Командващият УВС Валерий Залужний: „Не се съмнявам, че те отново ще преследват Киев“

Игор Федик

В началото на декември The Economist интервюира командващия на украинските въоръжени сили, генерал Валерий Залужний. В него той, наред с други неща, споделя вижданията си за войната, говори за основните задачи пред украинската армия, колко оръжия са ѝ необходими, за да победи руската армия, и дали очаква ново руско настъпление към Киев.

Ето основните моменти от това, което каза главнокомандващият на украинската армия (под формата на пряка реч).

  • Всичко, което направихме, когато започна мащабната агресия, беше да приложим не само знанията си, които вече имахме през 2014 г., но и уменията и опита, които натрупахме оттогава. И най-важният опит, който имахме и който изповядвахме почти като религия – руснаците и всички други врагове трябва да се убиват, просто да се убиват, и най-важното – да не се страхуваме да го правим. Ето какво правим ние. Бяхме сравнително малък отряд, но влязохме в битка. Разбира се, осъзнахме, че не сме достатъчно силни. Нашето предизвикателство беше да разпределим по-малките си сили по такъв начин, че да можем да използваме неконвенционални тактики, за да спрем настъплението.
  • Доверявам се на генералите си. От началото на войната уволних десет от тях, защото не се справиха със задачата. Друг се застреля. Доверявам се на Сирски [генерал Олександър Сирски, командващ сухопътните сили на Украйна]. Ако ми каже, че има нужда от още една бригада, значи наистина има нужда от още една бригада. Със сигурност не смятам, че съм най-умният тук. Трябва да се вслушвам и слушам тези, които са на място. Защото инициативата е налице.
  • Вече разбрахме от няколко операции, че най-важното е да не се страхуваме от този враг. Това може да бъде преборено, трябва да бъде преборено днес, тук и сега. И в никакъв случай не го отлагайте за утре, защото ще има проблеми. За да направите това, са ви необходими ресурси.

  • Руснаците натрупват ресурсите си от дълго време. Според моите изчисления в продължение на три години и половина-четири те са ги изграждали интензивно: хора, оборудване, боеприпаси. Мисля, че те разполагаха с тримесечен ресурс за постигане на целите си. Фактът, че те са изчерпали тези ресурси и са изгубили потенциала си, без да постигнат никакъв резултат, показва, че позицията им не е била избрана правилно. Сега те трябва да помислят отново как да излязат от тази ситуация.

  • Те искаха да превземат Киев. От военна гледна точка това беше правилното решение – най-лесният начин да постигнат целта си. Бих постъпил по същия начин. Познавам Герасимов [ръководителя на руските въоръжени сили] добре (не лично, разбира се). Той нямаше друг избор. Той се концентрира върху Донбас, за да запази останалите си ресурси.

  • Към днешна дата ситуацията в Донбас не е лесна. Но от стратегическа гледна точка това е безперспективна ситуация за руската армия. Ето защо е вероятно да търсят начини да спрат [боевете] и да получат пауза по всякакъв начин: като обстрелват цивилни, оставяйки жените и децата ни да замръзнат. Те се нуждаят от това с една проста цел: необходимо им е време, за да съберат ресурси и да изградят нов капацитет, за да могат да продължат да изпълняват целите си. Но успоредно с това те работят и по друга задача, правят всичко възможно да ни попречат да се прегрупираме и да се справим сами. Ето защо се водят боеве по протежение на 1500-километрова фронтова линия. Някъде по-силно, някъде по-слабо, но те задържат нашите войски, за да ни попречат да се прегрупираме.

  • Както по време на Втората световна война, не се съмнявам в това, вероятно някъде отвъд Урал (руснаците) подготвят нови ресурси. Те се подготвят на 100%. Подготвят се боеприпаси, не добре, но все пак. Те няма да бъдат ресурсите, които можеха да доведат в рамките на две години до прекратяване на огъня. Те ще бъдат некачествени ресурси, а боеспособността им ще бъде много, много ниска, дори и да наберат още един милион души в армията, за да ги хвърлят като пушечно месо, както е направил Жуков, това пак няма да доведе до желания резултат.

  • Проблемът, който стои пред нас, е преди всичко да задържим тази линия и да не губим повече позиции. Това е много важно. Защото знам, че да се освободиш от нея е десет-петнайсет пъти по-трудно, отколкото да не се откажеш. Затова сега задачата ни е да се задържим. Нашата задача е да следим много ясно с помощта на нашите партньори какво се случва там, къде се подготвят. Това е нашата стратегическа задача. Втората ни стратегическа задача е да се подготвим за тази война, която може да започне през февруари. За да може да води войната със свежи сили и резерви. Всички наши войски са въвлечени в сражения, те кървят. Те кървят и се държат само благодарение на смелостта, героизма и способността на командирите им да държат ситуацията под контрол. Втората много важна стратегическа задача за нас е да създадем резерви и да се подготвим за война, която може да се случи през февруари, в най-добрия случай през март, а в най-лошия – в края на януари. Може да започне не от Донбас, а откъм Киев, откъм Беларус, не изключвам и южната посока.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




  • Направили сме всички изчисления – колко танка, артилерия и т.н. са ни необходими. Сега всички трябва да се съсредоточат върху това. Нека войниците в окопите ми простят, но сега е по-важно да се съсредоточим върху натрупването на ресурси за по-дългите и трудни битки, които може да започнат през следващата година. Ще говоря с Мили за това. Ще му кажа колко струва, колко струва. Ако не го получим, разбира се, ще се борим докрай. Но както казва един от филмовите герои: „Не мога да гарантирам за последствията“. Съществува и трета стратегическа задача, която за съжаление е свързана както с първата (поддържане на граници и позиции), така и с втората (натрупване на ресурси). Това е противоракетна и противовъздушна отбрана.

  • Имаме достатъчно хора и аз ясно виждам с какво разполагам. Имам достатъчно. Не ми трябват още стотици хиляди. Нуждаем се от танкове, БМП, БТР. А ние се нуждаем от боеприпаси. Обърнете внимание, че в момента не говоря за изтребители F-16.

  • Когато руснаците планират атаките си, те използват коефициент на ефективност 0,76. Това означава, че вместо 76 ракети, те изстрелват 100. И 24 от тях прелитат и достигат целта си. А какво правят две ракети с електроцентрала? Тя няма да работи в продължение на две години. Ето защо тя (системата за противовъздушна отбрана) трябва да бъде изградена. Специалистите на НАТО знаят всичко, абсолютно всичко, до най-малката подробност. Изчисленията са направени и, слава Богу, всичко е напреднало. Вече имаме няколко NASAMS. Не достатъчно, но го правим. IRIS-T вече е в експлоатация. Не достатъчно, но има. Те просто трябва да бъдат увеличени. Имаме нужда от десетки такива системи.

  • За да стигнем до границите на Крим, днес трябва да изминем 84 км до Мелитопол. Между другото, това ни е достатъчно, защото Мелитопол ще ни осигури пълен контрол на огъня по сухопътния коридор, тъй като от Мелитопол вече можем да обстрелваме Кримския провлак, от същите HIMARS и т.н. Защо ви казвам това? Защото се връщам към предишната си точка за ресурсите. Мога да пресметна на базата на текущата задача какви ресурси са необходими за изграждане на бойни способности.

  • Когато кажат: „Ще получите 50 000 снаряда“, хората, които броят парите, губят ума си. Най-големият проблем е, че всъщност няма такива. С тези ресурси не мога да осъществя нови големи операции, въпреки че в момента работим по една. Той е на път, но все още не можете да го видите. Използваме много по-малко снаряди. Знам, че мога да победя този враг. Но ми трябват ресурси. Трябват ми 300 танка, 600-700 БМП, 500 гаубици. Тогава смятам, че е напълно реалистично да достигнем линиите на 23 февруари. Но не мога да го направя с две бригади. Получавам това, което получавам, но то е по-малко, отколкото ми е необходимо.

  • Руската мобилизация даде резултат. Не е вярно, че проблемите им са толкова тежки, че тези хора няма да се борят. Те ще. Царят им казва да се бият и те отиват да се бият. Проучих историята на двете чеченски войни – тя беше една и съща. Те може да не са толкова добре оборудвани, но все още са проблем за нас. Според нашите оценки те разполагат с резерв от 1,2-1,5 милиона души… Руснаците обучават около 200 хил. нови войници. Не се съмнявам, че те отново ще тръгнат към Киев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *