Ако субсидиите в енергетиката работеха, инфлацията трябваше да е наполовина

Гледам на света не като „кризи и рискове“, а като „решения и възможности“. Големите проблеми за мен са големи възможности.
Основният проблем е, че ние нямаме бюджет за тая година и караме месец за месец с миналогодишния. Основният въпрос е кой е най-големият разход през последните години – компенсацията за ток за бизнеса. Говорим за огромна част от бюджета, която се дава на калпак, т.е. даваме и на най-печелившите фирми, банки и т.н. Лукойл е един от най-големите потребители на ток и газ. Някои индустрии страдат от кризата, но други печелят. Някои бизнеси дори получиха двойна компенсация, така че тези пари захраниха свръхпечалби в част от бизнеса и излиза, че плащаме сметката за тока дори на бизнеси, печелещи от сегашната ситуация. Това прахосва пари от бюджета. Пари, които бихме могли да използваме по-фокусирано. И с по-малко пари ще можем да постигнем по-добър резултат. Това коментира в студиото на Алтернативата икономистът Георги Ангелов.
Ако работеха субсидиите в енергетиката, инфлацията трябваше да е наполовина. Проблемът с тази политика е, че хем изливаме тези пари, за да намалим инфлацията, хем тя всъщност се увеличава.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Тази година беше суперуспешна за българската икономика. Възстановяването от коронавируса приключи на макроикономическо ниво още 2021 г. България надскочи нивото отпреди пандемията и през 2022 г. имахме реален растеж практически в почти всички подсектори на индустрията. Оказа се, че индустрията ни до голяма степен може да възстанови изгубените доставки от Украйна, Беларус и др. Като производител на евтина енергия България е в по-добра позиция, отколкото други страни, които са вносители на скъпа енергия, и печели много в сегашната ситуация. Мисля, че през 2023 г. това ще продължи, но ще се добави и допълнителен фактор. Туризмът бе сектор, който трудно се възстанови след пандемията и през тази година той ще бъде нов двигател на растежа. Автомобилната индустрия, която година и половина бе в спад заради липса на чипове, сега започва да бълва продукция. Софтуерът и електрониката също се правят в България и това също ще расте. При военната индустрия никой не може да прогнозира как ще се развият нещата.
Досега основният риск за икономиката в Европа бе, че няма да има газ и че би могло да има рецесия през зимата. Това не се сбъдна. Основният проблем пред 2023 г. е ЕЦБ. Тя трябва да вдигне лихвите, за да намали инфлацията, но не и твърде много, за да не убие икономиката, т.е. трябва да уцели оптимално ниво, особено при положение, че в Европа не сме имали висока инфлация от десетилетия. В новата икономика не е тествано лихви колко влияят.
Доста от пророкуванията как ще се издъни бюджетът бяха по-скоро свързани с политическата нестабилност, но това не отразява реалностите, защото 2022 г. завършихме с най-ниския дефицит.
Разбира се, че има връзка между политиката и икономиката и тя не е еднозначна. През 2021 г. отчетохме най-високият икономически ръст от десетилетия, а това бе година, в която нямахме редовно правителство. Но пък ако въобще няма власт, тогава нищо не може да се прави. Не трябва да има твърде силна власт, но не трябва и въобще да няма власт.
По повод членството ни в еврозоната продължавам да залагам 50:50. Изпълнихме Маастрихтския критерий за дефицита в изключително тежка година. Печелим от енергийната криза и продаваме скъп ток на всички съседи.
Ако видите официалните данни от МФ на Русия за цената на петрола през декември ($50/барел), ще видите, че те правят дъмпинг само и само да могат да продадат петрола, който добиват, а пазарът им все повече се свива. Рисковете вече не идват толкова от Русия. По данни на ЕВРОСТАТ за инфлацията в 12 страни има дефлация втори месец. Сега въпросът е да си управляваме вътрешните дисбаланси и да гледаме дългосрочните приоритети. За да имаме инвестиции трябва да сме в Шенген и в Еврозоната. В България има някакви баланси в системата и спирачки за това какво може и какво не може да се прави с инфлацията, каза в заключение Ангелов.