Случващото се в Украйна вече сме го преживели, макар да не сме се съпротивлявали по този начин

Случващото се в Украйна е огромно разместване на пластовете в целия свят – най-вече в ценностно отношение и в моралния статус. От тази гледна точка мнението на българските писатели интелектуалци е изключително важно, защото те могат да дадат онзи морален контекст, който не може да бъде даден от политиците. Затова искам да кажа няколко думи за новия ни подкаст „24 февруари“: налице е вече първият епизод с Теодора Димова. Разпространява се в платформите Ютюб, Спотифай, Гугъл+ и др. За къде сме без истината? Живеенето в лъжа е живуркане. В компетентността на хората на изкуството са моралните дилеми, пред които ни изправя войната, начинът, по който мислим за справянето с военните действия, начинът ѝ на въздействие върху българското общество. А в компетентността на политиците са практическите решения. Словото на писателя принадлежи към т.нар. мека сила, която въздейства със свои особени механизми и би могла да наклони везните в съзнанието ни. Това, което писателите могат да направят е да говорят, а не да мълчат. Не е достатъчно просто да имаш позиция против войната, много важно е да я заявиш и да направиш нужните действия тя да бъде разбрана. Това коментира в студиото на Алтернативата поетът и писател Едвин Сугарев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Това, което трябва да правят хората на духа, е преди всичко да различават доброто от злото. Ако липсва тази вяра, се стига до парадокси. Подла е позицията да кажеш, че не трябва да се налива бензин в огъня, т.е. да не се удължава войната. Това е една от границите, които не можем повече да си позволим да прекрачваме, а именно насилието във всичките му форми. В момента насилието размества света и от това кой как се позиционира спрямо това разместване зависи и бъдещето на отделните държави и народи. Ако искаме да сме в цивилизования свят, трябва да помагаме на Украйна. Има хора, които възприемат себе си като губещи и затова са готови да направят всичко възможно срещу съществуващото. Именно те са хибридната среда за атаките на Русия. Важен е прецедентът, че се прави руска пропаганда в национална медия [БНР], която се издържа от данъкоплатците и това не е особено честно. Не съм срещал сериозен писател, който да има подобно мнение. Има леви писатели, които обаче са срещу войната в Украйна.
Следващият гост на подкаста ще е Калин Янакиев. Подкастът ще има и аналитични функции – накрая ще бъде издаден с аналитична студия от моя страна, която да извади основните вектори. Задължение на писателя е да осмисля съществуващото, да търси скритите връзки и силовите линии, моралните критерии за развитието на днешното битие.
Случващото се в момента в Украйна ние вече сме го преживели, макар да не сме се съпротивлявали по този начин. Съдбата на окупирана държава не ние отминала с всички тежки последствия. Ако Украйна се беше предала на третия ден, щеше да се случи същото, но след нея щеше да бъде нападната следваща държава, включително и България.
Ако видим как световният елит се отнася към Зеленски от една страна и към Путин от друга, ще ни стане ясно в морално отношение къде стои едната и къде – другата страна.
Контекстът на подобен тип разговори в подкаста е много различен. Той не свързан толкова с фактологията и с нещата, които стават, колкото с моралния им статус и мястото им в движението на българското битие. За много хора това, че имат някаква позиция по отношение на войната е достатъчно. Не, не е. Тя трябва да бъде развита и изведена навън, да бъде превърната в сила, към която да се присъединяват и други. Това няма да са „гибелни думи“ [по аналогия с едноименната стихосбирка], а по скоро думи на надеждата и справедливостта, на моралната мяра, с която живеем, посочи в заключение Сугарев.