Ситуацията с руската контрабанда наподобява ембаргото покрай войната в Босна от началото на 90-те

Има няколко начина за превозване на стоките от Русия към ЕС. Не трябва да си представяме един единствен маршрут или една верига на дружества или свързани лица, а цяла структура, при която стоките стигат не само от Русия до Европа, но и обратно. Разследваме две посоки на движение: от Русия към Турция, сетне през Хасково, където се променят документите и оттам към ЕС, където вече не се купуват руски стоки, а европейски. Другият път минава през Черно море – от Новоросийск с ферибот до Истанбул и оттам пак през Хасково към Европа.
Извършва се не само документално проучване, защото не само документацията минава през Хасково, но и самите продукти. Много важен елемент е финансирането на веригата – европейските компании не могат да плащат в рубли, затова изграждат паралелна структура, за да може средствата да стигнат до Русия. Използват се компании, регистрирани в Узбекистан, Казахстан и Азербайджан. Там нямат проблем да приемат европейските валути и да ги обръщат в рубли. Това коментира за Алтернативата Янек Крупа от чешкия сайт Сезнам.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Хасковската компанията се нарича Сайнъм Ес Джи ЕН (SIGNUM SGN). Щом стоките стигнат до България, служителите ѝ променят цялата документация. Знаят откъде идват стоките, но не се чувстват участници в контрабанда. Реално обаче няма особена разлика. Когато им се обадих, отказаха да говорят с мен в качеството ми на журналист, но разговаряха, когато им се представих за бизнесмен.
Мащабът е потресаващ.

Според Асошиейтед прес, Москва е успяла да прекара контрабандно 530 млн. Чешките митнически власти започнаха разследване и се добраха до информация, че в Русия са увеличили мащаба на обработване и реално са изкарали рекордни количества нефт и петрол. Това не е една структура, а изключително развита мрежа. Използват социалните платформи, за да се срещат с други контрабандисти. Ситуацията наподобява началото на 90-те и ембаргото покрай войната в Босна, когато контрабандата се бе превърнала в държавен бизнес. Например всичкото военно оборудване на Хърватия тогава е било контрабандно.
Изглежда като легитимен бизнес на хартия, но проблемът е, че в началото на сделката получавате каталози с цени от руски компании, така че компанията, която купува стоките, не ги купува от български компании, защото те не ги произвеждат, а директно от руските компании. Наясно са с това и го правят съвсем нарочно. Хората в България са във връзка с руско-израелския гражданин, ръководител на бизнеса, и чрез тях именно успяхме да стигнем до него.
50 камиона месечно прекосяват границата, натоварени с дървесен материал. Не изглежда много, но това е само един от продуктите. Подобно е и положението със стоманата, която се изнася с влакови композиции и кораби. Това е мрежа, предлагаща практически всичко: от злато до технологични продукти, която успява да внесе в Русия бронирани жилетки, каски и чипове, стига системата да се финансира и захранва – там е слабата брънка.
Забраната вече в сила, освен за петролопровода „Дружба“ – това е единственият начин да влязат петролни продукти в Европа. Опитваме се да разкрием и други връзки – с иранска компания, която ни предложи продукти на Газпром; с легитимна казахстанска рафинерия, продаваща от една страна казахстански нефт и газ, но от друга – по-евтин руски такъв. Знаем кои руски и европейски компании са замесени. Имаме данни, че бившият български директор „Митници“, е участвал и е отговарял за склада в Хасково, но не можем да го докажем. По тази тема ще работим по-сериозно в бъдеще, посочи накрая Крупа.