трябва да се реорганизира. На поне десет места съм чел, че от ЕС са предоставени около 300 млн. лв. по различни програми и това никак не е малка сума. Сигурен съм, че ако правителството ни заяви пред ЕС, че е готово при определени условия да приеме, настани и обгрижва украински майки и деца, това би било реална помощ във войната.
Всички забравяме, че бежанците харчат пари в България – само през март около 70 млн. бяха похарчени през украински кредитни карти. Досега тези хора са оставили между половин и един млрд. лева в хазната ни, така че не можем да гледаме едностранчиво на този процес. Възможността да помагаш е дар Божи. В помощ на бежанците се включиха над 50 хил. българи и не е имало по-голямо масово явление, свързано с гражданското ни общество, през последните 30 години, уточни в заключение Севлиевски.