Изначалната ни лоялност към Русия е политически произвеждана с огромен идеологически ресурс

Бих се пазил от генерализации какво прави войната с нормалните хора, защото част от войните имат логика и има основание за ангажиране, вкл. на широка подкрепа. Колкото и да е абсурдно, участниците в ПСВ са много ентусиазирани и от двете страни. Съавтор съм на тритомник, излязъл преди по-малко от месец – „Как България се промуши в ЕС“, а целият втори том е посветен на това защо приемането ни в ЕС е било рисково, несигурно и е станало само под външен натиск от партньорите от НАТО. Никой не ни е искал, промушили сме се с бутане, защото не представляваме интерес, но след бомбардировките в Югославия ставаме интересни и става ясно, че можем да имаме принос към европейската сигурност. Можем да сме полезни, но не ни бива. По две причини: 1) фундаменталната корумпираност на целия политически елит плюс полицейски организираната престъпност и 2) отношението към Русия. Това коментира в студиото на Алтернативата социологът проф. Георги Димитров от катедра „Европеистика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Въпросът първоначално беше как тази война променя гражданското общество. Когато тя избухна, в България се появи заглавие, че ще сложи край на русофилството. По никакъв начин! Русия инвестира милиарди в хибридната си война и поддържането на своя пета колона. Голяма част от проруски настроените граждани не са паднали от небето. До ден днешен в учебниците ни по история пише, че Руско-турската война е освободителна. Няма учебник, където да е обяснено, че това е комунистическа идеологема в разрез с фактите. Защо се учудваме, че на част от съгражданите ни целият им светоглед е построен върху спомени от онова разставяне на смисловите акценти, които са чисто пропагандни ценности. Това е големият проблем. Трябваше да започне войната, за да се осмелят двама-трима историци плахо да кажат, че Русия е бомбардирала Варна.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Бедата е, че поради слабостта на българската икономика онова, което моделира менталните нагласи, оттам и поведението на съгражданите ни, не е настоящето, а миналото. Защото в миналото идеята за величието на България интимно е свързана с нашата зависимост от Русия. През целия период на строителство на социализъм, половин век на практика, във всички централно- и източноевропейски страни имаше руска окупационна армия с изключение на България. Тук нямаше нужда да има. Изначалната ни лоялност е политически произвеждана с огромен идеологически ресурс. Пропагандата работи и ако не противодействаме, разумът няма как да победи. Няма начин да бъдеш едновременно за войната и да казваш, че си морален. Изисква се рационалност, за да подредиш света, в който живееш, и да носиш отговорност за произтичащото от собствените ти действия. Това е смисълът на протестантската етика. В продължение на десетилетия католици и протестанти взаимно са се избивали, защото са християни, а най-важната ценност на християнството е „Обичай ближния като самия себе си!“. Затова не трябва да разчитаме на тези априоризми. Нужна е политика за противодействие на онази уж изглеждаща изконна българска русофилия. А всъщност Русия произвежда този политически резултат. Най-голямата полза от войната за България е, че тя оголи мащаба на готовността ни да се откажем от Европа.
Ориентацията на България към членство в западни структури е мотивирано единствено от чудовищната в онзи момент икономическа криза и абсолютна невъзможност да се намери алтернативен път, освен достъп до световни финансови институции. Самата секция към МС, която трябваше да движи въпросите за европейската интеграция, се казва „Въпроси на европейската интеграция и отношения с други донорски организации“.
За да победи Украйна, трябва гражданите, които претендираме, че сме отговорни и разумни, да плащаме за победата. Докато не започнем осезателно да допринасяме за успеха, тази кауза ще остава абстрактна. Когато имаше украински бежанци в България, на правителствено равнище бе взето решение така да помогнем на бежанците, че да спечели българският туристически бизнес. Така се разсъждава за помощта, посочи в заключение проф. Димитров.