Кой и как блокира азерския газ у нас – дела и документи
Вече знаете много за това кои и защо пречеха на диверсификацията през строителството на интерконектора Гърция-България. Вероятно нямаше да има продължение на поредицата предавания, които посветихме на тази тема, ако не беше опитът за изпиране на бившия шеф на Булгаргаз, предложен за министър на енергетиката в несъстоялия се кабинет на ГЕРБ.
Затова започвам да ви предоставям документи, които дават точна представа за ролята и мястото на въпросния “титат на енергетиката”, по думите на друг “титан” Румен Овчаров.
Да започнем с това, че усилията на Николай Павлов да се измъкне от договора за доставка на азерски газ започнаха далеч преди да се появи изобщо проблемът със закъснението на интеконектора с Гърция. Много са сигналите, но ще започнем с по-видимите. С приближаване датата на доставките на азерски газ по първоначалния договор, подписан през 2013 г., Николай Павлов започна да търси начини да се измъкне от него. Първите признаци за нервност бях в края на 2019 г., когато стана предметен въпросът за предоставяне гаранцията от $100 млн. за изпълнение на Договора, която трябваше да бъде предоставена години по-рано.
Азерската страна започна да се безпокои, тъй като Павлов не проявяваше никакъв интерес и прехвърляше топката на БЕХ, на министъра на енергетиката. Първите месеци на 2020 г. минаха и Булгаргаз вече беше в неизпълнение, а гаранция нямаше. Единствената причина такава да има бяха настояванията на министър Петкова и такава беше учредена през май-юни. Онова, което уплаши Павлов в онзи период, са думите, че ако провали интерконектора и доставките на азерски газ, ще постави Борисов в трудно положение, защото на него му трябва интерконекторът с Гърция, за да балансира геополитически със САЩ и ЕС, Турския поток.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
След като гаранцията бе учредена, Павлов започна да търси оправдание със забавяне в изпълнението на интерконектора, за което е уведомен с писмо от септември, 2020 г.
Започва следващата сага – с намирането на алтернативно трасе. Павлов дълго време твърди, че ако го няма интерконектора, не може да се достави азерският газ, докато не му изваждат договора, в който изрично е записано: “…и друга най-близка точка на ТАП”.
Нещо, което и до сега Николай Павлов крие упорито – че не само ТАП и Неа Месемврия са опция.
На 12 октомври, 2020 г. в отговор на запитване шефът на Булгартрансгаз – Владимир Малинов, заедно с шефа на Боташ Бурхан Озкан, пише писмо до президента на СОКАР – Ровнаг Абдулаев, и изпълнителния директор на Булгаргаз Николай Павлов, цитат “във връзка с проявен интерес за пренос на природен газ на IP –точка на свързване, Странджа Малкочлар, в посока от Турция към България бихме искали да ви информираме за следното:
От 1 декември, 2020 г. Боташ и Булгартрансгаз ЕАД ще имат техническата възможност да транспортират количествата природен газ през точката на свързване от ТАНАП и Боташ (още преди да влезе азерския газ в ТАП), както и в точката на свързване между преносните мрежи на Боташ и Булгартрансгаз при Малкочлар-Странджата”.
Още веднъж – почти три месеца преди срока за начало на доставките на азерския газ Николай Павлов получава недвусмислено потвърждение, че освен “най-близката точка по ТАП” – тази, която в последствие беше използвана, и българският и турският пренос оператор потвърждават възможност азерският газ да бъде получен през Турция!?
Това е точен цитат – ето ви подписите в това писмо:
И тук забележете какво прави Павлов – той, шефът на търговската компания Булгаргаз, връща писмо буквално на следващия ден, в което обяснява на шефовете на турската Боташ и на Булгартрансгаз, че “отсъствието на споразумение за междусистемна свързаност между системните оператори на преносната мрежа на България и Турция правели невъзможни доставките на тези точки на свързване, а именно между ТАНАП и системата на Боташ и на Малкочлар-Странжата. Още веднъж, драги зрители, шефът на Булгаргаз оспорва истинността на казаното от шефовете на Боташ и Булгартрансгаз.
Само ще допълня, че и без наличието на междусистемно споразумение, което ако всичко върви наред, може да се окаже факт към края на годината, през Турция е пренасян газ за Булгаргаз основно при внос на втечнен природен газ. Всичко съм допускал, но това – двете компании оператори на мрежите в Турция и България да ти казват, че можеш да пренесеш азерски газ, а ти да твърдиш противното, си е чиста проба саботаж.
Това беше по разкритията.