Командващият УВС Валерий Залужний: „Не се съмнявам, че те отново ще преследват Киев“

Игор Федик

В началото на декември The Economist интервюира командващия на украинските въоръжени сили, генерал Валерий Залужний. В него той, наред с други неща, споделя вижданията си за войната, говори за основните задачи пред украинската армия, колко оръжия са ѝ необходими, за да победи руската армия, и дали очаква ново руско настъпление към Киев.

Ето основните моменти от това, което каза главнокомандващият на украинската армия (под формата на пряка реч).

• Всичко, което направихме, когато започна мащабната агресия, беше да приложим не само знанията си, които вече имахме през 2014 г., но и уменията и опита, които натрупахме оттогава. И най-важният опит, който имахме и който изповядвахме почти като религия – руснаците и всички други врагове трябва да се убиват, просто да се убиват, и най-важното – да не се страхуваме да го правим. Ето какво правим ние. Бяхме сравнително малък отряд, но влязохме в битка. Разбира се, осъзнахме, че не сме достатъчно силни. Нашето предизвикателство беше да разпределим по-малките си сили по такъв начин, че да можем да използваме неконвенционални тактики, за да спрем настъплението.
  

• Доверявам се на генералите си. От началото на войната уволних десет от тях, защото не се справиха със задачата. Друг се застреля. Доверявам се на Сирски [генерал Олександър Сирски, командващ сухопътните сили на Украйна]. Ако ми каже, че има нужда от още една бригада, значи наистина има нужда от още една бригада. Със сигурност не смятам, че съм най-умният тук. Трябва да се вслушвам и слушам тези, които са на място. Защото инициативата е налице.

• Вече разбрахме от няколко операции, че най-важното е да не се страхуваме от този враг. Това може да бъде преборено, трябва да бъде преборено днес, тук и сега. И в никакъв случай не го отлагайте за утре, защото ще има проблеми. За да направите това, са ви необходими ресурси.
  
  
• Руснаците натрупват ресурсите си от дълго време. Според моите изчисления в продължение на три години и половина-четири те са ги изграждали интензивно: хора, оборудване, боеприпаси. Мисля, че те разполагаха с тримесечен ресурс за постигане на целите си. Фактът, че те са изчерпали тези ресурси и са изгубили потенциала си, без да постигнат никакъв резултат, показва, че позицията им не е била избрана правилно. Сега те трябва да помислят отново как да излязат от тази ситуация.
  
  
• Те искаха да превземат Киев. От военна гледна точка това беше правилното решение – най-лесният начин да постигнат целта си. Бих постъпил по същия начин. Познавам Герасимов [ръководителя на руските въоръжени сили] добре (не лично, разбира се). Той нямаше друг избор. Той се концентрира върху Донбас, за да запази останалите си ресурси.
  
  
• Към днешна дата ситуацията в Донбас не е лесна. Но от стратегическа гледна точка това е безперспективна ситуация за руската армия. Ето защо е вероятно да търсят начини да спрат [боевете] и да получат пауза по всякакъв начин: като обстрелват цивилни, оставяйки жените и децата ни да замръзнат. Те се нуждаят от това с една проста цел: необходимо им е време, за да съберат ресурси и да изградят нов капацитет, за да могат да продължат да изпълняват целите си. Но успоредно с това те работят и по друга задача, правят всичко възможно да ни попречат да се прегрупираме и да се справим сами. Ето защо се водят боеве по протежение на 1500-километрова фронтова линия. Някъде по-силно, някъде по-слабо, но те задържат нашите войски, за да ни попречат да се прегрупираме.
  
  
• Както по време на Втората световна война, не се съмнявам в това, вероятно някъде отвъд Урал (руснаците) подготвят нови ресурси. Те се подготвят на 100%. Подготвят се боеприпаси, не добре, но все пак. Те няма да бъдат ресурсите, които можеха да доведат в рамките на две години до прекратяване на огъня. Те ще бъдат некачествени ресурси, а боеспособността им ще бъде много, много ниска, дори и да наберат още един милион души в армията, за да ги хвърлят като пушечно месо, както е направил Жуков, това пак няма да доведе до желания резултат.
  
  
• Проблемът, който стои пред нас, е преди всичко да задържим тази линия и да не губим повече позиции. Това е много важно. Защото знам, че да се освободиш от нея е десет-петнайсет пъти по-трудно, отколкото да не се откажеш. Затова сега задачата ни е да се задържим. Нашата задача е да следим много ясно с помощта на нашите партньори какво се случва там, къде се подготвят. Това е нашата стратегическа задача. Втората ни стратегическа задача е да се подготвим за тази война, която може да започне през февруари. За да може да води войната със свежи сили и резерви. Всички наши войски са въвлечени в сражения, те кървят. Те кървят и се държат само благодарение на смелостта, героизма и способността на командирите им да държат ситуацията под контрол. Втората много важна стратегическа задача за нас е да създадем резерви и да се подготвим за война, която може да се случи през февруари, в най-добрия случай през март, а в най-лошия – в края на януари. Може да започне не от Донбас, а откъм Киев, откъм Беларус, не изключвам и южната посока.
  
  

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

• Направили сме всички изчисления – колко танка, артилерия и т.н. са ни необходими. Сега всички трябва да се съсредоточат върху това. Нека войниците в окопите ми простят, но сега е по-важно да се съсредоточим върху натрупването на ресурси за по-дългите и трудни битки, които може да започнат през следващата година. Ще говоря с Мили за това. Ще му кажа колко струва, колко струва. Ако не го получим, разбира се, ще се борим докрай. Но както казва един от филмовите герои: „Не мога да гарантирам за последствията“. Съществува и трета стратегическа задача, която за съжаление е свързана както с първата (поддържане на граници и позиции), така и с втората (натрупване на ресурси). Това е противоракетна и противовъздушна отбрана.
  
  
• Имаме достатъчно хора и аз ясно виждам с какво разполагам. Имам достатъчно. Не ми трябват още стотици хиляди. Нуждаем се от танкове, БМП, БТР. А ние се нуждаем от боеприпаси. Обърнете внимание, че в момента не говоря за изтребители F-16.
  
  
• Когато руснаците планират атаките си, те използват коефициент на ефективност 0,76. Това означава, че вместо 76 ракети, те изстрелват 100. И 24 от тях прелитат и достигат целта си. А какво правят две ракети с електроцентрала? Тя няма да работи в продължение на две години. Ето защо тя (системата за противовъздушна отбрана) трябва да бъде изградена. Специалистите на НАТО знаят всичко, абсолютно всичко, до най-малката подробност. Изчисленията са направени и, слава Богу, всичко е напреднало. Вече имаме няколко NASAMS. Не достатъчно, но го правим. IRIS-T вече е в експлоатация. Не достатъчно, но има. Те просто трябва да бъдат увеличени. Имаме нужда от десетки такива системи.
  
  
• За да стигнем до границите на Крим, днес трябва да изминем 84 км до Мелитопол. Между другото, това ни е достатъчно, защото Мелитопол ще ни осигури пълен контрол на огъня по сухопътния коридор, тъй като от Мелитопол вече можем да обстрелваме Кримския провлак, от същите HIMARS и т.н. Защо ви казвам това? Защото се връщам към предишната си точка за ресурсите. Мога да пресметна на базата на текущата задача какви ресурси са необходими за изграждане на бойни способности.
  
  
• Когато кажат: „Ще получите 50 000 снаряда“, хората, които броят парите, губят ума си. Най-големият проблем е, че всъщност няма такива. С тези ресурси не мога да осъществя нови големи операции, въпреки че в момента работим по една. Той е на път, но все още не можете да го видите. Използваме много по-малко снаряди. Знам, че мога да победя този враг. Но ми трябват ресурси. Трябват ми 300 танка, 600-700 БМП, 500 гаубици. Тогава смятам, че е напълно реалистично да достигнем линиите на 23 февруари. Но не мога да го направя с две бригади. Получавам това, което получавам, но то е по-малко, отколкото ми е необходимо.
  
  
• Руската мобилизация даде резултат. Не е вярно, че проблемите им са толкова тежки, че тези хора няма да се борят. Те ще. Царят им казва да се бият и те отиват да се бият. Проучих историята на двете чеченски войни – тя беше една и съща. Те може да не са толкова добре оборудвани, но все още са проблем за нас. Според нашите оценки те разполагат с резерв от 1,2-1,5 милиона души… Руснаците обучават около 200 хил. нови войници. Не се съмнявам, че те отново ще тръгнат към Киев.