След Шенген втори жълт картон за Еврозоната би означавал червен картон за евросредствата

Съставът на кабинета ми изглежда както политически, така и професионално и експертно мотивиран. Разбира се, самите му политики бихме могли да коментираме едва след като той е гласуван. В НС непрекъснато се внасят и гласуват предложения за т. нар. удължен бюджет за 2022 г. По този начин намеренията за бюджет за 2023-та може да срещнат противоречия с това, което се върши в момента в НС. Там като че ли е преобладаваща нагласата да се действа на принципа „дайте да дадем“. Минималната работна заплата трябва да стане 850 лв., защото на България ѝ се налага да догонва европейските доходи. Тя би трябвало да е 50% от средната и това да се актуализира всяка година без да се спори колко да е точният ѝ размер. Енергийната помощ за бизнеса от страна на държавата е програма, която нарасна многократно в продължение на последната година, т.е. компенсациите за тока за бизнеса непрекъснато нарастват, тъй като в момента, ако кажем че цената е над 800, а държавата се наема да плати всичко което е над 200, разбирате, че вече 2/3 от сметката за тока на всяка една фирма ще се покрива от държавата, което прави програмата да не е таргетирана към определени нуждаещи се. Това коментира в студиото на Алтернативата икономистът Румен Гълъбинов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В глобален мащаб лихвите продължават да се покачват, в България те също ще се вдигат. Това ще ограничава инфлацията, но същевременно оскъпява кредита и трудно би предизвикало растеж, а по-скоро лека рецесия и задържане на БВП. Възможно е мерки, които са замислени като антиинфлационни, всъщност да възпират икономическия растеж или пък мерки, които се приемат като спомагателни за икономическия растеж, да действат впоследствие проинфлационно.

Не познавам лично Маринела Петрова, която е била зам.-финансов министър в кабинета Борисов 2, но си мисля, че след като е минала през тези нива на МФ, тя си е чиновник от кариерата и би следвало да има понятие от бюджетна политика и публични финанси. Мартин Дановски има опит по-скоро във финансовите инструменти. В България намираме кусури на всички и трудно можем да се спрем на безспорна кандидатура, затова се правят отделни опити да се номинират експертни кандидатури.
Наскоро от Шенген ни показаха жълт картон. Ако ни покажат и още един за Еврозоната, това автоматично означава червен картон за евросредствата, означава, че може да имаме одобрени средства по НПВУ, но нямаме нито едно евро платени средства. Така че в момента правим сметка на ангро. Плащания нямаме и по оперативните програми, макар да имаме и там одобрени суми. Получава се така, че заради безвремието, в което изпаднахме последната година и половина, ние загубихме темпо. Затова и европейските пари не идват. Колкото по-рано започнем да консумираме и усвояваме от тези средства, толкова по-рано ще стартираме проекти и ще се завърти колелото, което след това да върне средства в бюджета. Редно е да покажем на европейските ни партньори, че можем да стартираме поне няколко стойностни проекта, въпреки че имаме проблеми с установяване на редовно правителство и да докажем, че можем добре да управляваме публичните си финанси. Ако не получаваме достатъчно европейско финансиране, ако нямаме достатъчно частни инвестиции и ако бюджетът няма свръх приходи, то остава последната възможност – заеми.
Все още формално датата за приемането ни в Еврозоната – 1 януари, 2024 г. – съществува. Все още има шанс да хванем този график. Често се задава въпросът: „Какви са рисковете, като влезем в Еврозоната?“. Тях разбира се ги има. Защото Еврозоната и ЕЦБ са най-големите в ЕС и Континентална Европа, но далеч по-големи са рисковете за България, ако не влезем в Еврозоната, както и ако не влезем в Шенген и евроскептиците, настроени срещу Еврозоната, не си дават сметка. България има избор за Еврозоната и той не е само икономически и не е само финансов, а преди всичко политически, цивилизационен и интеграционен избор. Затова и България трябва да положи значително повече усилия като политическа воля, като воля на държавните институции, така че да засвидетелстват по-голяма съпричастност към този процес, за да ни повярват партньорите ни, че макар да не изпълним стриктно всички критерии, искаме да се превърнем в част от Съюза. В момента обаче не излъчваме такива еднородни сигнали, а по-скоро противоречиви. Никога няма да бъдем в центъра на ЕС (всъщност това представлява Еврозоната), а ще си останем завинаги в периферията. А като държава в периферията може да ни одобрят голямо финансиране, но ще ни платят по-малко.
Следващата година инфлацията вероятно ще намалее и то не заради българските антиинфлационни мерки, защото те в повечето случаи са проинфлационни, а по-скоро благодарение на световните централни банки, на федералният резерв и ЕЦБ, които ще съумеят да ограничат ръста на инфлацията глобално и това ще застигне България. Икономическият растеж ще се забави и неизбежно ще трябва да вземем в още дългове на фона на непрекъснато увеличение на държавните разходи, прогнозира в заключение икономистът.