Бизнесът изисква единствено спокойствие, а него го дава само членството в Еврозоната

Хората се объркват, когато откриват нездрави послания от страна на партии като Възраждане. Изкарва се от контекст прословутият стабилен български лев. България е доказала, че има изключително слаба валута. Първият ѝ фалит е през 1960 г. Тогава 32 тона злато напускат в посока Москва. Вторият фалит е през 1077 г., когато Живков някак се договаря с Брежнев и сме спасени отново. И идва критичната 1977 г., когато България обявява, че ѝ е невъзможно да изплаща 12-милиардния си дълг. Само две държави в света – България и Нигерия причисляват към тези просрочени задължения своите краткосрочни такива, т.е. показваме къде сме по некоректност в Световната финансова система. През 97-а 1/3 от банковия сектор фалира, като според Балцерович това е най-скъпата системна банкова криза в света, струваща над 50% от БВП. Национализмът е начин да си обясниш своята безпомощност. Отдавна сме в Еврозоната, още след въвеждането на валутния борд. Това коментира за Алтернативата Бисер Манолов, финансист и граждански активист.
В средата на 90-те години на миналия век България беше в групата на Естония, Латвия и Литва с икономика от стар съветски тип и идентична уредба на финансовата система. Трите държави вече отдавна са членове на Еврозоната. Политиката на България по членство в Еврозоната и Шенген трябва да бъде приемана като част от стратегията ни за национална сигурност.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В момента се носи някаква легенда – подценяване стабилността на валутния борд, като се прави грешното допускане стабилността на му да се определя от фиксирания курс на лева към еврото. Не е така. Българският държавен дълг лесно може да влезе в дългова спирала. Последните 6-7 години влизаме в перманентни бюджетни дефицити. Например пенсионната ни система има огромен дефицит – между 4 и 8 млрд. в рамките на годината и ние го приемаме априори, а това е свръхненормално. Как ще коментират след няколко години антиевронастроените, ако нещо стане и хората не могат да си получат пенсиите. Ние трябва да застраховаме системата ни за публични финанси, щом сме доказали, че не можем да управляваме риска.
Когато станем член на Еврозоната, всички държавни облигации стават приемливи за ЦЕБ, срещу което ние получаваме ликвидност, т.е. ситуацията с липса на ликвидност в България ще изчезне. Ликвидността в България се влошава изключително бързо. Бизнесът изисква единствено спокойствие, а него го дава членството в Еврозоната. Оттам идва добавената стойност в нашия БВП.
Темата с депозитното застраховане също е много наболяла. Никой не може да каже категорично, че повече банкови фалити няма да има. Когато сме член на Еврозоната депозитите ни се застраховат от Паневропейския застрахователен фонд, т.е. имаме безлимитен ресурс, а хората биват бързо компенсирани. Всеки патриот с принципна позиция няма как да изкара аргументи против такова членство. Защо никой не коментира, че в Хърватия всичко е овладяно? В исторически план най-големият инвеститор в България е ЕС, а Германия е една от най-големите експортни икономики в света. Мечтая са германизиране на процесите у нас. Нуждата от съставяне на правителство и работещ парламент е спешна. Имаме възможността да се възползваме от т.нар. политически прозорец. Важно е да осъзнаем за каква критична важност става въпрос.
През 2008 г. имаше мощна атака срещу финансовата стабилност в държавата. Тогава няколко западни банки правиха анализи, в които доказаха, че при такава атака валутният борд няма да издържи. Но тогава България имаше бюджетен излишък, а не дефицит, както е в момента. В момента такава атака няма с какво да я парираме. Членството ни в Еврозоната е въпрос на национална сигурност, обобщи накрая финансистът.