Русия отговори на тавана на цените след дълга пауза
8th December 2022
Намаляването на износа на петрол от Русия ще стане факт
Указът на президента за действията на Руската федерация в условията на наложен от Запада таван на цените на петрола дава възможност за гъвкав отговор на ограниченията, смятат експертите на сайта https://www.ng.ru/economics. Руските власти казват, че са готови да намалят добива и износа на петрол.
Русия, след многобройни обещания да отговори на тавана на цените на петрола, който беше въведен от Western Union на 5 декември, формулира отговора си писмено. Президентът Владимир Путин подписа указ за забрана на доставките на руски петрол по договори, които предвиждат механизъм за фиксиране на горна цена от 1 февруари 2023 г. Правителството трябва да определи и датата на подобна забрана за износ на петролни продукти (не трябва да е по рано от началото на февруари следващата година, тогава ще влезе в сила западният таван на цената на петролните продукти).
Ответната заповед е валидна до 1 юли 2023 г.
Постановлението забранява доставките на чуждестранни юридически и физически лица, ако договорите пряко или косвено предвиждат използването на този механизъм. Забраната важи за всички етапи на доставка до крайния купувач. В същото време президентът на Руската федерация може да направи изключения от забраната въз основа на специално решение.
Ограничението за доставка на руски петрол ще важи не само за нови, но и за вече подписани съществуващи договори, ако там е посочен определен таван на цените, каза в сряда прессекретарят на президента Дмитрий Песков. Той също така каза, че мерките за отговор на въвеждането на тавана на цените се разработват в рамките на Руската федерация и не е имало преки контакти с ОПЕК + по този въпрос.
Указът не съдържа екстремни мерки, които бяха обсъдени от експерти предишния ден: за определяне на минимална цена, или за пълна забрана на доставките до определени страни. А те, според анализаторите, биха довели до сериозно прекъсване на търговските потоци и осезаем скок на цените. В сряда обаче, цената на петролните фючърси остана като цяло стабилна. Барел сорт Брент се продаваше на борсите по 85 долара за барел.
Петролът с руски произход обаче, се продава много по-евтино. „Urals се продава с 37% отстъпка от глобалния бенчмарк Брент, което е нерентабилно за Москва“, каза Reuters.
Търговците на петрол спекулират, че Русия не е успяла напълно да пренасочи износа от Европа към други пазари, като Индия и Китай, тъй като се бори да намери достатъчно подходящи кораби. Износът на Urals от балтийските пристанища може да падне до около 5 милиона тона този месец от 6 милиона тона през ноември. Според някои оценки, тази цифра ще бъде само 4,7 милиона тона, пише Reuters.
Доставките на още един руски сорт, ESPO, който обикновено се търгува за $10 над Ural и тръгва от далекоизточните пристанища, от 5 декември са намалели почти наполовина. Въпреки това, както Bloomberg съобщи, Япония скоро ще получи първата партида руски петрол от повече от шест месеца. Танкерът Zaliv Baikal, натоварен с нефт от Сахалин-2, се насочва към Япония.
Когато продава петрол на страни, които не налагат ценови таван, Русия ще определя цената въз основа на пазарни принципи, каза финансовият министър Антон Силуанов. „Проблемът е в отстъпките, които се предлагат днес за руския петрол. Таванът може по някакъв начин да повлияе на размера на тази отстъпка. Ние ще продаваме на пазара, според договорите, които нашите доставчици ще сключват с държави, които не въвеждат таван. Цените ще се определят на базата на пазарни принципи, а не на базата на тавани, ограничения, които не могат да работят в рамките на пазарното ценообразуване“, каза Силуанов.
Международната агенция по енергетика (IEA) предполага, че до второто тримесечие на 2023 г. Руската федерация ще бъде принудена да намали добива с 1,6 милиона барела на ден.
Отстъпката за руския петрол е подобна на ценовия таван, въведен от Запада (60 долара за барел), обясниха експерти на сайта https://www.ng.ru/economics. Очаква се механизмът за ограничаване на цените да бъде преразглеждан на всеки два месеца, започвайки от средата на януари 2023 г. Предвижда се таванът да бъде определен най-малко с 5% под средната пазарна цена на руския петрол и петролни продукти, изчислена въз основа на данни, предоставени от IEA.
Експерти на сайта https://www.ng.ru/economics предполагат, че указът на Путин изпраща предупредителен сигнал както към основните купувачи на петрол, които изместиха европейците (Китай, Индия, Турция), така и към самата Европа, където някои страни са договорили за себе си правото на по-продължителни покупки на петрол от Руската федерация.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
„Постановлението не съдържа нищо ново за пазара. То само формализира изявленията на вицепремиера Александър Новак и други представители на правителството. Освен това, само тези страни, които вече са спрели да купуват руски петрол, планират да спазват тавана, а таванът не се прилага за изключения от ембаргото“, каза анализаторът на Finam Сергей Кауфман пред сайта https://www.ng.ru/economics. На този фон президентският указ има нулев ефект върху петролния пазар и акциите на петролните компании, което се потвърждава от неутралната им динамика. Всъщност, указът е предупреждение за настоящата криза.
И още от други анализатори
Татяна Митрова, енергиен експерт: Международната агенция по енергетика (IEA) прогнозира, че през 2023 г. добивът на петрол в Русия ще спадне с 1,4 милиона барела на ден (с 18%), но е вероятно спадът да бъде по-малко значителен – по-близо до официалната прогноза на руското правителство (9 %). Тук обаче по-важна е динамиката на приходите. Според IEA, през март 2022 г. Русия е получила около 20,8 милиарда долара от износ на петрол, но до октомври тази сума е намаляла със 17%,
до 17,3 милиарда долара, въпреки факта, че обемът на износа леко се е увеличил. Сега е почти невъзможно да се предвиди, с колко таванът на цените ще намали доходите на Русия за месец, три или шест месеца – остават твърде много несигурности както на пазара, така и в работата на самия механизъм. Но по нататъшната тенденция на намаляване на тези приходи изглежда неизбежна. След въвеждането на тавана на цените, руското Министерство на финансите вече удвои оценката си за очаквания федерален бюджетен дефицит до 2% от БВП вместо 0,9%, предвидени в бюджета през лятото. Следващата година Министерството на финансите очаква приходите от петрол и газ да спаднат с 23%, но тези прогнози може да се окажат твърде оптимистични: петролът беше включен в бюджета при 62-70 долара за барел.
Татяна Митрова: Турският внос от Русия се увеличи значително през последната година и може да се предположи, че Турция ще остане хъб за руски петрол. По нататъшният растеж на китайското търсене е ограничен, от една страна, от последствията от Ковид, а от друга страна, от съображения за енергийна сигурност и ясни насоки за диверсификация на източниците на внос. Следователно, пренасочването на руските доставки от Европа към Азия едва ли ще бъде лесно и бързо.
Нещо повече, това пренасочване вече включва значително намаляване на маржовете на руските компании. Транспортното разстояние до азиатските пазари е много по-голямо, отколкото до традиционните европейски, а свободните транспортни мощности са малко. Всичко това повишава цените на товарите, увеличава транспортните разходи на руските компании и намалява печалбите им на почти всяко ниво на тавана на цените.
В допълнение, таванът на цените позволява на азиатските купувачи на руски петрол да си осигурят големи отстъпки. Китай и Индия няма да се присъединят официално към тавана, но е трудно да си представим, че в преговорите с руски доставчици китайските и индийските компании няма да използват такъв отличен аргумент, за да свалят цената. Всъщност това вече се случва – някои товари за Китай, натоварени през януари, бяха продадени с отстъпка от $4-6 за барел.
Татяна Митрова: В следващите шест месеца няма да можем да оценим адекватно последствията от новото регулиране на цената на руския петрол. През първата седмица след въвеждането на тавана на цените, офшорните доставки на руски петрол рязко намаляха: според аналитичната компания Kpler на 6 декември с 16%, или около половин милион барела на ден.
TankerTrackers.com регистрира още по рязък спад в ежедневните доставки: с 50%, главно поради намаляване на черноморските и балтийските пристанища, през които петролът се доставя в Европа.
Явно ситуацията ще се развие приблизително както през март-април. Първо, ще има известен шок и спад в обемите на износа, причинени от колапса на част от старите вериги за доставки, висока несигурност, негативни очаквания и режийни разходи в работата на самия механизъм. Тоест, след стабилизиране и дори леко увеличение на руския добив на петрол през 2022 г., в началото на 2023 г. можем да очакваме намаляване както на износа, така и на добива, но с перспективи за последващо възстановяване и на двете.
Превод Алтернативи и Анализи