София и гръцко-турската енергийна надпревара
Теодорос Цакирис
Неотдавнашното обявяване на дългосрочно енергийно споразумение между Турция и България, което дава на „Булгаргаз“ достъп за 13 години до терминалите за регазификация на турската държавна газопроводна компания „Ботас“, като по този начин предлага гарантирани количества, беше изненада за някои и предизвика недоумение в Атина.
Особено след възобновяването през 2019 г. на Съвета за стратегическо сътрудничество на високо равнище Гърция-България (HSCC), който се събра отново в северното гръцко пристанище Александруполис през февруари 2020 г. след дълго прекъсване, двустранните отношения между двете съседки сякаш навлязоха на нова и плодотворна основа, като енергетиката е ключова част от тях. Още преди срещата в Александруполис през септември 2019 г. беше финализирано двустранното споразумение за междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB), което беше подписано през октомври 2019 г. и пуснато в експлоатация три години по-късно въпреки огромните проблеми, причинени от пандемията. Понастоящем този газопровод покрива повече от една трета от нуждите на България, като ѝ осигурява пряк достъп до Трансадриатическия газопровод (TAP), докато преди подписването му страната можеше да внася количествата, предвидени в договора ѝ с консорциума „Шах Дениз“, чрез гръцката газопреносна мрежа DESFA.
Няколко месеца след заседанието на HSCC Българският енергиен холдинг (БЕХ) финализира споразумението за придобиване на 20% от акционерния капитал на плаващото съоръжение за съхранение и регазификация (FSRU) в Александруполис, като подписа съответното споразумение в зала „Запейо“ в Атина през август 2020 г. В едно от последните си действия в правителството администрацията на Бойко Борисов подписа писмото на Гърция, Кипър и Израел до ръководството на Европейския съюз, в което се аргументират стратегическите предимства на газопровода EastMed, като по този начин засили гръцката и кипърската позиция, което позволи на инициативата да получи статут на проект от общ интерес (PCI). Нещо повече, съгласно новия списък на проектите от общ интерес, изготвен през 2021 г., EastMed на практика стана единственият инфраструктурен проект за природен газ в Европа.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
След загубата на руския износ през април 2022 г. операторът на преносната система на Гърция (DESFA) пое отговорността да покрива всички нужди на България, като ѝ предостави неограничен достъп до терминала за втечнен природен газ в Ревитуса. Всъщност около 35% от общите потоци, канализирани през гръцката DESFA (приблизително 30 тераватчаса или 2,5 млрд. куб. м годишно) през 2022 г., са отишли в България.
Неотдавна и след решението за увеличаване на капацитета на IGB до максималната му граница от 5 млрд. куб. м годишно (bcma), България ще може да черпи от транзитните количества за Сърбия, Северна Македония и Румъния, които далеч надхвърлят вътрешното ѝ потребление.
В обобщение, България има участие на стратегическо ниво в три инфраструктури, които са от решаващо значение за нейната енергийна сигурност и които започват от Гърция или минават през нея (IGB, Alexandroupoli FSRU и високоволтовия електропровод Марица-Неа Санта). И така, как се вписва сделката с Турция? Какво търси София в Турция, което не може да получи от Гърция?
Отговорът е много прост и много разумен. Тя се стреми да диверсифицира енергийните си източници, точно както Гърция прави от години, като разработва множество източници на природен газ и маршрути за внос. Количествата, които България получава от Гърция, възлизат на около 2,2,5 млрд. куб. м. при общо потребление от 3-3,5 млрд. куб. м., като от тези количества 1,5 млрд. куб. м. са осигурени в дългосрочен план благодарение на участието на БЕХ в IGB и в FSRU в Александруполис. Освен това българските фирми винаги ще имат възможност да получат достъп или да сключат суапови сделки чрез Ревитуса за допълнителни количества в краткосрочен план. По принцип степента на транзитна зависимост на България от гръцката инфраструктура ще продължи да бъде по-голяма от тази на Турция в средносрочен и дългосрочен план.
Завършването на FSRU в Александруполис и на междусистемната газова връзка Гърция-Северна Македония през 2024 г. ще гарантира, че голяма част от търсенето на нашите северни съседи ще бъде задоволено чрез тези системи, много преди Турция да започне да използва откритите от нея находища в Черно море, което ще създаде значителен реекспортен излишък от руски природен газ, както е договорено с Ботас, но няма да бъде необходим след 2025-26 г., когато турските находища ще бъдат напълно продуктивни.
Ако този реекспортируем излишък, който може да достигне 20-30 % от настоящото турско потребление, покривано от руския Газпром, се доставя по Трансбалканския газопровод в обратна посока към Румъния и Украйна, това на практика ще отмени плановете ни за изграждане на втори терминал в Александруполис, като същевременно ще отслаби търговската привлекателност на други експортно ориентирани FSRU на различни етапи на развитие във Волос и Солун.
Ако искаме природният газ да постъпва по Трансбалканския газопровод за Украйна и през гръцките мрежи, е важно да продължим да развиваме гръцко-българските отношения. Един от начините за това е да се прокара проектът за петролопровод Александруполис – Бургас, който ще освободи България от руския петрол и ще намали – макар и само частично – стратегическото значение на пролива Босфора като път за петрол за световната енергийна система.
