РУСКО-УКРАИНСКАТА ВОЙНА: ЗИМАТА НЯМА ДА Е „СТУДЕНА“

Украинците се готвят за офанзива, а Путин за мобилизация и по-нататъшна международна изолация

Игор Федик

Ситуацията на фронта

Към днешна дата украинските отбранителни сили продължават да държат стратегическата инициатива. В момента те се подготвят за следващите си настъпателни операции. За тази цел те струпват и прегрупират силите си, обстрелвайки районите на левия бряг на река Днепър, които са важни за руснаците от гледна точка на контрола на войските и логистиката. Освен това се укрепват отбранителните линии в най-застрашаващите направления – на първо място в Донбас, където руснаците не спират опитите си да достигнат границите на Донецка област.

Най-вероятните райони за следващата офанзива на украинските сили са Мелитопол в южната част на страната и Сватово в Луганска област.

Мелитопол е стратегическа цел както за украинските, така и за руските сили, тъй като е комуникационен център. Установяването на украински контрол върху този град ще премахне сухопътния коридор между Русия и окупирания Крим. Това би смутило и руснаците на левия бряг на Херсонска област и би създало предпоставки за по-нататъшно настъпление към същия Крим, както и към Мариупол. (Фигура 1)

В Луганска област достъпът до линията Троицке-Сватове-Кремина е важен за украинските сили, което ще отвори оперативно пространство за настъпление срещу Старобилск. На юг от Сватово украинските части постепенно напредват. Вероятно, за да стабилизират фронта в този район, руснаците могат да пренасочат там част от своите части. (Фигура 2).

Засега може спокойно да се каже, че украинската армия ще бъде доста активна на фронта през зимата и че няма да има забавяне от нейна страна. В този контекст си струва да споменем думите на министъра на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс, който призова украинските сили да запазят темпото и да продължат бързите си атаки срещу руснаците през зимата. „Като се има предвид предимството, което украинците имат в обучението и качеството на личния си състав в сравнение с деморализираните, зле обучени и екипирани руснаци, в интерес на Украйна би било да запази темпото през зимата“, каза Уолъс. Думите на британския министър на отбраната показват, че той е запознат с реалността на фронта и с капацитета на украинските сили да провеждат настъпателни операции. В подкрепа на думите на своя министър Обединеното кралство (както и други партньори на Украйна) продължава да оказва всестранна подкрепа на Украйна. Тук можем да споменем думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който наскоро заяви, че НАТО възнамерява да помогне на Украйна да се защити от Русия „толкова дълго, колкото е необходимо“.

От своя страна руските сили се опитват да стабилизират фронта в някои райони, докато в други – както в Донбас – продължават да напредват. И в двата случая те правят това по традиционния си начин – чрез масово използване на пушечно месо.

Руските атаки срещу Бахмут, които продължават от началото на август, са особено очевидно използване на тази „тактика“. (Фигура 3)

Резултатът е, че оттогава фронтовата линия не е напреднала повече от 50-100 метра. Руснаците атакуват на малки части, подкрепени от няколко бронирани машини, така че отбраняващите се украински сили успешно ги спират на подстъпите към позициите им с артилерия, минохвъргачки и противотанкови системи. Резултатът от тези действия на руснаците е огромни жертви сред тях: в някои райони са убити до 500 души. С други думи, за пореден път може да се отбележи, че въпреки количественото си превъзходство над украинските сили по отношение на въоръжението и военната техника и факта, че разполагат с много съвременни модели, при планирането и провеждането на операциите руснаците не могат да се откажат от традиционните си съветски подходи: безразсъдно изгаряне на собствените си човешки ресурси.

Описаните по-горе руски атаки имат малък шанс за успех, защото са малко на брой, слабо обучени и с недостатъчно ресурси. Въпреки това те продължават и ще продължат да го правят и в бъдеще, тъй като целите им са не толкова военни, колкото политически. Путин наистина трябва да завладее някои повече или по-малко големи градове, тъй като това ще има значителна пропагандна стойност. Освен това, според руското военно командване, постоянните атаки в Донбас задържат повечето от украинските сили там и не им позволяват да бъдат използвани за настъпателни операции в други посоки.

Въпреки това руското пушечно месо, и по-специално сред мобилизираните, постепенно се изчерпва. Затова, за да може да ги използва отново и отново, Путин трябва да проведе допълнителни вълни на мобилизация или да обяви военно положение и обща мобилизация. Фактът, че Путин вече многократно заяви, че „частичната мобилизация“ е приключила, всъщност не означава нищо. Не му струва нищо да обяви края на „частичната“ мобилизация и след известно време да започне обща мобилизация.

Едно е обаче да запишеш видеопослание и да кажеш „стани, моя огромна страна“, а съвсем друго е да проведеш следващите мобилизационни мерки с всички онези проблеми, които се появиха по време на първия опит и които не са изчезнали никъде. Първо, руската мобилизационна система физически не е в състояние да набере, осигури, обучи и изпрати наведнъж повече от 75 хиляди войници на фронта. Като се вземат предвид още около 23 000 души, които могат да бъдат вербувани (по-специално в затворите) от Групата „Вагнер“, цифрата се оказва 100 000. Това е максимумът, който Русия може да събере за войната наведнъж (в рамките на 2-3 месеца).

На второ място, все по-остри стават проблемите с осигуряването на мобилизираните войници с оръжие и тривиално облекло. Последният проблем е може би още по-остър. Мобилизираните мъже, с които руската армия се опитва да запълни недостига на личен състав на фронтовата линия, съдейки по многобройните видеообръщения, записани от тях и техните роднини, често са принудени да купуват дрехи и дори защитни средства за своя сметка. Тук може да си припомним и неотдавнашната новина, че зимните униформи, обувките и бельото за руската армия се шият от Северна Корея.

Третият проблем е качеството на мобилизираните лица. Тези 300 000 души, които бяха на първата опашка и бяха мобилизирани в първата вълна, имаха поне някаква военна специалност и опит в службата в армията. Тези, които ще бъдат наети по време на следващата вълна, ще бъдат от съвсем различно качество. Разбира се, те ще изпълняват перфектно функцията на пушечно месо, но на фона на доставките на все по-тежки и нападателни оръжия за Украйна, както и на обучението на украинските военни в страните членки на НАТО, мобилизираните руски военни ще имат много малко шансове да окажат значително влияние върху стратегическата ситуация на фронта.

Продължаващ енергиен терор като инструмент за принуждаване към преговори

Миналата седмица Русия, след кратка пауза, отново нанесе удар по украинската критична инфраструктура. Изстреляни са общо 70 ракети X-101 и X-555. 51 от тях са свалени от украинската противовъздушна отбрана, което е доста голям брой.

Интересно е, че по време на последната атака Русия не използва ирански безпилотни самолети Shahed. Това може да означава, че руснаците вече ги изчерпват. Най-вероятно те или чакат нови доставки, или Иран разбира последствията от доставката на своите дронове и вероятно се въздържа от това. От своя страна украинският генерален щаб съобщи, че в Крим е открит още един полигон за обучение на оператори на „Шахед“. Съобщава се също, че срещу тях вече са били нанесени украински удари, в резултат на които иранските инструктори са били ликвидирани.

Както неведнъж е отбелязвано, целта на руските ракетни удари по критичната инфраструктура на Украйна е да принудят украинското ръководство да прекрати настъпателните действия на фронтовата линия и да преговаря с Кремъл по неговите условия. По-рано Кремъл загатваше за това в реториката си непрозрачно, но напоследък започна да говори открито. В частност, прессекретарят на Путин Песков директно заяви, че „украинското ръководство има всички възможности да нормализира ситуацията, има всички възможности <…> да изпълни исканията на руската страна и да прекрати <…> страданията на местното население“. В същото време Песков, както и Небезня, постоянният представител на Русия в ООН, подигравателно отбелязаха, че Русия не е нанасяла ракетни удари по социални цели в Украйна и че всички поразени цели са били свързани с военния потенциал.

Освен пожелателното мислене, Русия все още има възможност да извърши ракетен терор срещу Украйна. Както се вижда от инфографиката, публикувана миналата седмица от украинския министър на отбраната Резников, към днешна дата само руските запаси от балистични ракети „Искандер“ са в критично състояние: въпреки производството те са намалели до 13%, което не е достатъчно за целите на самоотбраната. (Фигура 4)

Що се отнася до хиперзвуковите „Кинжал“, руснаците ги използват много предпазливо и веднага възстановяват запасите си. Затова все още има 43 такива ракети.

Междувременно руснаците все още разполагат с доста ракети от стари модели (същите Kh-55) и още повече ракети за противовъздушни системи S-300, които могат да се използват за поразяване на наземни цели.

Що се отнася до способността на Русия да попълва ракетните си запаси, смята се, че руснаците са натрупали част от необходимите за тази цел чипове още в навечерието на нахлуването в Украйна. Освен това има информация, че те са започнали да използват за производството на оръжия микрочипове от домакински уреди от западен тип, които внезапно започват да се купуват в големи количества от руските съюзници от страните от ОНД. Не бива да се забравят и опитите за заобикаляне на санкциите чрез трети страни.

Що се отнася до темповете на производство, според украинското министерство на отбраната Русия е успяла да произведе още 120 крилати ракети между февруари и ноември. Тоест става дума за 15 ракети на месец. Следователно Русия все още има капацитет за производство на ракети благодарение на компонентите, натрупани и закупени при заобикаляне на санкциите, но тези запаси ще се изчерпят в бъдеще.

Терористична държава

Една от последиците от руския ракетен тероризъм срещу Украйна е нарастващата международна изолация на Русия. Все по-голям брой национални парламенти и междупарламентарни организации решават да признаят Русия за спонсор на тероризма или за терористична държава.

Така например на 23 ноември Европейският парламент прие резолюция, с която призна Русия за държава, спонсорираща тероризма. На 21 ноември Парламентарната асамблея на НАТО призна Русия за терористична държава и призова за създаването на специален съд, който да наказва руските престъпници. Още на 13 октомври ПАСЕ прие резолюция в подкрепа на Украйна, която признава руския режим за терористичен. Украйна, Литва, Латвия, Естония, Полша, Чешката република и Нидерландия нарекоха руския политически режим терористичен в различни формулировки. Държавният департамент на САЩ все още не е коментирал официално плановете на Конгреса да признае Русия за спонсор на тероризма, като само отбеляза, че решението по този въпрос ще бъде взето от държавния секретар Антъни Блинкен и че вече наложените на Русия санкции са почти равностойни на последиците от това да бъде спонсор на тероризма.

Въпреки че горепосочените решения са по-скоро политически стъпки, те спомагат за засилване на натиска върху Русия и проправят пътя към по-нататъшната ѝ изолация и механизъм за осъждане на нейните престъпления.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *