Болно ми е, че българската журналистика продължава да бъде разделена дори когато става въпрос за защита на български журналист

Не мога да кажа за какво точно издирват Христо Грозев. Според Путиновата пропаганда очевидно го издирват за разпространение на фалшиви новини, само че никой не знае съдържанието на въпросните новини, какви са аргументите и фактите и на практика акцентът умело беше пренесен от това какво е качеството и медийното съдържание, заради което управлението на Путин издирва Грозев, към личността Христо Грозев. Направих си труда да погледна коментари на изявени журналисти, защитаващи една или друга теза. Волгин окачествява Грозев като мошеник и чуждестранен агент и към този хор в социалните мрежи се присъединиха и уважавани журналисти като Владимир Танев и Иван Такев. Има един пространен анализ на радиожурналиста Петър Пунчев, създател на първото частно радио FM+. Него не могат да го обвинят, че не е русофил по простата причина, че е завършил журналистика в Московския университет. Той е русофил, но не е путинофил. В свой коментар под поста на Волгин Пунчев каза следното: „Познавам Грозев от 94 г., когато направи от студентското радио на американски университет едно от най-слушаните радия в Югозападна Европа. Очевидно той е завършил, и се спекулира с това АЕГ в Пловдив, след това е учил в американски университет. Ако всички, завършили езикови гимназии или американски университети са агенти, това ми прилича по-скоро на пропаганда отпреди 89-а, отколкото с днешна дата.“ Грозев е управлявал радиостанции в Русия, които са с чужда собственост (според Пунчев – холандско радио), впоследствие започва да се занимава с разследваща журналистика и не мога да разбера дали програмният мениджър според тези коментари не е журналист, който формира програмна политика. Много е обидно да се ползват квалификации и наистина фалшиви новини, защото съм склонна да вярвам на аргументацията и фактите, изнесени от Пунчев, а не на тези, които се появяват предимно като квалификации без факти. Това коментира в студиото на Алтернативата доц. Светлана Божилова.
За мен е много болно, че българската журналистика продължава да бъде разделена дори когато става въпрос за защита на български журналист и той да бъде обругаван и квалифициран, само защото е от другата страна и защитава стандарти, различни от пропагандираните от пропутиновата пропаганда.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В рамките на тази година започнахме постепенно да се приближаваме повече към Брюксел и това показва не само гласуването в Парламента, но и активността на гражданското общество. Едно от най-големите постижения през изтеклата година е на гражданите, които подкрепиха доброволчески страданията на украинските бежанци в България. Манол Пейков е събрал почти толкова средства, колкото и Българската коледа, което говори красноречиво, че България има проблем с политическата класа, но за сметка на това гражданското общество присъства все по-активно в политическия и медиен живот. Т. нар. алтернативни медии все по-активно оказват влияние върху официозите и медиите на статуквото. Появяват се и по-различни гости и теми. Разбира се, би трябвало да има повече дискусионност по отношение на геополитически, социален и икономически анализ, свързан с Брюксел и политиките на авторитарния режим в Москва, които трябва да бъдат изговаряни в контекста на Международното право и действително устойчивите стандарти и демократични ценности на Западноевропейската цивилизация. Далеч сме от равнопоставеност и от ситуацията, в която включително обществените медии изпълняват своята мисия. В обществените медии не може да има коментари без аргументи и квалификации и обиди, каквито прави екипът на Волгин.
Ще бъдат ли прилагани европейските стандарти в България или ще чакаме за пореден път Европейският законодателен акт за свобода на медиите и създаване Европейски регулатор, както това се случи в Прокуратурата?
Скандално е, че ВАС седми месец не разглежда жалбата на колегата Ирина Величкова по същество. Не обжалвах избора, защото смятах, че трябва да се появи нов конкурс. Новият състав на СЕМ не съумя да изготви ясни критерии за оценка и се стигна до срив. Парадоксално е, че членовете на Съвета дори не взеха като колективен орган решение за прекратяване на процедурата. Смятам, че в съдържателен план като оценки и политика на регулатора всъщност са големите пробойни. При всяко положение ще има нов конкурс, каквото и да реши ВАС. Изборът на генерални директори на обществените радио и телевизия са изключително обществено значими събития и към тях не може да се прилага гражданско право и да се проточва в продължение на година – напр. процедурата да се отлага за пореден път, за да се извика стенографката. 23 януари е следващата дата за разглеждане по същество. Твърде жалко е, че Съдебната ни система и ВАС не работят достатъчно активно, за да подпомогнат развитието на обществените медии.
Досега по отношение на войната в Украйна и при отразяване дейността на евроинституциите имаше много повече пропаганда, отколкото журналистика и това е голямата ми болка. Жалко е, че професионалната ни общност е до такава степен разединена, че се появяват повече пропагандатори без да има плурализъм. Журналистите трябва да сме опора и да даваме пример на младите колеги. Най-важно е човек да съхрани достойнството, себеуважението и професионалните ценности, за които е работил през годините, посочи в заключение доц. Божилова.