Всеки сл. кабинет на Радев е все по-слаб и по-опасен от предишния и това искрено ме притеснява

Възможността Българската държава да назначава управител, т. е. да поема управлението в сектор „Нефт и нефтопродукти“ вече е факт. Това означава, че никой не може да я изнудва. Механизмът го има в Италия, Германия и др. развити държави. Единствено Възраждане квалифицират това като национализация, което е част от общата им компетентност или некомпетентност, но подобен механизъм има за цялата електроенергетика в България – не е прилаган, но го има, а за нефт и нефтопродукти – няма. Въпросът е, че това е полезен механизъм, който може да бъде използван без оглед има ли или няма Парламент – превантивен механизъм, чрез който държавата може да се защити. От 1 януари данъчните складове са задължени да обявяват свободните капацитети пред Агенция Митници – законопроект, за който се боря отдавна и който имаше невероятна съпротива в продължение не седем години. Ще рече, че който иска да внася горива в България или иска да търгува, може да види къде има свободен склад, за да ги внесе и да сключи сделки. Това поощрява конкуренцията и тези текстове ще работят добре в нормална среда, в която вносът на петрол се случва като преди войната и санкциите, но нормализира ли се ситуацията, това ще понижи цените. Това коментира в студиото на Алтернативата Мартин Димитров, икономист и депутат от ДБ в 48 НС.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Все пак, най-честният път е министърът на транспорта да уважи санкциите и да развали концесията с аргумент, че в случая става въпрос за основното пристанище, през което влиза петрол в България. Логично е то да е държавно, за да имаш контрол. Освен това тук няма конкуренция. А държавата трябва да си запази управлението и собствеността там, където няма конкуренция и тогава би могла да определя всякакъв вид такси. Основният въпрос е защо от дерогацията, т. е. от изключението, ползите до момента не отиват до потребителите? Проблемът е, че тук интересът на държавата не е гарантиран. В законопроекта на ГЕРБ проблемите са няколко. Подкрепихме го, защото намерението е добро, но резултатът е несигурен. Механизмът, който очевидно ще сработи и в който не виждам никакви недостатъци, е сам да определяш всички такси, свързани с това пристанище.
Категоричен привърженик съм на идеята за нов блок на Уестинг Хаус в АЕЦ Козлодуй, защото 7 и 8 блок по американска технология е правилното решение. Предвид ситуацията с Русия трябва да си голям наивник, за да разчиташ на руска технология, а и имаме нужда от допълнителни мощности, които да гарантират за дълъг период от време производството на електроенергия в България. От години твърдя, че е много по-изгодно да направим 7 и 8 блок в Козлодуй, отколкото да строим Белене. Най-разумно е двата увити в найлон реактора, закупени за Белене, да бъдат продадени из Азия, където има приложение на подобни продукти.
Контролът върху паричните потоци от енергетиката е един от факторите за съставяне на кабинет. Вторият е, че българската политическа система в момента е доста разделена и основната мотивация на определени политически групи е да отмъстят на другата политическа партия, че си е забравила държавата. В крайна сметка не сме ли там да гоним обществения интерес и да решаваме проблемите още повече насред война и няколко кризи.
Днес президентът Радев направи огромна грешка, която ще се върне като бумеранг върху него, защото за четвърти път връчи мандата на БСП, която изглежда като партията с най-малък шанс да реализира кабинет. А функцията по Конституция на Президента е да потърси решение; не би трябвало да е заинтересован да управлява чрез служ. кабинети, а да търси вариант за създаване на правителство. Очевидно има интерес да продължи да управлява. Радев не си дава сметка, че изведнъж неговият кабинет стана отговорен за Еврозоната, за Шенген, за ПВУ. Чудя му се защо му бе да поема тази отговорност. Сега ще назначи правителство и при положение, че не е направил възможното до има кабинет с третия мандат, той поема върху себе си отговорността да решава всички тези проблеми.
Въпроси като импийчмънта в ДБ обсъждаме само колективно. Предвид качеството на служебните правителства на Радев вече се притеснявам и за Еврозоната, и за Шенген и за ПВУ. Допускам и възможността те нарочно да бъдат провалени.
Смятам, че има огромно поле за размисъл в посока премахването на сл. правителства. Още повече, че всеки сл. кабинет на Радев е все по-слаб и по-опасен от предишния. Това искрено ме притеснява. Тези хора си избират някакви дейности и си се занимават само с тях. Отсъства пълната картина.
Иронията е, че скъсването на енергийните окови с Русия вече се случи и то не защото ние, десните, обяснявахме, че трябва да се случи, а защото Путин сам си го направи. ЕС се принуди бързо да извърши диверсификация, така че със зависимостта от Русия приключихме, посочи в заключение депутатът.