UncategorisedАкцентБългария

Главният прокурор е отделна еманация на Прокуратурата. Ако длъжността му се премахне, във взаимния баланс на властите нищо не се променя

Шест законопроекта бяха в дневния ред на ПК миналата сряда, два от тях с вносител МС по предложение на сл. правосъден министър Крум Зарков, два – на надежда Йорданова и група народни представители от ДБ и два на Възраждане, като от тези шест два са за промяна в Закона за съдебната власт там, където се намалява мнозинството за избор и освобождаване на гл. прокурор от 17 на 13 гласа, съответно за председателя на Върховните съдилища – двоен кворум – веднъж мнозинство в Съдийската колегия и веднъж в Пленума. Всички тези законопроекти се гледаха заедно на нещо, което започна тържествено и бе лично открито от Председателя на Парламента – почти безпрецедентен случай. Бяха поканени представители на всички възможни съсловни организации и Академичната общност, но всичко завърши като водевил пет часа по-късно, когато след изказванията на гостите изведнъж се оказа, че народните представители няма да имат думата и гласуване няма да се проведе, понеже председателя на Комисията, Радомир Чолаков от ГЕРБ, в крайна сметка предложи да се осмислят предложения, каквито нямаше, и понеже гл. прокурор искал да бъде изслушан, това трябвало да се случи идната сряда, след което евентуално да се пристъпи към гласуването на законопроектите. Това коментира в студиото на Алтернативата адв. Велислав Величков от инициатива Правосъдие за всеки.
Становището беше без никаква конкретика по самите законопроекти на проф. Панайотов, че трябва да има убедително мнозинство и политическа воля кои идеи да бъдат поддържани чрез него и кои – не, за да може да се окаже експертна помощ само за тези, за които има достатъчен консенсус. Той не пожела да отговори какво ще рече „квалифицирано мнозинство“ и „убедителна политическа воля“ и тук излиза въпросът как вече внесени за първо гласуване законопроекти могат да бъдат променени преди първо четене, за да отпаднат частите, които не харесват депутатите или експертите.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





След връчването на мандата по възможно най-абсурдния начин на политическата сила с най-малък шанс за съставяне на правителство, едва ли вече има значение какво се обсъжда между двете четения, тъй като ако не се състави редовно правителство, тези законопроекти очевидно няма никакъв шанс да бъдат приети. Ако все пак теоретично бъде съставено правителство, тогава би се вървяло по схемата да се внесе още един законопроект, за да бъде той приет на първо гласуване, а другите да бъдат отхвърлени, така че да имаме нова философия на общия законопроект.
Становището на Правосъдие за всеки до голяма степен съвпада с това на Венецианската комисия, че за да няма никакви съмнения за противоконституционност и за да бъде улеснена системата за разследване, трябва да има промени в Конституцията, които да изключат изрично в методическото ръководство дейността на гл. прокурор спрямо дейността на прокурорите, които разследват него или заместниците му. Знам, че за това е необходимо квалифицирано мнозинство. Настоящият Парламент не разполага с време и затова се минава на тая схема, която най-вероятно не противоречи на Конституцията, тъй като де факто прокурор ще води разследването, а не съдия.
Химера е, че има солидарност между магистратите с ранг на върховни съдии и прокурорите било то и от ГП. По-скоро имат търкания и това се вижда още на по-долните инстанции, защото много често обвинителните актове на Прокуратурата биват връщани поради несъставомерност на деянието или неяснота на фактите, с които се повдига обвинението, т. е. съдът доста често реже неграмотната прокурорска работа.
Имаме парламентарна квота, което е половината избираем състав на ВСС, който е със състав от 25 човека; 11 са парламентарна квота. В Прокурорската колегия има шест човека, а останалите са Съдийската колегия, която е по-голяма, т. е. нито една от двете колегии не може да постигне сама мнозинство от 13, но двете заедно биха могли. Доколкото си спомням в предишни мандати на ВСС са се събирали максимум 13. Това би проработило, ако бъде избрана нова парламентарна квота на ВСС, тъй като мандатът е изтекъл преди три месеца и то така, че тя да е избрана по конституционните изисквания за нравствени и професионални качества, а не по политически договорки и ако бъдат избрани хора, които действително са достойни юристи. Има предложение от страна на ДБ това да не са действащи магистрати. Парламентът упражнява контролна и надзорна функция, той е балансиращата функция във ВСС. Няма логика и от там да влизат действащи прокурори и съдии. Тогава защо въобще има парламентарна квота. Там трябва да има представители на академичната общност, на адвокатурата и на неправителствения сектор. Ако искате магистратите да са мнозинство спрямо избраните от парламентарната квота, тогава е редно Парламентът да намали парламентарната квота. Няма логика от последната да се избират действащи магистрати, които да влизат от професионалните квоти. Това категорично не е опит за изчегъртване на Гешев, защото ще се отнася до всеки следващ главен прокурор.
Прословутото решение от 2003 г. говори за промяна в баланса на властите, за контрола и взаимодействието помежду им, а гл. прокурор е вътре в съдебната власт. Всъщност той е отделна еманация на прокуратурата – една голяма прокуратура в прокуратурата, доколкото от него зависи всичко, което правят, административните ръководители пирамидално; институция в институцията. Ако се премахне длъжността, нищо не се променя във взаимния баланс на властите; става само промяна в структурата на обвинението. Всичко друго остава същото.
От така връчения мандат нищо не очаквам, защото е ясно, че всички очакват края на Парламента и е очевидно, че тези законопроекти няма да бъдат приети. Но ако все пак се стигне дотам, или ще се играе тържествено приемане на всичко на първо четене с ясното съзнание, че нищо няма да стигне до второ, или ще бъде внесен още един законопроект и тогава изведнъж ще се окаже, че останалите 4-5 законопроекта не събират мнозинство за първо четене, затова ще бъде гледан само най-новият. Стилът е: „Променяме нещо, за да не се промени нищо“. Интересно е как ще се случи възлагането към тая експертна група и защо само към катедра Наказателно-правни науки. В общи линии не очаквам развитие, поясни в заключение адв. Величков.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *