Подходите от ерата на Студената война не отговарят на действителността. Мирът се основава на постоянен натиск

В посланието на Зеленски за глобален мир има нещо, което наподобява 14-те точки на президента Уилсън от края на ПСВ. Тогава се лансира идеята за мир без придобивки и репарации, без анекси и контрибуции. Идеята е била, че това е войната, слагаща край на всички войни. В този смисъл Президентът има основание, но резултатът едва ли ще бъде много различен от този, който виждаме в края на ПСВ. Последната война е нещо твърде оптимистично за света, в който живеем. Основното му послание се базира върху нееднократно изказани тези от страна на Украйна – войната не може да свърши с равен резултат. Няма мир, който да позволява агресорът да анексира части от територията на жертвата, защото така се отваря вратата за последващи подобни събития. Към момента Русия не е претърпяла достатъчно голямо поражение, за да признае пълната си катастрофа. Въпреки че силите ѝ са изчерпани, руснаците все още имат надежда, че могат да задържат поне Крим, а защо не и територията на Южна Украйна, т.е. пътния коридор към Крим. Последните дни виждаме совалките към Беларус. Командващият УВС спомена, че Беларус би могла да се намеси и да се опита ново настъпление от север към сърцето на Украйна. Русия няма усещането, че в достатъчно голяма степен е изчерпала опциите си, поради което ще трябва да се мине през още една кървава фаза. Политическите лидери са много по-загрижени за престижа или надеждата за успех, по подобие с хазарта, отколкото да си дават сметка, че още една интензивна фаза ще означава още много сериозни жертви. Това коментира в студиото на Алтернативата военният експерт доц. Георги Цветков.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Интересни са призивите за мир в контекста на България. Българският Парламент не е този, който ще сложи край на войната и призивите за мир би трябвало да са насочени към хората, започнали войната. А това със сигурност не е нито България, нито Украйна, а Русия и Путин.
Тъй като се намираме в ден 300 от началото на войната, е редно да кажем, че основната стратегия на Русия след края на лятото се промени. Стана ясно, че де милитаризацията и денацификацията означават Украйна вече да не е украинска, особено след бутафорно проведените референдуми и след като те бяха последвани не от украинско отстъпление, а напротив – от контранастъпление. Тогава спасителният пояс, за който се хванаха руските стратези, беше, че Украйна трябва да бъде изтощена, инфраструктурата ѝ – деморализирана, а населението – накарано да поиска мир, като на практика се създават невъзможни условия за живот. Видя се, че и това не работи. Когато става въпрос за търсене на изход от войната, реалната възможност за Русия е да опита с нов удар да разклати украинската отбрана, което е малко вероятно да успее, дори и с участието на Беларус. Декември м. г. редица анализатори обвиняваха Украйна, САЩ и Великобритания, че създават страх и пропагандират войната. В крайна сметка това ранно алармиране доведе до забавяне на руското нападение може би с месец и повече. Много бързо след като руските сили навлязоха в Украйна времето се затопли и климатичните условия се промениха към неблагоприятни.

Още по време на войната в Ирак стана ясно, че подходите, изработени по време на Студената война, отговарят на друга действителност. Преговори не значи край на бойните действия. Ако те се замразят, това означава страните да се възползват от ситуацията неравномерно; означава предпоставки за още по-големи кръвопролития в бъдеще. Така че преговорите едва ли ще бъдат съпътствани от замразяване на бойните действия. Или трябва да има прекратяване с изпълнение на предварително дефинирани условия, преди да се седне на масата за преговорите, или да се достигне до чисто военно решение.
Хипотезата е, че трябва да бъде спасен имиджа на Русия и в лично качество на Путин, което означава и отваряне на вратата за множество бъдещи конфликти. Ядрената заплаха не е толкова голяма в сравнение с реалните трудности, пред които се изправя Русия. Да се влиза в пропагандната логика не лежи в основата на държавната политика. Убеден съм, че по върховете на тази държава са останали хора с достатъчно силни позиции и здрав разум, които да си дадат сметка, че отстъплението и признаването на грешката е достатъчна цена в сравнение с ескалация на напрежението.
Не знам дали признанието на едно поражение би задвижило вълна от разпад на РФ. Не се отрича фактът, че в определена зона, условно населена от етнически руснаци, Русия ще се съхрани като държава. Възможно е в определени области да се засилят сепаратистки движения, но това не е процес, който Западът може да контролира с особено голяма прецизност. Ако Русия не може да съхрани собствената си територия, Западът няма да ѝ свърши работата. Тези движения са извън контрола на западните държави. Глътката въздух е огромна заблуда, защото на практика удължава войната. От самото начало се следва правилната логика мирът да се основава единствено на постоянен натиск и постоянно опазване. Видя се в годините от 2008-а насам, че спрямо тази държава с този политически режим отстъпките не работят. В подобна ситуация е доказано, че отстъпките само засилват агресията на отсрещната страна. Мир може да има, след като Русия признае, че тази военна операция е провал, но това няма стане след новото доказателство, че руската армия не може да постигне успехи на бойното поле. Русия притежава ресурс и може да продължи войната, но възниква въпросът на каква цена. Едва ли някой разумен смята, че е редно и последният руснак да загине в полетата на Южна Украйна, посочи в заключение доц. Цветков.