АкцентАнализи & АлтернативиУкрайна

Руско-украинската война: „голямото руско настъпление“ и „Рамщайн-9“

Игор Федик

Ситуацията на фронта

Една от най-обсъжданите теми днес в контекста на руско-украинската война е т.нар. голямо руско настъпление, което според някои ще определи по-нататъшния ход на тази война. Основните въпроси, свързани с тази „голяма офанзива“, са: кога ще започне, какъв може да бъде нейният мащаб и основни цели и какви са шансовете ѝ за успех.

Що се отнася до мащаба, няма да има внезапно масирано настъпление, какъвто беше случаят през февруари миналата година (причините за това ще бъдат посочени по-долу). Това ще бъде пълзяща офанзива с опит за едновременно пробиване на украинските отбранителни линии в определени участъци на фронта. Всъщност това може да се наблюдава днес в петте направления, които формират най-критичните участъци на фронта, а именно: Купянск, Лиман, Авдеевка, Бахмут и Угледар. С други думи, можем да кажем, че руското настъпление де факто вече е започнало. В допълнение към активизирането на руснаците в гореспоменатите пет направления се наблюдава увеличаване на използването на авиацията за нанасяне на удари, използването на безпилотни летателни апарати на оперативно ниво, както и рязко увеличаване на загубите им в техника и жива сила.

Активизирането на руснаците се дължи на разбирането в Кремъл, че при продължаващото укрепване на бойните способности на украинската армия, по-специално благодарение на последните пакети военна помощ, тя разполага с малък прозорец от възможности, когато все още може да се опита по някакъв начин да коригира ситуацията на фронта. Този прозорец е периодът до началото на пролетта, т.е. до момента, в който започне калното време и настъплението е затруднено, и преди Украйна да е сформирала, оборудвала и подготвила щурмовите части и подразделенията, които ще бъдат в основата на бъдещата украинска настъпателна операция.

Следователно е ясно, че започвайки своята „голяма офанзива“, руснаците имат предвид конкретна цел, а именно да окупират още малко украинска територия, а също и да попречат на украинците да се подготвят за своята настъпателна операция. Кремъл иска да принуди украинското командване да използва тези подготвяни за настъпление части, оборудване и боеприпаси, за да отблъсне неговата „голяма офанзива“, т.е. да ги накара да изразходват настъпателния си потенциал още сега. По този начин то се надява да доведе войната до патова ситуация, в която нито една от страните няма да разполага с настъпателен потенциал. След това Кремъл очевидно планира да се застъпи за прекратяване на военните действия, да окаже натиск върху Запада, за да принуди Украйна да започне преговори (които, както и при прословутите Мински споразумения, могат да бъдат безкрайни) и в техните рамки да се опита да оправи окупираните територии и да наложи други свои искания.

Същевременно трябва да се отбележат два важни момента по отношение на настоящата „голяма офанзива“ на руснаците. Първо, това е, че в цялата история има голям дял на психологическите операции. Руската пропаганда активно разпространява информация, че руските войски ще атакуват Херсон, Запорожие и Харков, както и от територията на Беларус. Тоест с психологическата си операция, наречена „голямо настъпление“, Кремъл иска украинците да повярват, че ще има действия на руската армия, подобни на тези от февруари миналата година, и че вместо да се съсредоточат върху подготовката за своето настъпление, те ще разпръснат предстоящия си настъпателен потенциал в районите на потенциалното руско настъпление.

Вторият момент е, че Русия всъщност сега не разполага с възможности да проведе настъпление от мащаба на това, което беше през февруари миналата година. Голяма част от новата техника е унищожена, изразходвани са значителни количества боеприпаси, а най-боеспособните части и подразделения са загубили своята боеспособност. Да, в Русия са мобилизирани десетки хиляди мъже и се създават нови части, но огромното мнозинство от тях са подразделения със стрелково оръжие. Стрелкови, защото Русия има големи проблеми с оборудването (по-специално с бронираните машини) и не може да създаде напълно механизирани части. В същото време наличното оборудване в повечето случаи е остаряло. Поради това способностите на тези новосъздадени части са доста съмнителни. Следователно при липсата на техника руското командване все по-често ще бъде принудено да прибягва до тактиката на т.нар. човешки вълни в настъпателните действия, която едва ли ще му донесе някакви значителни резултати, но големите загуби (както правят вагнерианците при щурма на Бахмут и Соледар) ще бъдат гарантирани.

Украинското военно командване е наясно с всичко това и продължава да изпълнява собствените си планове за тазгодишната военна кампания. Тоест, от една страна, руските атаки се отразяват там, където те се опитват да атакуват, като същевременно нанасят максимални загуби, така че когато са готови за собственото си настъпление, да нямат капацитет да го задържат. От друга страна, украинските части се изграждат и подготвят за предстоящите офанзиви: набират се нови военнослужещи за подсилване на съществуващите и създаване на нови части, формират се и се обучават нови щурмови подразделения, по-специално на нови модели пренесени западни оръжия и оборудване.

„Рамщайн-9“.

Топ новини: На 14 февруари в централата на НАТО в Брюксел се проведе деветата среща на Контактната група по въпросите на отбраната на Украйна – по-известна като „Рамщайн“. Обикновено в подобни срещи участват около 40 държави. Този път бяха 54, което показва разширяване на антируската коалиция.

Общата картина: Срещата „Рамщайн-9“ се проведе в навечерието на годишнината от мащабната руска агресия и показа съвсем ясно как политическите решения на партньорите на Украйна, както и подходите и решенията на Контактната група, са се развили през годината от „Рамщайн-1“ до „Рамщайн-9“. Докато през март миналата година ставаше дума за това Украйна да бъде силна и да бъде снабдена с най-необходимото – с ускорени темпове в много страни се вземат остатъци от боеприпаси и артилерия, предимно съветски модели, за да се спре врагът тук и сега – този път в Брюксел ставаше дума за танкова коалиция, за броя на танковете, които могат да бъдат доставени възможно най-скоро, и за допълнителни съвременни системи за противовъздушна отбрана/въздушна отбрана.

Важно е също така, че този път Рамщайн се проведе в Брюксел, в щабквартирата на НАТО, където в същите дни се проведе среща на министрите на отбраната на страните членки на Алианса, както и допълнителни срещи в разширени формати – с участието на министрите на отбраната на Украйна, Финландия и Швеция, които бяха поканени. Те обсъдиха онези проблемни въпроси, които бяха установени в резултат на руската агресия срещу Украйна, и начините за тяхното решаване във възможно най-кратък срок. По-специално по отношение на увеличаването на собствените им запаси от оръжия и боеприпаси, увеличаването на производствения капацитет на военнопромишления им комплекс и увеличаването на количеството боеспособни оръжия и военно оборудване. Освен това има редица въпроси, които изискват политически решения и директиви. Например относно увеличаването на разходите за отбрана, укрепването на източния фланг на НАТО, адаптирането на новите членове Финландия и Швеция, съществената промяна на отбранителното планиране, за да се отчетат съвременните заплахи и агресивната политика на Русия, и модернизирането на ядреното планиране, за да се вземат предвид сценариите за отговор на ядрените заплахи на Кремъл.

По този начин Рамщайн-9 показа също така, че като проявяват солидарност и подкрепят Украйна, участниците в Контактната група и държавите – членки на НАТО, са в състояние едновременно не само да идентифицират и запълнят собствените си пропуски в областта на сигурността и отбраната, но и да изградят своите способности в тази област, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Що се отнася до пряката помощ за Украйна, въпреки че предишния ден мнозина споменаха 9-ия „Рамщайн“ авиационен, на заседанието на Контактната група не беше взето решение относно изтребителите. По-специално, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви по този повод, че не е готов да направи никакви изявления и че работата по въпроса ще продължи. Точно сега обаче първо се вземат предвид онези неща, които представляват интерес за Украйна в краткосрочен план. Тези неща по Рамщайн-9 бяха боеприпаси, бронирани машини, оборудване за противовъздушна отбрана и обучение на украинските военни.

Защо е важно: боеприпаси. Като се има предвид мащабът на бойните операции, украинската артилерия може да изстрелва до 5 000 боеприпаса на ден. Западът не произвежда боеприпаси в такива количества. И сега войната в Украйна, според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, е логистична надпревара: украинските отбранителни сили трябва да получат всички оръжия и друго оборудване, преди руската армия да може да изземе инициативата на бойното поле. Следователно увеличаването на производството и доставките на боеприпаси за Украйна е важно. В този контекст могат да се отбележат думите на германския министър на отбраната Борис Писториус относно възобновяването на производството на 35-милиметрови боеприпаси за Гепард, които сега активно се използват от украинската армия. Беше съобщено също така, че редица производители увеличават капацитета си за производство на артилерийски боеприпаси, за да отговорят на украинските нужди. По-специално САЩ планират да увеличат производството си пет пъти през следващите две години.

Бронирани превозни средства. По време на срещата беше потвърдено, че осем държави ще участват в „танковата коалиция“ за Leopard 2. Освен това Съединените щати, Чешката република и Нидерландия потвърдиха, че съвместно ще прехвърлят модернизирани танкове Т-72. Полша също ще предаде същите бронирани средства: 30 дълбоко модернизирани PT-91 Twardy и 30 танка Т-72. Освен това, според съобщения в медиите, Франция вече е изпратила на Украйна първата рота бойни бронирани машини AMX-10RC. Очаква се максималният брой танкове да бъде доставен до края на март. „Пакетът от танкове ще включва и прехвърляне на боеприпаси и резервни части.

Цялата тази бронирана техника ще отиде за оборудване на украинските части, които ще бъдат основните сили на предстоящата украинска настъпателна операция.

Противовъздушна отбрата/Противоракетна отбрана. Потвърдено е, че както САЩ, така и Германия ще предоставят ЗРК „Пейтриът“. Освен това Германия заяви, че ще прехвърли още няколко пускови установки за ЗРК IRIS-T, които вече се използват в Украйна. Франция и Испания потвърдиха прехвърлянето на ЗРК SAMP-T, които могат да противодействат на балистични цели. Беше заявено също така, че към тези системи ще бъдат предоставени и допълнителни ракети.

Горепосоченото е много важно в контекста на плановете на Украйна да изгради многопластова система за противовъздушна отбрана/защита, която да защитава Украйна от БЛА, крилати ракети и балистични ракети. Засега пред украинските военни стои въпросът за изграждането на всички гореспоменати, както и на съществуващите украински системи за противовъздушна отбрана/защита в единна система. Работата в тази насока е в постоянен ход и, ако се съди по ефективността на украинските системи за противовъздушна отбрана при отблъскването на неотдавнашните руски ракетни атаки, те се справят успешно.

Обучение. Украинските военни ще продължат да се обучават на територията на държавите-членки на НАТО. При това то ще се извършва от цели части. Важността на този подход е, че той ще осигури възможно най-високо ниво на сплотеност на украинските военни на бойното поле