Руско-украинската война. Зеленски във Вашингтон и плановете на Путин за Беларус
Игор Федик
От блицкриг до стабилизация чрез мобилизация
Тази седмица се навършват 300 дни от началото на мащабната инвазия на Русия в Украйна. През това време военното командване на агресора вече няколко пъти променя стратегията си на бойното поле. Всичко започна с блицкриг, който беше подготвен въз основа на погрешна оценка на ситуацията в Украйна и се провали напълно.
След това Русия заложи на т.нар. голяма битка за Донбас, която трябваше да се основава на мащабно обкръжаване на група украински сили от Донецк до Изюм и достъп до административните граници на Донецка област. Руснаците не успяват да осъществят плановете си. Още през първите седмици на битката за Донбас стана ясно, че голямо обкръжение е нереалистично. В резултат на това цялата „голяма битка за Донбас“ се свежда до опит за превземане на северната част на Луганска област. Руснаците превърнаха така наречения огнен вал, т.е. масовото използване на артилерия, в основен инструмент за постигане на тази цел. По време на пиковите периоди на обстрелване на валовете те изстрелват около 60 000 снаряда на ден по украинските позиции. Този подход доведе до някои тактически (дори не оперативни) успехи на бойното поле и същевременно до сериозно изчерпване на руските боеприпаси. Изчерпването на руските арсенали в зоната на бойните действия беше ускорено и от украинските сили, които започнаха методично да ги обработват с модерни западни артилерийски системи и високоточни боеприпаси. В резултат на това руснаците не само намалиха възможностите си да използват „огневи валове“, но и предизвикаха истински глад за боеприпаси.
След като не успяха да приложат мащабна стратегия за обкръжаване, самите руски сили многократно се оказват на ръба на обкръжението и поражението. Това се избягваше единствено чрез бързото им оттегляне от опасните зони, което често се изразяваше в паническо бягство.
След неуспеха на горепосочените стратегии и многократните демонстрации на „добра воля“ от страна на руските войски, руското военно командване се съсредоточава върху стабилизирането на фронтовата линия и провеждането на настъпления (там, където все още може да го направи) чрез максимално използване на живата сила, получена чрез мобилизация. Като се има предвид, че огромното мнозинство от мобилизираните лица са зле обучени, зле екипирани и слабо мотивирани, ефективността на тази стратегия изглежда доста съмнителна. На определен етап тя може да позволи изпълнението на определени (отново – предимно тактически) задачи, но в дългосрочен план – не е в състояние да осигури на Русия обрат в стратегическата инициатива във войната.
От Бахмут до Вашингтон
Украинският президент Володимир Зеленски посети САЩ тази седмица. Това е първото му пътуване в чужбина от 24 февруари насам. Важно е да се отбележи, че в навечерието на заминаването си за Вашингтон той предприема и най-опасното си пътуване от началото на войната до фронтовата линия, а именно до Бахмут. Там той се запозна със ситуацията в най-горещата точка на фронта, изрази подкрепата си за украинските бойци и им връчи държавни награди. От своя страна военните му връчиха украинско знаме с молба да го предаде на „тези, чиито решения са важни за Украйна“ в САЩ.
Подобно на почти всички знакови събития, свързани с руско-украинската война, посещението на украинския президент в САЩ има както символично, така и практическо значение.
Що се отнася до първия, Володимир Зеленски пристигна в САЩ като истински лидер на своя народ. Той посещава най-опасния участък на фронта, оказва подкрепа на украинските военни и ги вдъхновява да продължат да се сражават. Това особено контрастира с поведението на руския президент, който в същия ден награди кремълски служители и пропагандисти в Кремъл, а не войници на фронтовата линия, и сам не посети окупираните от Русия територии.
Друга символика е, че американското пътешествие на Владимир Зеленски почти съвпада с датата на посещението на Уинстън Чърчил в САЩ преди 81 години. Посещението на британския министър-председател в Съединените щати през декември 1941 г. се осъществява няколко дни след нападението над Пърл Харбър и укрепва антихитлеристката коалиция, която в крайна сметка печели Втората световна война, а след това изгражда следвоенния демократичен свят.
Посещението на Владимир Зеленски в САЩ се състоя по покана на Джо Байдън, който смята, че войната в Украйна е навлязла в нов етап и затова двамата президенти трябва лично да обсъдят перспективите за по-нататъшна съвместна стратегия в борбата срещу Путинова Русия. Инициативата на американския президент за провеждане на такава среща означава, че той лично и САЩ като цяло са готови да продължат да правят всичко необходимо, за да спрат Путин и неговия режим. Същевременно тук може да се отбележи и личният интерес на Джо Байдън: победата над този режим може да бъде негова лична печалба, негов вид политическо наследство.
Що се отнася до практическите резултати от посещението, на първо място, в изказването си пред Конгреса Володимир Зеленски успя да обясни на американските законодатели и американските граждани (т.е. данъкоплатците) защо трябва да се отделят милиарди долари за Украйна. Основното му послание към тях беше: „Вашите пари не са благотворителност. Това е инвестиция в глобалната сигурност и демокрация“. В същото време той многократно спомена историята на Втората световна война и им напомни, че настоящата война е глобална и че няма как да се разграничим от нея.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Второ, посещението на Владимир Зеленски показа, че в САЩ няма разделение по отношение на Украйна, а има пълна двупартийна подкрепа. Това е много важно, като се има предвид, че през януари съставът на Камарата на представителите ще се промени, тъй като републиканците спечелиха мнозинство на изборите през ноември.
Трето, по време на посещението си украинският президент отново подчерта, че за постигането на справедлив мир не може да има компромис с териториалната цялост и суверенитета на Украйна. По този начин той даде да се разбере, че само един сценарий за Украйна е приемлив – този, при който руските войски се изтеглят от всички окупирани от тях територии, включително Крим и Донбас.
Четвъртият резултат е нов значителен пакет военна помощ от САЩ в размер на 1,85 милиарда долара, който би трябвало да бъде важна помощ за украинската армия в контекста на неотдавнашните думи на генерал Залужний за предстоящата украинска офанзива. Заслужава да се отбележи, че в този пакет за първи път на Украйна е прехвърлена батарея (до осем пускови установки) ЗРК „Пейтриът“ и боеприпаси за тях, както и управляеми авиационни бомби. Освен това той включва допълнителни ракети за HIMARS, 500 високоточни 155-мм артилерийски снаряди, десет 120-мм минохвъргачки и 10 000 120-мм минохвъргачки, антирадарни ракети HARM, 45 000 122-мм снаряди, 50 000 122-мм ракети за РСЗО Grad, 100 000 125-мм танкови боеприпаси и други.
По-късно стана ясно, че Конгресът на САЩ окончателно е одобрил проектобюджета на правителството за 2023 г., който включва почти 45 млрд. долара за Украйна и партньорите. В обръщение към конгресмените по време на гласуването председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси подчерта, че законопроектът съдържа сериозна помощ за Украйна, и припомни речта на украинския президент Володимир Зеленски пред Конгреса тази седмица. „Правителственият бюджет ще подкрепи, наред с други неща, героите от спешната помощ в Украйна, които се сражават на фронтовата линия в битката за демокрация. С този законодателен акт с гордост им предоставяме още един значителен пакет от мерки за сигурност, икономическа и хуманитарна помощ“, заяви Пелоси.
Путин в Беларус
Друго важно събитие тази седмица беше посещението на голяма руска делегация, водена от руския президент Владимир Путин, в Беларус на 19 декември. Това беше първото посещение на руски президент в Минск от повече от три години насам.
По време на срещите беларуската и руската страна направиха всичко възможно да подчертаят, че основната цел на посещението на руската делегация в Минск е „правенето на равносметка в сферата на икономиката“ и че въпросите на сигурността не са сред приоритетните в дневния ред. Повече от вероятно е обаче именно заради нея Владимир Путин да напусне строго охраняваната си резиденция, където се намираше през последните 9 месеца, и да пристигне в беларуската столица.
След обсъждането на въпросите на сигурността президентите на Беларус и Русия не взеха и не изразиха конкретни решения. Въпреки това могат да се направят някои изводи за какво е дошъл Путин в Минск и за какво би могъл да разговаря с беларуския си колега.
Основната тема, без съмнение, беше обсъждането на съвместните действия при евентуално повторно нападение срещу Украйна от територията на Беларус. Добре известно е, че руснаците имат такива планове в Украйна и почти всички украински официални лица говорят за тях напоследък. До последния момент Лукашенко се дърпа от участие на армията му в тази офанзива, но му е все по-трудно да го направи. Натискът на Кремъл върху него само се засилва. Все още не е известно дали Путин е оказвал натиск върху Лукашенко, но може да се каже, че ако руснаците започнат нова офанзива от Беларус, Лукашенко ще направи всичко възможно, за да улесни тази атака. Не бива да се изключва и използването на беларуската армия в „ограничен режим“, т.е. без да се пресича украинската граница. Например беларуските сили за противовъздушна отбрана, разположени в близост до границата, биха могли да прикрият руското настъпление, а беларуската артилерия би могла да окаже огнева подкрепа на настъпващите войски, както направиха руснаците през 2014 г., когато обстрелваха Украйна от руска територия.
Освен желанието да въвлече беларуската армия във войната срещу Украйна, Путин има планове и за беларуската отбранителна промишленост. Руската армия наистина губи много и не може сама да компенсира загубите на оборудване и боеприпаси. Следователно прехвърлянето на руснаците на техниката, намираща се в беларуските военни складове, и работата на беларуската отбранителна промишленост в интерес на руската армия вероятно също е било предмет на разговорите между двамата президенти.
Друга важна и съвсем реалистична тема на разговорите можеше да бъде поглъщането на Беларус от страна на Русия, което трябва да бъде представено под формата на интеграционни процеси в рамките на Съюзната държава. Между другото, след срещата между Лукашенко и Путин представител на беларуски телевизионен канал зададе на последния въпрос по тази тема. Путин отговори, че „Русия не е заинтересована да поглъща когото и да било“ и че „в това просто няма никаква целесъобразност“. Всъщност Русия има интерес и целесъобразност от подобен ход. Първо, Беларус разполага с активи, които носят значителни приходи, които със сигурност няма да са излишни за руската икономика, която в момента преживява лоши времена. Сред тях са „Беларускалий“, важен играч на пазара на торове, две петролни рафинерии, система за пренос на газ и гореспоменатият беларуски военно-промишлен комплекс. Освен от чисто икономически съображения, Путин се нуждае от превземането на Беларус и от имиджова гледна точка. По този начин той ще може да покаже на руското общество, че продължава да „събира (руските) земи“ и осъществява на практика идеята за възстановяване на СССР, по която Русия изпитва такава носталгия (не без помощта на путиновата пропаганда).
В този контекст трябва да се припомни, че Путин искаше да извърши подобно превземане на Украйна, когато на власт беше проруският режим на Янукович. През 2013 г. той вече беше подготвил Украйна да се предаде на Русия, но тогава украинският народ се намеси и с помощта на революцията на достойнството разстрои плановете на Путин. Това, което се случи след това, е всеизвестно. Предвид това може да се каже, че перспективите пред Беларус, меко казано, не са много по-добри.
