АкцентАнализи & Алтернативи

Илиян Василев: Ако България откаже боеприпаси за Украйна, очаквайте политически земетръс

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега политически и енергиен анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Продължило час и 45 минути обръщение към Федералното събрание на президента Владимир Путин с предупреждения, отговор от Полша на президент на САЩ Джо Байдън с послание към Кремъл за единството на Запада – ще чуят ли взаимните си послания двамата президенти, отправени задочно в речите им от деня? Наш гост е Илиян Василев – бивш посланик на България в Москва, сега политически и енергиен анализатор. Посланик Василев, какво ни казват двамата президенти Путин и Байдън?

Това, което ни казват, е, че светът след войната ще бъде съвършено различен и визията на Русия и на Запада са напълно несъвместими, което предполага, че тепърва ще трябва да навлизаме в по-дефинитивни така да го наречем или определящи стадии на съперничеството и на войната. Това ни казаха. Посланието на Путин, което беше много дълго, аз го слушах цялото – това е просто пресъздаване на един наратив. Той говореше най-вече на своите хора, на Русия. Имаше много малко неща, които бяха отправени навън: излизането от Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, още няколко такива малко неща, но иначе цялото послание беше към руснаците и идеята беше да им каже, че Русия води нова Отечествена война срещу целия Запад. Има много съществени нестиковки и несъответствия вътре в логиката му, но това е, той трябваше да разкаже своята версия, да създаде виртуален свят, в който Русия е нападната и руснаците трябваше да повярват.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




С това ли отчита годишнината от нападението в Украйна? Не можа явно да се поздрави руският президент с победа, затова измисли по-обиколни ходове – така ли?

Ами точно така. Ако си спомняте, как се развиха нещата до днес, в продължение на два месеца говореше за голяма офанзива, за превземания на градове и т.н., но нищо от това почти не се случи. Бахмут не е паднал, на бойното поле като че ли няма нищо, което да зарадва Путин. На всичкото отгоре, днес в посланията, в начина, по който той изложи своята оценка за хода на военните действия, на специалната военна операция, не останах с впечатление, че той е във възторг нито от Шойгу, нито от Герасимов, нито от Пригожин. Т.е. в цялото послание, ако го разгледате, ще видите, че има много разговори около специалната военна операция, но конкретните неща са много малко, с изключение на този фонд, който от него той трябва да се грижи за пострадалите от войната, ранените и т.н., който тепърва ще се създава, което очевидно пък значи, че съществуващите механизми за подкрепа на пострадалите от войната не действат, както за тези, които са пряко участници във войната, така и за другите, които са техните близки. Изобщо, тази дълга реч общо взето има един такъв принцип – че колкото една реч е по-дълга, толкова по-малко е фокусирана тя. Но той просто трябваше да покрие по-голям фронт от теми, включително за тази операция, която беше нещо като Кашпировски, една психотерапевтична масова операция, в която руснаците трябваше да намерят обяснение, което да запълни тяхната неудовлетвореност, при всички случаи да не позволи тази неудовлетвореност да премине в някакви форми на отрицание на режима или на някакво недоволство. Включително данните за икономическото развитие, които бяха изнесени вчера, данните за спада, който бил само 2,1%, са в противоречие с данните  включително от руски икономисти, които много добре следят нещата и които определят, че това е стъкмистика, необходима да обслужи съответната линия.  Нещата са много по-сериозни. Общо взето данните, които излязоха за януари месец за дефицита на бюджета са много тревожни, приходите рязко са намалели. Но затова пък Путин предпочете да говори за миналата година, а не за последните тенденции. Нормално е, той е човек, който трябва да обясни на руснаците, защо ги вкара в тая „операция“, при това обяснението, което той даде, е, че Русия е била нападната и просто отвърнала на Украйна. И това беше много странно, тъй като ако си спомняте, преди началото на операцията всички масово отричаха Русия да има намерение изобщо да напада Украйна. Хубаво е човек да си спомня за тезите и на Лавров, и на Захарова, и на Песков, и на всички от топ елита, които сега изведнъж вече смениха обяснението и парадигмата – че системно и целенасочено Западът нападал Русия, което е по-скоро в контекста на постоянното ехо, което Путин озвучава от Втората световна война с аналогиите, които прави, с препратките, за да каже, че сега отново руснаците са във Велика отечествена война. Разбира се, както и да се отнасяме към режима на Путин и към сегашното управление на Русия, няма как да се направят такива аналогии, защото в последна сметка тази операция и военните действия там, където загиват, и то масово хора – само за вчера са 750 души, и то е именно защото на руската армия й бяха дадени заповеди да постигне някакъв успех. И когато това не може да се постигне, всичко минава за сметка на лошия Запад, който иска да накаже Русия за това, което тя е. И общо взето, виждаме много познати неща като темата примерно с либералния Запад, който въвеждал трети пол. Този несръчен опит да се вземе морално предимство именно на база на това, че „джендърите“ са на запад, истинските мачовци са на Русия и традиционното семейство, и човек се чуди, какво традиционно има, особено по примера на Путин, в семейство, в което той е разведен със съпругата си, има деца от други жени и се чудиш той ли Евангелие чете и какви традиционни семейни ценности има. И между другото, не е само при Путин, това е нормата сред кремълския елит. Но както казах, за всеки човек, който наблюдава Русия, няма особена изненада. Последното посещение на Байдън в Киев, дори там пък се объркаха много, защото от една страна, Джейк Съливан, самият той каза, че американците са предупредили Русия за това, че Байдън ще посети Киев, и беше станало много интересно, защото едновременно твърдяха две неща в руските медии, включително и хора от елита – че да, те са получили предупреждението, но са дали разрешение, т.е. те са разрешили на Байдън да посети Киев. Днес Бортников, който е шеф на ФСБ, каза, че никой не ги е уведомявал и не са давали разрешение, защото изведнъж стана много неудобно американците да ги информират. Там в детайли са нещата. Първо, Байдън отива в Киев – територия, която Путин смята за своя сфера на влияние. И той го е информирал обаче – това са тънкостите – но вече на път за Киев, т.е. Русия нито може да каже „Не“, нито може да го спре. В същото време, за да не пострада самомнението или гордостта на Русия, те вчера пуснаха информация, че „Да, да, ние сме информирани и ние дадохме зелена улица, в смисъл разрешихме“. Обаче това пък ги поставя в още по-тежка позиция. Затова днес шефът на ФСБ Бортников каза „Не, не, ние не сме давали разрешение“, с което пак се върнаха нещата на изходна позиция, че никой вече не ги пита, когато трябва да се посети Киев. Та, за какво разказвам тоя случай? Че много от наративите, историите, казусите, които използват за информационно-пропагандни цели, те вече не са еднозначни, нямат много полезни ходове. От една страна казват „Велика Отечества е, ние сме нападнати от всички страни“, от друга страна казват „Ние не нападаме украинския народ“ и човек се чуди тези близо 500 000 от двете страни, които са човешки загуби, това е огромна цифра, как така става – украинците ли нападнаха Русия? На много такива объркани послания ставаме свидетели. Аз затова казвам, че тази реч е тип „Кашпировски“ – психотерапия на руския народ така, че да се потуши недоволството и да му се представи картина, която сякаш той иначе не я вижда на улицата и в живота си, но на телевизора може да бъде по-различна.

Посланик Василев, ако обърнем обаче поглед и към посланията на американския президент Джо Байдън, които не може да ги разглеждаме вън от контекста на посещението му – изненадващо, неочаквано посещение в Киев, две послания поне се определят. Американският президент отправя  потвърждение, че подкрепата на САЩ към Украйна е в сила и второто е, че ако Владимир Путин атакува и сантиметър от територията на НАТО, това ще се възприеме като нападение срещу целия Алианс. В тези послания как да разчетем бъдещето на военните действия в Украйна?

Това е взаимна размяна на предупреждения със заплахи. И когато се играе със заплахи, е много важно,  каква част от тях могат да бъдат достоверни, т.е. каква част от подобни заплахи в миналото са били реализирани, съответно консумирани – реализирани от тоя, която заплашва, и консумирани от тоя, който е бил обект на заплаха. Ето примерно, днес Путин каза,  че „Ако доставят на Украйна по-далекобойни оръжия, ние ще преместим нашите атаки на по-голямо разстояние така, че да станем недосегаеми“, което формално, ако погледнем картата, това означава, че той ще трябва да атакува територията на страни от НАТО, което той няма как да направи и няма да направи. Т.е. имаме една такава битка на наративите, битка на онова, което може да се тълкува като тип поведение, което доминира, което излъчва увереност. И в тоя смисъл, най-важното, което казва Байдън, не е само подкрепата, която ще дадат за Украйна, а искам да обърна внимание на слушателите за нещо много по-важно, което малко хора знаят, в смисъл, ние трябва да проследим еволюцията на оценката на Запада за заплахата, която за НАТО представлява развоя на войната в Украйна и особено през призмата на сигурността в страните от НАТО. И както виждате, много линии на „Това никога няма да стане“, или „Няма да доставяме танкове“, или „Няма да доставяме далекобойни оръдия“, след това „Никога няма да доставим самолети“ и как постепенно всичките тези „не“-та стават „да“-та, макар и условно, макар и във времето.

Кое кара Западът да промени позициите си и да стигне до тази еволюция?

Простото осъзнаване на факта, че това не е война в трета страна, която не засяга НАТО, а това е война, която е същностна за сигурността на всяка една страна в НАТО. Т.е. НАТО не може да си позволи Украйна да загуби, което пък автоматично означава, че Украйна – дали го признаваме де факто или не, но тя е и все по-интегрирана част от тази отбранителна система, която НАТО изгражда, защото изграждайки капацитета, отбранителния, на Украйна, той става автоматично и възпиращ капацитет на Русия. А възпирането на Русия е в момента причината за съществуването на НАТО. Ако си спомняте, преди, когато аз бях посланик в Москва, до 2006 г., средата, НАТО нямаше изобщо такава идея и се чудеше как да намери смисъл за съществуването си. Американските части и бази се закриваха, ако си спомняте, едни болници американски се раздаваха по цяла Източна Европа, всякакви такива тенденции очевидни се намесваха, че Америка се оттегля, НАТО тук остава в някакъв европейски формат и Русия никога не е била разглеждана като враждебна сила, и съответно никой не е изграждал особено някакви капацитети за противодействие. Но тази война вече обърна нещата. НАТО е все по-необходимо, все по-същностно за развитието на всяка една от тези страни, колективният отговор е все по-валиден и както виждате, дори и разногласията вече затихнаха в НАТО. Да, може да има различни интерпретации, но всички вече осъзнават, че НАТО подкрепя Украйна, но не като трета страна, а именно защото има собствен интерес от тази работа. Свободата и сигурността на Украйна е и наша сигурност. И няма друг начин. То и затова е много странно, че българските политици някак си се правят на разсеяни. Първо, че нямаме собствен военен капацитет да противостоим на заплахата от Русия. Второ, че сами искаме да привлечем друг капацитет на страни, други, от НАТО. Трето, че не искаме да изпълним и както виждате, ние изпуснахме последния влак, в който можеше това остаряло съветско въоръжение да бъде използвано в Украйна и ние да го заменим, а сега нетната загуба си остава изцяло за нас. Повече – това е новото, което буквално тази седмица стана ясно, след последния „Рамщайн“, който беше проведен, – че Украйна вече няма изобщо да търси такива стари съветски оръжия от България, от страни като България, т.е. то си остава вечно наше и вечно с нулева стойност, а тя директно минава на въоръжение със западни образци. И вече когато стане въпрос за въоръжаване системно на Украйна със западни оръжия, то тогава интегрирането и като въоръжение, и като структура на войски, и като обучение на украинската армия със страните от НАТО, то вече става неразделно. И фактически Путин сам получи това, срещу което най-много възнегодуваше – че НАТО се било придвижило към границите на Русия. Ами, придвижи се, защото просто Путин торпилира сигурността на своя съсед.

А как да си обясним писмото до българския министър на отбраната Димитър Стоянов от Жозеп Борел, в което той в императивен тон казва, че страните членки на Европейския съюз незабавно трябва да осигурят боеприпаси за Украйна? Това е писмо с нареждане и то е изпратено до всички министри на отбраната на 27-те страни членки. Естествено, ние в тази ситуация продължаваме да твърдим, че няма да изпратим повече дори патрон. Какво ще последва за България?

Първо, аз не съм сигурен, че този път ще може да кажем, че няма да изпратим, тъй като това са общи покупки. За това има отделени средства и тъй като те се обръщат към министъра на отбраната, за да достави боеприпасите. Забележете разликата – за разлика от това, което в „Рамщайн“ се договори миналата седмица, Борел не иска ние да поемем ангажимент заводите ни да произведат тези боеприпаси, а той иска веднага боеприпаси от резервите на Българската армия, при това има отделени няколко милиарда за тая програма. И сега тук, колкото и президентът Радев да се тупа по гърдите, че няма да даде, ако България откаже, това означава, защото тук няма директни двустранни преговори между нас и Украйна – тя отказва на общоевропейско усилие. И ако това го отказва в такъв труден момент, значи може съвсем спокойно да предречете политически земетръс в България.

В какво ще се изрази той?

Като започнете от всичките – това правителство, служебно, и лични последици за всеки от участниците. Давам ви един пример, защото много хора казаха, че това не може да стане. Вече има санкции срещу хора, компании и политици от страни в Европейския съюз. И просто много хора у нас си въобразяват, че понеже заемат много високи постове и че могат да използват щита на суверенитета, да прокарват политики, които – забележете – само на външен вид издават някаква неутралност, а със системното неучастие, блокиране и деструктивност по отношение на общоевропейски усилия, те де факто означават пряка и съществена подкрепа на Путин. Т.е. те вече идентифицират себе си и страната с това, че ние сме по-малко член на Европейския съюз и НАТО, отколкото близки приятели на Русия и Путин. И тук вече започват сериозните мерки. Не вярвам, че този т.нар. наш „елит“ много дълго време ще издържи да се прави, че не разбира,  точно за какво става реч. Както виждате, след последния списък „Магнитски“ има доста голяма турбулентност, доста са шокирани, но тепърва ще разбират, че нещата след Украйна и това, което се случва в Украйна, вече са толкова драматично променени и няма място за тоя тип Байганьовски, балкански хитринки – абе, ние тук да не дадем на този, ама и там да не дадем, но за себе си да вземем „своето“, защото в България има доста неща, за които Европейският съюз си затваря очите, и следващия път като кандидатстваме за еврозоната, като кандидатстваме за „Шенген“, като кандидатстваме за средства по Плана за устойчивост и развитие, за всичките тези неща ще си дойде сметката.

Цоня Събчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *