IES ENERGY BRIEF: България остава основен купувач на руски петрол

Editor OilPrice.com,January 21, 2023, finance.yahoo.com

Русия беше ударена от вълни от западни санкции за нейната непровокирана инвазия в Украйна, включително нейния енергиен сектор, основен източник на приходи за Кремъл.

Данните показват, че последните мерки оказват влияние. Износът на руски петрол падна до двегодишно дъно, а цената на руския суров петрол падна до нива, невиждани от началото на пълномащабната атака срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.

Но докато почти целият ЕС намалява доставките си на руски петрол, България, която също е член на НАТО, изглежда се противопоставя на тенденцията. В края на 2022 г. България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света.

България не се противопоставя на санкциите. София си осигури изключение от Брюксел, което й позволява да приема пратки руски петрол, доставяни по море. Мярката имаше широка подкрепа в целия политически спектър в България, като Кирил Петков, бившият министър-председател на едно от най-прозападните правителства на България, лобираше за нея.

Руска рафинерия

Целият руски суров петрол, доставен за България, попада в рафинерията на Нефтохим Бургас, която се смята за най-голямата подобна инсталация на Балканите. Рафинерията, разположена в черноморското пристанище Бургас, също е собственост на ЛУКОЙЛ, втората по големина компания, добиваща петрол в Русия. България е силно зависима от Нефтохим Бургас, като се твърди, че всяка кола и камион в страната се зареждат с неговия газ и дизел.

Парите от продажбата на изкопаеми горива недвусмислено са основен принос в руския държавен бюджет. От 2006 г. повече от 60 процента от приходите на федералния бюджет на Русия идват от продажби на петрол и природен газ , като делът на петрола е около пет пъти по-висок от този на газа.

Но последните данни показват, че западните санкции започват да хапят. Износът на руски суров петрол е намалял през декември 2022 г. според данни на S&P Global Commodity Insights. Количеството руски суров петрол, заредено в пристанищата на страната в края на 2022 г., е средно 2,65 милиона барела на ден. Това е спад с около 14 процента спрямо предходния месец, ноември.

„Основните купувачи са Китай и Индия с повече от половината, а през декември [2022 г.] третият най-голям купувач на руски петрол в света е България“, каза Костанца Рангелова, енергиен експерт в софийския Център за изследване на демокрацията в интервю за Българската служба на RFE/RL. (Преди това Турция заемаше позицията на третия по големина купувач)

Увеличението на покупките на петрол от България се дължи на освобождаването, което България получи през юни 2022 г. от Европейската комисия, което й позволява да продължи да внася суров петрол и петролни продукти от Русия по море до края на 2024 г., въпреки забраната за целия ЕС, която е в сила от декември миналата година. Съгласно друго специално изключение, комисията също разреши на България да изнася за Украйна дизелови продукти, рафинирани на място от вносен руски суров петрол.

„През май 2022 г. имаше значително увеличение на този внос спрямо характерните нива от предходните месеци и оттогава той се задържа на тези завишени нива до последните налични данни от декември“, каза Рангелова.

Данните, публикувани от S&P Global, показват, че през декември 2022 г. България е внасяла около 150 000 барела руски петрол на ден.

„Капацитетът на рафинерията в Бургас е 140 000 барела на ден и може да работи до 10 процента над този капацитет. Данните за декември от 150 000 барела на ден съвпадат със 100 процента преработка на руски петрол“, каза Рангелова.

От началото на 2022 г. Лукойл е преработил над 7 млн. тона суров петрол в бургаската рафинерия. Това е близо два пъти повече от 2021 г., когато са преработени около 4,2 млн. тона.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Трудни времена за ЛУКОЙЛ

Това статукво обаче може да не продължи вечно, тъй като Лукойл е под все по-голям натиск в световен мащаб – и в България. Руският петролен гигант преизчислява бизнеса си в цяла Европа. На 9 януари компанията обяви, че е постигнала споразумение за продажбата на петролната си рафинерия ISAB в Сицилия.

Това дойде дни след като обяви, че може да продаде бизнеса си в Румъния и Молдова, включително бензиностанции, рафинерия в Плоещ, Румъния – където също притежава вятърен парк – заедно с петролни депа в двете страни.

В България политиците наблюдават настойчиво дали Лукойл най-накрая ще може да плати. Като част от освобождаването от ЕС руската компания обеща да плаща местни данъци от приходите, генерирани в България. Това е нещо, което ЛУКойл не е правил от години, като служители отдавна подозират, че компанията готви счетоводните книги.

Поне от 2006 г. компанията редовно отчита годишни финансови загуби с малки изключения. През 2020 г. тази загуба беше колосалните 500 милиона лева (292 милиона долара). Липсата на декларирани печалби означава липса на внесени данъци върху доходите в държавната хазна на България.

Генерирането на приходи скоро ще бъде още по-трудно за Лукойл. Съгласно изключението на ЕС, рафинерията на Нефтохим Бургас не може да изнася горива или петролни продукти от 5 февруари – с изключение на доставките за Украйна. Освен това, рафинерията има право да изнася странични продукти, които не могат да бъдат безопасно съхранявани в България и могат да представляват опасност за околната среда.

Позволено само да продава дизел в България, или да го транспортира до Украйна, Нефтохим Бургас предполага, че забраната може да бъде смъртен звън за неговия бизнес, което може би ще накара българския парламент да се подготви за евентуално поглъщане от правителството.

На 13 януари българските депутати решиха, че държавата вече може да поеме контрола върху рафинерията в гласуване, насочено към защита на критичната инфраструктура и осигуряване на доставки на гориво за балканската страна.

Лукойл Нефтохим не отговори на молбите за коментар на Българската служба на Радио Свободна Европа.

Енергийният експерт Рангелова обаче предположи, че компанията може да търси начини да заобиколи новата забрана на ЕС.

„Много лесно се играе с това, как точно да се етикетира горивото, което се изнася, а при по-креативно смесване на продуктите реално няма да има промяна“, смята българският анализатор.

Остава и въпросът, дали Лукойл остава лоялен към Кремъл.

Разследване на германския всекидневник WELT, публикувано на 18 януари, установи, че България, с Петков начело на правителството, е предоставила на Украйна решаваща подкрепа в първите дни на руската инвазия, включително доставки на дизел от бургаската рафинерия.

„България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40% от нуждите на Украйна“, каза бившият финансов министър Асен Василев пред WELT.

Днес, когато усеща притискането на санкциите и свиването на пазара, Лукойл може и да не е в толкова благотворително настроение.