Лукойл, служебното правителство или Парламента ще определят правилата?
Цената на горивата ще падне, но не заради правителството на Румен Радев.
След поредната среща на министри от правителството и Лукойл бяха дадени поредните доказателства, че Румен Радев и кабинетът търсят вариант да предрешат темата с горивата и суровия нефт с някакви бомбастични обещания за бъдеще, само и само да не допуснат инициативата да бъде поета от Народното Събрание. Защото в зависимост от това, къде се търси и намира решение, дали през решение на законодателния орган или такова на изпълнителната власт, могат да се търсят и мотиви и ползи пряко от Лукойл.
Да започнем с това, че за пореден път в разговор с президента Радев и неговия кабинет, Лукойл обещават „птица в небето“, печалби в бъдеще време. На първо време до края на годината – 100 милиона лева, което би трябвало да бъде добра новина, на фона на мизерните 7,5 милиона за 2021 година. И тогава правителството на ПП бурно се радваше на това, че за пръв път или почти за пръв, рафинерията ще плати данък печалба.
През годините Лукойл винаги е мотивирал монетарно отделните партии в зависимост от техния достъп до власт и влияние. Сред мотивираните бяха почти всички, но най-дълго се задържа ГЕРБ и Борисов. Сделката всички я знаете – ГЕРБ осигуряваше държавното безхаберие за водения от Лукойл картел на горивата, безконтролния внос на суров нефт и неплащането на данък печалба.
Борисов прибираше признателността.
За ръководството на компания е все тази кой получава монетарна мотивация, стига да може да осигури условия за възходящи печалби за компанията-майка в Москва.
Три са основните приходоизточника на Лукойл – първият източник са продажбите на суров петрол, „усилени“ със спестяванията от неплатената разлика между сортовете Уралс и Брент, вторият е преработвателната такса и печалбата на рафинерията и третият е търговската премия на продадените рафинирани продукти /включително през оптимизация и трансферно ценообразуване/.
Няма да коментирам изказванията на нашите министри, защото е очевидно разминаването между знания и професионален опит – повечето от тях за пръв път се сблъскват с материята и поради това е логично да изпитват трудности.
Но да започнем със спестяванията от неплатената разлика между сортовете Уралс и Брент. Ако вземем изнесените данни от днес, че до края на годината ще бъдат преработени рекордните над 7,1 милиона тона, това са някъде към 52 милиона барела, то потенциалния нетен финансов ефект за майката Лукойл е допълнителни приходи от около 1,3 милиарда долара или 2,5 милиарда лева. Дори да намалим тази сума с количествата неруски петрол, който рафинерията Лукойл-Нефтохим е преработила, сумата е стряскаща.
Сами преценете, какво е за Лукойл да плати „за бог да прости“ 100 милиона лева на държавата и още нещо за смазване на корупционните схеми. Причината българските потребители да губят тези пари чрез по-високи сметки е и схемата на ишлеме, договорена от ГЕРБ и продължена от ПП. Там класическата схема за изнасяне на печалба през трансферно ценообразуване е на макс. По международните счетоводни стандарти за избягване на трансферно ценообразуване сделките между свързани лица трябва да спазват принципа на „една ръка разстояние“, тоест всички транзакции да се реализират при пазарни условия, но това е само за наивниците. Размерът на приходите от такси за преработка се поддържа на равнище, което да не позволява формирането на значителна печалба. Ако сравните преработвателната такса на бургаската рафинерия, с тези на конкурентни рафинерии в ЕС, ще установите, че разликата е в пъти.
Ако се екстраполират загубите и неплатената данък печалба през годините, вероятно ще се стигне до сума съвместима с оценката на активите на Лукойл Нефтохим. Тоест един добре обоснован иск за пропуснати ползи, може да върне рафинерията в държавна собственост. Но не би. Защо, след като това е националния интерес, дефиниран на единствено легитимното ниво на потребителите и данъкоплатци, питайте Борисов и Радев. Новото богатство на нашите политици не се е самослучило, от заплати, ние сме платили за него.
И в новото заиграване с 800 милиона лева потенциални нови данъци пак има „дебела“ уловка, всичко е под условието да се преработва руски суров петрол сорт Уралс. Твърдението, че няма друг сорт, освен суровия петрол Уралс, който излиза през руски и други терминали в Черно море, е меко казано неистина. По тръбите на Каспийския тръбопроводен консорциум /КТК/ тече и друг суров петрол, който не е Уралс. През нефтопровода Баку-Супса също излиза неруски суров петрол. Но Лукойл не желае да го внася, под претекст, че не отговаря на техническите параметри за преработка, въпреки че, през компанията си Лукарко, е акционер в КТК и по него тече и негов нефт.
Сортът Уралс ще е предмет на европейските санкции от 5 декември т.г., с отсрочката от 45 дни, която бе дадена неотдавна. Стремежът на правителството на Радев да изземе инициативата от Парламента, и даде гаранции на Лукойл, се превръща в своеобразна надпревара, кой най-добре да защити интересите на руската компания. Дерогацията, която постигна правителството на Петков, бе оправдана с това, че по-голяма част от горивата се изнасят за Украйна и така се подкрепя украинската армия. Проблемът е, че покрай тези сделки, заради които ЕС дадоха и дерогацията, въпреки че имаме излаз на море, Лукойл регистрира изключителен ръст в износа на дефицитен дизел за Турция и Италия.
Но не е само отстъпката за Уралс, която Лукойл прибира, като просто не я дава. Цялата логика на санкциите се промени, след като ЕС, САЩ, Великобритания и съюзници наблегнаха не толкова и само на количествените ограничения и забрани, а на фиксиране на горна допустима граница на цената на руския суров петрол. И тук българското правителство е в шах.
Днес, Г-7 ще обяви таван на цената на руския нефт. Тук има не само тояга /заплаха от санкции/ но и огромен морков, защото спазващите тавана страни, ще купуват руския нефт, включително и ние, с близо 35 процента по-евтино. Това, а не действията на българското правителство, стоят в основата на прогнозите за спад на цените на горивата. Предполага се, че таванът ще бъде фиксиран в диапазона 60- 65 долара на барел за руския суров петрол, а това означава че цените на суровия нефт за България ще паднат осезаемо, дори повече, ако Лукойл ни правеше отстъпка за Уралс от 25 долара за барел.
Компанията Лукойл е поставена между чука и наковалнята. От една страна, тя трябва да спазва указанията на вицепремиера на РФ Новак, който разпореди руските добиващи компании да не продават суров нефт Уралс на „недружествените“ страни, които спазват тавана на цените. България е в списъка с неприятелските страни, което означава, че тази забрана се отнася пряко за нас. За това и ръководството на Лукойл търси спешно закрила от правителството, като плаши с Армагедон, ако не може да преработва рекордните количества от 7,1 милиона тона и да изнася където намери за добре. Не трябва да имате съмнение как Лукойл определя корпоративния си интерес при конфликт между руската държава и страна членка от ЕС.
Още една цифра за сведение, която ви дава представа за финансовите измерения на търговията и преработката на суров петрол и рафинирани продукти през рафинерията – само доставната цена на тези 7,1 милиона тона нефт, които се очаква да бъдат преработени за 2022 година е близо 10 милиарда лева, които са напуснали страната в посока Литаско, а от там Москва и бюджета за война на Владимир Путин. Докато Румен Радев ни обяснява, че с помощта за Украйна, вземаме страна и се намесваме във войната.
Въпросът е че претенциите на Лукойл да преработва руски петрол и да изнася продуктите в ЕС, не зависи само и толкова от българското правителство. Има международно правни и политически рамки, с които то трябва да се съобразява. Да не говорим ангажименти към ЕС.
Да започнем с факта, че транспортът на руски петрол с руски танкери, дори в Черно море, е или силно затруднен или много по-скъп заради застраховките и забраните. Към проблема се добави и решението на турските власти да вдигнат таксите и да забранят от 1 декември преминаване през Босфора за танкери, които нямат валидна международно призната застраховка срещу разливи и инцидент, което поставя рафинерията в Бургас в изключително благоприятно положение, благодарение на получената дерогация.
Всичко си има цена, но дори президентът Ердоган, въпреки очевидната зависимост на Владимир Путин от него, не е готов да плати всяка цена. Турските власт обявиха, че ще строят нова ядрена мощност на брега на Черно море, в Синоп, с Росатом, която ще бъде добавена към четирите руски ядрени реактори в строеж.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Росатом на практика загуби шансове да работи в ЕС и за това Турция е най-големият му външен пазар. Това, че Орбан също изгражда АЕЦ заедно с Росатом не решава въпроса с управлението на ядрения риск, тъй като няма да може да го през унгарски застрахователи. Както прави България между другото – с ядрения си застрахователен пул, ние просто не получаваме реално покритие на възможни щети и загуби, включително отговорност към трети страни, при ядрена авария.
Ердоган ще прави и Европейски хъб за руски газ, от който ще изнася газ за цяла Европа за да удовлетвори закъсалия си колега лидер на Русия, но най-вече за свой интерес. Приятелството приятелство, но, през Босфора танкерите с руски суров петрол ще преминават само с валидна и международно призната застраховка. Напълно логично, защото ако няма такова изискване, и руските танкери представят застраховка от ИнГосСтрах, презастрахована в Казахстан, рискът си остава за Турция. Тези Мики Маус операции няма как да покрият щети от разлив или инцидент в пролива. Факт е също така ,че повечето от танкерите на Совкомфлот се пререгистрираха и плават под „удобни“ флагове, именно заради трудности при чартиране и застраховане, както на самите кораби, така и на товарите.
И тук стигаме до българските уроци от решението на Ердоган да ограничи транзита на руски суров петрол през Босфора и да вдигне таксите за преминаване.
Кабинетът на Радев се прави, че не разбира за какво иде реч. Последните изяви на българския президент говорят, че той изпитва границите на търпение на партньорите по НАТО и ЕС, като продължава да толерира износа на произведени от Лукойл горива, въпреки предупрежденията на Европейската комисия. Освен ЕК имаме огромен проблем и той е аналогичен на този на преминаването през Босфора – става дума за застрахователния риск или по-точно за липсата на международно валидна застраховка срещу разлив или инцидент на танкерите, които превозват руски нефт в Бургаския залив и за пристанище Росенец? След 1 декември – танкерите с руски нефт с най-голяма вероятност няма да имат подобна международно призната застраховка нито за кораба, нито за товара при навлизане в българските териториални води.
Ограниченията за застраховане и финансирането на танкери с руски нефт се предвижда да бъдат смекчени, ако продажбата на руския суров нефт се реализира на цена под определения таван, който предстои да бъде одобрен. А това не е сигурно, защото се изисква единодушие, както за таваните на цените на суровия петрол и на природния газ. Едно са намеренията, друго реализацията, още повече, че Унгария винаги може да дръпне ръчната спирачка.
Румен Радев винаги може да даде инструкция към министрите си да не спазват този таван на цените, тоест да купуват по-скъпо руския нефт, знаете с какви доводи – национален интерес, запазване на работните места и т.н. Могат колективно да се направят на „ударени“ и да не изискват международно валидна застраховка на танкерите с руски нефт, които акостират на Росенец и която реално да покрие евентуално щети в силно екологично уязвимия Бургарски залив. Но тогава ще трябва да поемем като държава целия риск на специалната петролна операция на Румен Радев.
Президентът и министрите му ще трябва да обясняват на българските потребители защо купуваме по-скъп руски петрол, по-скъпи горива и най-вече защо плащаме имперски корупционен данък. За това и министрите на Радев се опитаха да натрупат пиар точки, като изтъкнат несъществуващия си принос за падането на цената горивата.
Лукойл де факто ни рекетира, при съгласие и съучастие на служебното правителство, най-малко по три линии – първата, че рафинерията или по-точно Литаско трябва да има възможност да изнася горива, иначе няма да плаща нищо като данък печалба и ще спре работа. Логиката тук е напълно обърната, особено ако използване историята за ориентир – досега имаха пълна възможност да изнасят горива и никакви печалби и данъци не бяха обявявани. Вие, ако искате вярвайте, аз си оставам скептик.
В същност истината е, че заради дерогацията Лукойл няма проблем да внася руски суров петрол, но остава ограничението, ако бъде прието, това да става под тавана на цената. Опитах се да разбера каква е инструкцията към българския посланик в ЕС, който ще участва на срещата на посланиците, която по-късно тази вечер, че разгледа предложението за таван на цените. Оказа се тайна, а това е информация от съществен обществен интерес. Страхувам се, доколкото инструкциите се дават от правителството на Радев, а не от Парламента, че можем да бъдем неприятно сюрпризирани с поредната демонстрация за надделяваща подкрепа на руската компания над интереса на българските потребителите.
При всички случаи, няма как едновременно да се ползва „меда“ на дерогацията и да не се спазва „жилото“ на санкциите, като се изпълняват указанията на руското правителство да не се продава суров петрол на страни, които се присъединят към „таван“ на цената на руския суров петрол. При това, забележете този таван, не обрича нефтодобиващите компании на загуба, но ограничава свръхпечалбите им, тоест пази интереса на потребителите.
Второ, Лукойл се правят на разсеяни, че дерогацията не отменя, а само отсрочва, задължението им да преминат на друг сорт нефт, не руски. На практика в рафинерията не се полагат никакви усилия за диверсификация на доставките извън сорта Уралс. Да припомня, че руското правителство задължи руските нефтодобиващи компании да преработват в рафинериите си руски суров петрол, с което пряко цели заобикаляне на европейските санкции. България има интерес да преработва руски суров петрол, само ако е икономически изгодно и се реализира пълния обем от отстъпки, включително поради таван на цените. Иначе купуваме на цени Брентс, Лукойл не оставя данъци, а плащаме високи цени на горивата, ако не са най-високите в ЕС, то е само и единствено заради най-ниския акциз. Но това е заслуга на държавата, не на Лукойл.
Трето, Лукойл откровено рекетира правителството със заплаха, че ще спре завода, което щяло да предизвика ръст на цените на горивата и уволнение на хиляди работници. Тук няма какво много да се направи като умилостивяване, освен правителството да бъде готово с радикален план за действие при извънредна ситуация, каквато е сегашната. А това означа, че за да запази рафинерията работеща и да гарантира работните места и приходи за бюджета, правителството трябва да има ресурсно обезпечен план за поемане и под оперативен контрол. За целта не е задължително да се изчаква екстремна ситуация, при отсъствие на доставки на суров петрол, и чак тогава да се търси алтернатива, а правителството трябва да използва правата по златната акция и да прокара извънредно законодателство, за действия в условията на застрашени стратегически национални интереси. Отсъствието на резервен мениджърски екип не е оправдание, тъй като такъв би могъл да бъде на станд бай, нает в рамките на двустранни преговори с компании от страни партньори по линия на ЕС и НАТО.
Историята на корупцията в българския политически елит, на енергийната зависимост от Русия, на нестоялата се конкуренция и справедливост е неразривно свързана с рафинерията в Бургас. Действията на президента Радев и неговия кабинет могат да бъдат обуздани само с по-висока активност от страна на Парламента.
Илиян Василев
