Проблемът с привързаността на българите към Русия се дължи на липсата на ясна проевропейска, но антируска позиция

Притеснява ме фактът, че виждаме само върха на айсберга, а това, което се вижда под повърхността, е огромната дистанция между избирателите и политическите партии в България. Самите партии вече навлизат в доста сериозна криза – структурна и функционална, разчитат все повече на твърдите си избиратели, а и мнозинството от българите остава без представителство. Дългото стоене без представителство отваря широко вратата за различни политически субекти. Това коментира за Алтернативата политологът Даниел Стефанов.
Изследванията сочат, че Русия няма план за влияние върху държавите, но тя успешно използва всяка пукнатина в обществата, за да ги откъсва от западната орбита и да ги радикализира. Не трябва да подхранваме митовете, че тя има някаква суперстратегия за България, например, че има някакви дълбоки планове за въздействие. Що се отнася до политическите субекти, има план поне за опит на подмяна на партийната система и заместването на сегашните партии с такива, които няма да са открито проруски, но пък са амбивалентни по отношение на Русия и руското влияние. Подобна партийна система би била доста добър елемент в една квази президентска република.
Не виждам големи възможности за съставяне на правителство с третия мандат. Ако имаше желание да се върви към трети мандат, най-малко процедурата щеше да се задвижи по-бързо. Не виждам и реалните интереси това да се случи във всяка от политическите партии. Електоралните загуби за участващите в коалиция ще бъдат огромни. ГЕРБ е партия, разчитаща на местните структури. ДПС имат друг тип спойка, типична за етническа партия, което им позволява да имат абсолютно независимо политическо действие от желанията и нуждите на електората.
От 2014 г. насам ситуацията е ясна и е ясно какво се случва, но европейците предпочетоха да продължат със същия инструментариум. Това обаче се промени. Похватът при преговори да се оставя някакъв коридор за излизане с достойнство на другата страна, предполагам, никога няма да изчезне, но така или иначе оценката за случващото се е ясна.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В следващите 15 години Европа едва ли ще търгува с Русия и ще се направи всичко възможно да спре да купува енергийни ресурси. Ако до момента Германия и Франция се опитваха да създадат една взаимозависимост и така да превърнат Русия в част от тая цивилизация, този подход е вече дискредитиран и едва ли някой ще се опита да го използва скоро. След началото на войната първото нещо, на което трябва да реагираме, е липсата на декларативност, каквато при България вече липсва.

Добре е да се декларират намерения за промени. Виждаме, че президентът Радев е доста неясен по много от предлаганите мерки. Виждаме и, че целият политически дискурс е такъв, че търпи откровено проруски послания. Основният проблем, свързан с факта, че българите продължават да харесват Русия, се дължи на идващи от най-високо ниво послания, както и страх да се назовават нещата с истинските им имена и липсата на ясна проевропейска, но антируска позиция. Когато съществува такъв страх, ние не се изразяваме често. Създаваме обществено мнение, което на следващ етап започва да блокира по-дръзките решения, както бе при случая „Тагарев“. Оставянето на общественото мнение да бъде водено от тролове всъщност стеснява възможностите за вземане на правилните решения от институциите, което е и целта на пропагандата, посочи в заключение политологът.