Илиян Василев: В Кремъл са особено отмъстителни, когато хора от България работят ефективно спрямо Русия
Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Най-неочаквано по Коледа избухна скандал, който от старата премина в новата година. Отдавна неудобният заради журналистическата си дейност Христо Грозев бе обявен от Русия в последната седмица на 2022 година за издирване. Вероятно чашата е приляла заради разкриването на секретна група, която програмира целите на руските ракети в Украйна. Според публикация в ръководения от него сайт Bellingcat Грозев описва работата на руски екип от руски военни инженери, които насочват голяма част от смъртоносните ракети, изстрелвани срещу цивилна инфраструктура в Украйна. Жертвите на тези ракети са стотици, действията на екипа са военно престъпление. Христо Грозев е участвал в разследвания за свалянето на малоазийския самолет през 2014 година, за отравянето на Сергей Скрипал през 2018 и на Алексей Навални през 2020 година, на последните зверства, извършени от руската армия при агресивната война срещу Украйна, както и на работата на руските тайни служби в България, включително и по отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев и по повод на над 10-те взрива в наши въоръжени заводи. Няма да се спирам на реакциите на българските власти – забавени, навременни, закъснели. Направи впечатление друго – в медиите бе публикуван анализ от авторите Мат Кенарти, Марк Кертусо от Declassified UK, според който чрез Националния фонд за демокрация (NED), ЦРУ финансира медии, като Bellingcat, за да подкопава правителства, независими от Вашингтон. Авторите разглеждат NED, въпросният фонд, като транспортно средство за пропаганда, което традиционно се фокусира върху Източна Европа, Латинска Америка и Азия, но напоследък парите им отиват в 4 разследващи британски групи, една от които е Bellingcat. Съвпадението на тази публикация със събитията предизвиква немалко въпроси. Единият е: заплашен ли е Христо Грозев или наблюдаваме имитационен вариант на шпионски игри? Анализира Илиян Василев – бивш посланик на България в Русия, включен в черния списък на Руското външно министерство със забрана да влиза в страната. Какви манипулации цели случаят с Христо Грозев?
Е, там имате няколко наратива. Наративът на руската страна ние така и не го получихме, тъй като упълномощеното лице, представляваща държавата им в България, то беше абсолютно неадекватно и неподготвено. Имам предвид посланик Митрофанова при срещата във Външно министерство. Така че ние наративът руският го познаваме само от решението на тяхното Министерство на вътрешни работи да пусне за разследване и издирване Христо Грозев. Винаги в такива неща, когато е много трудно да се намери логическо оправдание, т.е. във видимия спектър да видим причините за едно или друго действие на руската страна, можем да търсим конспирации, шпиономания и т.н. Факт е, че голяма част от нещата, които Bellingcat направи във връзка с Навални, във връзка с разкриване на тази група за насочване на ракетите, все теми с твърде чувствителна информация за Русия, няма как да се харесват на руското военно командване и на руските власти. Ако ме питате, в тази работа дали е изиграл някаква роля фактът, че Христо Грозев е българин, веднага мога да ви кажа със сигурност, както и в моя случай, има нещо особено ревниво, когато в Кремъл трябва да признаят, че човек от България може да не попада в кръга от очаквания за поведение, и са особено отмъстителни, дори когато става въпрос за хора от България. За тях, у нас не може да има хора, които да са против „царя“ в Кремъл, да работят толкова ефективно спрямо Русия. Но в последна сметка най-важното и което според мен е „преляло чашата“, е това, че има поредица от разследвания, и след като Христо оглави и Bellingcat. Пораженията както се казва, щетите, които той нанася на Кремъл, са твърде осезаеми, и в някакъв момент разликата примерно при мен когато ме сложиха в черния списък, е, че предложението за това дойде от кръгове, свързани с Русия в България и чрез посолството на Русия в София. А в случая с Христо предложението той да бъде вкаран в този списък е дошло от руските специални служби и военните. Т.е. това прави нещата доста притеснителни. Особено пред факта, че действието е предприето преди Нова година. ГРУ, СВР и ФСБ работят и в невидимия спектър, т.е. има такива ударни групи, които те изпращат по целия свят, за които знаете колко много свързани хора с Русия, опоненти на Путин или такива, каквито Путин не възприема, които започнаха да падат от прозорци, да бъдат атакувани с отровни чайове и т.н. Има дълга традиция в руските специални служби да отстраняват свои опоненти или противници, и това не е израз на сила, а израз на безсилие – когато не можеш нещо друго да направиш, прибягваш до отстраняване: „Няма човек – няма проблем“.
Сталин. Защо този казус избухна в навечерието на Новата година? Можеше ли да почака няколко седмици? Случайно ли идва в момент, в който България е в изключително нестабилна ситуация – няма правителство, партиите се карат помежду си?
Ами може много да се спекулира, но както казах, Русия е особено ревнива към българи, които заемат доста високо място, и играят значителна роля, когато трябва да се разобличават нейните ходове – и политически, и конкретни стъпки когато стане въпрос за войната, за дисидентите, за опозицията, за отравянето на Навални. Това е изключително чувствителна тема за Русия. Някак си това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола, както гласи сентецията. Ако Христо не беше българин, ако беше английски гражданин, начело на Белингкат, това нямаше да се случи.
Ние знаем: „Курица не птица, Болгария не заграница“.
Не, то това по-скоро е от гледна точка на влиянието на работата му върху процесите в България, защото видяхте, в България как се възприе този случай – свързани с Русия коментатори – ама дали точно е разследващ журналист, и то хора, които нямат хал халбер, и през живота си не са направили едно елементарно усилие да бъдат признати като независими журналисти, такива, които могат да критикуват и Кремъл, да не говорим пък и за разследващи, което е друга категория журнализъм, който е още по-сложен и доста опасен занаят. Но към тях се присъединиха и тези, които априори не могат да приемат, че може да има българи, които да критикуват Кремъл. Това е стара традиция. Щом си българин и критикуваш Кремъл, ти си русофоб, ти си предател.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
И си западен шпионин. Ненапразно задават в публикации въпроса: разследващ журналист ли е Христо Грозев или шпионин под прикритие?
С шпионството ще ви кажа как стоят нещата, то е много интересна тема. Ако си спомняте Леонид Решетников беше шеф на РИСИ, а РИСИ беше цивилният институт на руското външно разузнаване. Работата на тези разузнавания съвсем спокойно може да се върши и от открити източници, т.е. няма нужда от секретната обвивка. Но сега когато Белингкат започна да върши работа, която в Русия се върши от секретни служби, това е все едно Украйна, понеже се отбранява успешно срещу Русия, и в Москва не искат да признаят, че това се дължи на храбростта на украинския народ, и затова казват: „НАТО. НАТО е. Ние се борим с НАТО“. Същата работа е. Не могат да приемат и да признаят, че такава разследваща журналистика може да бъде толкова ефективна и да работи с открити източници, и затова понеже не искат да го признаят това, те веднага я пришиват към западни разузнавания, и разбира се всякакви притчи в такава посока могат да се ползват и да се генерират. РИСИ си остава такъв институт, който работи в Русия и захранва руското външно разузнаване. Но това да сте чули нещо да са направили във видимия спектър, освен Решетников тази операция, която направи в България, та поставиха Румен Радев за президент и осигуриха „Турски поток“, т.е. осигуриха политическия му компонент, обезпечиха нужното им поведение от властите по време на „Турски поток“ в България, което Борисов реализира.
Е, това малко ли е?
Не казвам, че е малко, но въпросът е, кой от тези хора, от Румен Радев или Борисов ще признае, че работят с руското външно разузнаване? Няма да го признаят. И за ролята на Георги Първанов, и за ролята на Румен Петков, и за всички тези неща. И това са очевидни истини. Но и не само те. Та когато става въпрос за Христо Грозев, те всички се мобилизираха да защитят една незащитима теза. И някак си се чудя, защо се унижават или карат колегите от външно да не унижават, с тези дипломатически театри да канят посланичката, която все едно за първи път попада в случая, и все едно не знае, за какво ще я викат, и все едно не може да се заинтересува от Москва, след като има 2 дена, дори повече имаше да се подготви за срещата, да попита за какво става реч, защо са пуснали заповед за издирване. Ето тук е проблемът. Затова написах един пост, в който казах, че държавникът при такъв проблем гледа да реши системният проблем, за начина, по който реагираме на заплахите, които идват от Русия. Защото имаше, както вие казахте, над 10 взрива, Гебрев беше отровен, и нищо от това не принуди или пък не накара българските власти да засилят дейност на българското контраразузнаване, за да могат да се хващат руските агенти в България, за да се осигури сигурност за всички. Това е принципът, така държавникът действа за държавата и за нейните субекти. А Румен Радев обеща охрана на Христо, което е безсмислено. Така реагираха през 90-те години – имате 120 000 души охранника в България, които са в охранителния бизнес, но нямате сигурност за всички. Ако сте богат и скъп, ще си купите охрана и ще си осигурите охрана за себе си. Но както видяхме и най-богатите хора, те също не могат да бъдат охранявани, защото когато има обща атмосфера на несигурност, винаги може да има някой, който да бъде по-бърз от най-добрия охранник.
Какво цели „Демократична България“ с искането си за онлайн изслушване на Христо Грозев в Парламентарната комисия за контрол над спецслужбите?
Аз съм скептик, че нещо ще излезе от тази работа, но целите на „Демократична България“, дано не са само „Демократична България“, а са и „Продължаваме промяната“, и ГЕРБ, и другите, е именно да се хвърли светлина. Защото Bellingcat има много информация за работата на руските служби в България, които обаче остават без никакво внимание от прокуратурата на Иван Гешев и от ДАНС. Идеята на това изслушване е, че тези неща като се покажат в Народното събрание, именно в комисията, която е във връзка с тези служби, да се окаже парламентарен натиск върху тяхната работа, така че те най-накрая да обърнат внимание на тези проблеми. При положение, че Москва издирва журналист, който е чужд, в случая български, гражданин, който е извън Русия, това е вече, както Русия има имперска доктрина „Русия граничи със себе си“ – това е доктрината на неограничения империализъм, което и позволява да преследва враговете си по целия свят. Независимо от това, което казва Митрофанова.
Посланик Василев, вече стана дума, че този казус попада в нестабилната политическа обстановка, но ето, обречен се оказва и мандатът на „Продължаваме промяната“, академик Денков не успя да си осигури мнозинство за съставяне на правителство. Това означава, че след седмица ще върне на президента нереализиран втори мандат, ако не и по-рано. Реалистично ли е да очакваме, че може да се изпълни третият мандат?
Аз съм скептик, но нищо не трябва да се изключва, защото знаете ли, в началото на Прехода ние имахме една биполярност, имахме СДС и БСП. Част от тази биполярност беше изкуствено привнесена, тъй като самото СДС беше създадено с цел да играе ролята на опозиция, поради тази причина то имаше и много вътрешни проблеми. С времето обаче тази биполярна или двуполюсна, или триполюсна, без значение, по-стабилна устойчивост в българския политически живот, отстъпи на фрагментацията. И тази фрагментация сега е моделът, който се налага отвън, от Русия и от местните проводници на този олигархичен модел, който е производен на руския. Тази фрагментация им позволява или по-скоро предотвратява идването на консолидирана значителна сила, която би могла да промени статуквото или да го заплаши поне. И в момента вие виждате, това са вълните на дезинформация и манипулация, постоянно се генерират нови проекти, в същото време сега се реанимира проектът НДСВ, тъй като се оказва, че проектът ИТН беше с остър интелектуален дефицит, т.е. от личности, които не могат да покрият представите за елитност от гледна точка на умения, знания. И след това ще има нови такива партии, които ще вземат 4-5-6%, до 10%. И така с фрагментиран живот вие фактически си гарантирате, че промяна не може да има, че статуквото е просто непроменимо. Така че единствената причина да има евентуално правителство в трети мандат, което пак казвам за сега вероятността е доста слаба, е, ако между Борисов и Радев започнат да се конкурират по отношение на обслужването на този проект в Турция, който е европейския газов хъб, тъй като вие виждате, че сега правителството на Радев много бърза да направи дългосрочни договори, с които да ни обвърже с Русия за следващите 10-13 години, всъщност, това му е мисията, с която той дойде на власт 2017 година. Та, ако някъде там в тези подводни течения, тъй като все пак сме в условия на война, и онова, което Борисов можа да си позволи да реализира, като „Турски поток“, беше когато нямаше война, сега има война, нещата са по-остри, та, там казвам някъде, ако не се доразберат помежду си кой и как да се разпределят ползите на това ново заиграване с Русия и с руските енергийни интереси, тогава може да има трети успешен мандат. Иначе не е малко вероятно, за това говоря, че още от септември месец, или по-скоро август месец дори когато идваше това служебно правителство на Радев, от среди близки до Румен Радев разбирам, че още тогава той им е казал, че ще управлявате до март месец следващата година, което означава, че те са имали ясна представа за конфигурацията, за движещите сили, за тенденциите и за тази априорна възможност да се състави регулярно правителство, и че това ще бъде играта.
Споменахте за договора с „Газпром“. Той изтече на 31 декември, не е подновен. От „Булгаргаз“ се кълнят, че няма да го подновяват. Синьо гориво по този договор страната ни не получава от пролетта, но възможно ли е да получаваме от сега нататък руски газ през Турция? Имам предвид подписаното по-рано във вторник споразумение с турската държавна енергийна компания BOTAŞ.
О, със сигурност. Ние и досега го получаваме, ние получаваме през Гърция от хора, които дори не са търговци на газ.
Получаваме руски газ, така ли?
Да, да, получаваме. Ето сега и януари месец ще дойде руски газ през Колмар, близки до Борисов, ще дойде през посредници. През гръцката Мителинеос, която не е търговец, а класически посредник, дойдоха два танкера с руски газ през октомври и ноември. Това, което в момента се подписа с Турция, то има нещо много странно в тази работа, и според мен, ако беше частта между „Булгартрансгаз“ и BOTAŞ, което е междусистемното споразумение, което трябва да отговаря обаче на условията на Европейския съюз, защото ние сме граница на един нов пазар, включително и на пазара на газ, на входните точки трябва да се предлага капацитет на открити процедури, прозрачни и т.н. Но много странно защо в цялата тази работа фигурира „Булгаргаз“, а не „Булгартрансгаз“.
Аз заради това ви питам, дали ще продължаваме да получаваме руски газ.
Единствената причина да се избута „Булгаргаз“ напред е да се съхрани неговата роля досега като приемник на руския газ. И в този смисъл Турция става новото място, новият голям посредник на руския газ в Европа. Това е целта на този хъб, който Ердоган и Путин обявиха в Турция, преди няколко дена казаха, че вече се работи по тази тема. Румен Радев беше скрил от българския народ, че в момента, в който той посети Турция и води преговори с Ердоган, това всъщност беше основната тема. И по същото време на същото място в Турция беше привикан и шефа на „Газпром“. Така че това са маневри, които са толкова очевидни, че тези уверения, че ние няма да сключваме договор – да, няма да сключвате, да, така е, но то и няма как да го сключат, защото „Газпром“ прекрати преките договори, и няма как нашите да сключват нов договор чрез „Булгаргаз“, просто няма как да се случи. Но аз съм, как да ви кажа, съм доста притеснен, защото Румен Радев в момента реализира една дългосрочна стратегия през служебното правителство, а не е негова работа, не е редовно, няма мандат да сключва 13-годишни договори и нищо не налага до март месец 2023 година да сключваме договори до 2034 година. И пак повтарям, ако нещата са за междусистемно споразумение, ние трябваше да видим на мястото на „Булгаргаз“ Влади Малинов от „Булгартрансгаз“, той трябваше да договори тези неща и повече нищо. Това е успех и толкова. Какво прави в цялото това уравнение „Булгаргаз“, който е просто един от търговците, един Бог знае.
Цоня Събчева
