Димитър Марков: Българският гласоподавател е напът да се превърне в професионален
Сегашното НС не е в състояние да навакса всичко, което не успя да свърши. Видяхме още при предходните НС какво се случва в последните часове на мандата, по нощѝте. Остава съмнението за непрозрачност и договорености. Не съм сигурен, че при поляризацията в момента, изневиделица хвърленото предложение с НСС би довело до резултат. За съжаление подновяваме дебата, когато повечето ни международни партньори вече постигнаха консенсус относно предложение, идващо от наша страна, а именно за независимия съдия. Хвърляме на маста тотално различна идея. Кога ще мине тя обществено обсъждане, при положение, че предходната идея е резултат от обсъждане, в което са участвали и НПО, и експерти-магистрати т.н. Притеснително е говоренето на някои политически сили, които изведнъж харесаха идеята с НСС. В 90-тата минута имаме обрат откъм внасянето на още нови идеи, които да обсъдим идните няколко дни – това едва ли е добър вариант. Това коментира в студиото на Алтернативата Димитър Марков, директор на правната програма на ЦИД.
Нямаше воля да мине предложението на Н. Йорданова, а с идеята за Закона за гл. прокурор лягаха и ставаха няколко парламента. Специализираните съдилища бяха създадени по сериозни препоръки от страна на ЕК и в крайна сметка се стигна до вариант, при който години по-късно се чудехме как да се отървем от тях.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Фокусираме се върху механизма за разследване на гл. прокурор, който е най-тежкото оръжие в случай, че той е съгрешил. Вероятността за повдигане на обвинение срещу него според мен е малка. По какво съдя, че няма политическа воля: имаме ВСС с изтекъл мандат, а Парламентът е задължен да участва в избора на ВСС – ето я политическата воля, ако искаме да правим съдебна реформа. Дори не се отвори дебат за този случай, а все пак това е механизмът, чрез който Парламентът участва в съдебната власт. Не стана и в миналото, няма да стане и в следващото НС, ако реториката и атмосферата между политическите сили е сходна със сегашната. Парламентът има на разположение 11 члена на ВСС – можеше да избере 11 реформистки настроени хора, да им даде възможност да стъпят в длъжност и даде ясен знак на обществото, че подпомага старта на съдебната реформа. Критиките към сегашния му състав са от години. Съдебната и прокурорската гилдия вече излъчиха своите представители.
ВСС е този, който може да освободи гл. прокурор. В този си състав той не успя да го направи. „Да махнем Гешев“ не може да е аргумент за съдебна реформа. Бих критикувал дори лидерите на партиите, декларирали, че са „за“ съдебна реформа, затова че изопачиха разговора в тази посока, а разговорът трябваше да в коловоза на „как да направим така, че да не стои на дневен ред въпроса за гл. прокурор.“ Това много политизира и нагнети ситуацията, а това е в интерес на нежелаещите съдебна реформа. Да се върнем на КПКОНПИ, където бяхме против Цацаров и когото сменихме със заместника му. А същинската реформа в Комисията още не се случила и тя работи по стария закон. Ето, че и тук липсва политическа воля.
По повод предложението на Възраждане за НСС смея да кажа, че се въртим в кръг. Това сме го виждали и явно не е било хубаво, щом сме го променили. Ако и сегашното състояние е нерабонещо, какъв би бил аргументът да върнем старото неработещо.
Има проблем в идеята ръководителят на НСС да разследва гл. прокурор поради конфликт на интереси. Как да направим НСС независима при положение, че ръководството ѝ се избира от прокурорската колегия на ВСС? Не е ясно в каква посока искаме да се движим. Ако искаме да решим всички тези проблеми в оставащите 4-5 дни, дадени от Президента, вредите, които може да нанесем, биха били по-големи.
Има аргументи срещу тезата съдия да става гл. прокурор и в тях има резон. След първоначалните критики законопроектът беше преработен. Противоконституционно ще е ако задължим съдия да разследва прокурор. Сегашната ситуация слага много тежки рамки: от една страна – разделението на властите, от друга – опасността от приемане на противоконституционен закон. Не ми се иска тези почти едногодишни усилия да бъдат хвърлени на вятъра само защото имаме три дни.
Доказали сме, че можем да проведем нормални избори и в екстремна ситуация. ЦИК и администрацията ще се справят. Избирателната активност ще се повлияе от кампанията и не очаквам драматична промяна при нея. Част от кампанията ще е насочена и към демотивиране на избирателите.
Живеем във времена, когато продължителната липса на Парламент създава сериозна несигурност. Ако приемем промените за гл. прокурор сега, може да се окаже, че известно време няма кой да ги отстрани. Имам натрапчивото усещане, че всички експерименти с изборния кодекс в момента се правят, за да се изберат най-изгодните правила за партиите за местните избори. Така се създава недоверие и объркване в избирателите, което е част от политическата стратегия. Българският гласоподавател е напът да се превърне в професионален гласоподавател. Това наистина действа демотивиращо. Създава се усещането, че гласът няма значение. А ние очакваме легитимен парламент, който да излъчи легитимно правителство. Така едната власт я няма и няма кой да поеме отговорност за нея. Подобна криза може да се управлява няколко месеца, но не и години. Надявам се промените в ИК и партийното законодателство рано или късно да спрат, да имаме стабилност и да вървим към легитимен парламент, за да може да се възстанови балансът на трите власти, посочи в заключение Марков.