Ако хартиената бюлетина вдигне избирателната активност, това може да породи надежда, но и въпроси

Началото на периода, в който се намираме, бе поставено с летните протести през 2020 г. и сериозните промени, включително и електорални, настъпили вследствие на този протест, произведоха нови политически сили, ново позициониране на политическия терен и цялата динамична промяна всъщност усложни отношенията между партиите. Затова и навлизаме в пети поредни избори в рамките на две години и избирателят все по-трудно може да бъде мотивиран да отиде до урната. Не сме излизали от кампания почти през цялото време. Разговорът се превърна в разговор за миналото и нападките и обвиненията изместват фокуса на разговора. Не бих искал да поставям всички политици под общ знаменател, защото това като изказване само по себе си е вредно. Младите са сериозен електорален корпус, който може да носи сериозни победи, ако му се обърне повече внимание. Дори когато са в чужбина младите са политически и електорално активни, вкл. чрез протестни прояви. Скоро си направих труда да сравня избирателната активност сред младежите спрямо общата за страната и тя всъщност е доста по-висока. Именно това е един от факторите, изменили драматично електоралната картина, особено при първите от серията избори през април 2021 г., когато активността сред младите беше 70% при обща за страната 50%, което показва сериозна мобилизация и беше изненада. Това коментира в студиото на Алтернативата политологът Калоян Велчев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вотът се трансферира и към нови формации. На този етап изглежда, че отливът не е толкова сериозен, колкото беше в предходните случаи. Той се мобилизира бързо, но и лесно се губи; по-скоро е протестно настроен, алтернативен и най-вече анти-ГЕРБ. В по голямата си част отива към Промяната – това е 18-30 годишният сегмент от обществото, роден и израснал изцяло в условията на демокрацията, в ЕС и с Борисов като премиер. Нормално бе той да се мобилизира. За младите основната битка е за повече демокрация, а не битката на предходните поколения – комунизъм срещу демокрация, което вече не седи на масата като опция.
Прокарват се тези, че без ГЕРБ не може да бъде съставено правителство, а то и не беше сформирано, следователно не бих твърдял толкова уверено, че са излезли от изолация. По-скоро опитите им да излязат от изолацията направиха така, че се групираха по-втвърдени лагери, които трудно разговарят помежду си, а така и мнозинствата стават по-сложни. От изолация се излиза, признавайки поне малка част от направените грешки и поемане на отговорност, която в различните демокрации е свързана с промяна на лидерството. На този етап не се вижда някакъв разговор или отстъпки от двете страни, който би довел до позитивно развитие в рамките на следващия парламент.
Много важна част от картината би била избирателната активност. Ако е по-висока, тя в по-голяма степен би задължила политическите играчи да търсят решение в рамките на парламента.
Според социологическите проучвания поне за момента не се заявява по-висока избирателна активност. Голяма част от избирателите изглеждат все по-трайно отблъснати от политическия процес през последните години. Ако хартиената бюлетина вдигне избирателната активност, това може да породи надежда, но и въпроси. Въпросът е няма ли да се отвори вратата за по-мащабни изборни злоупотреби.
Според изследване на Галъп голяма част от обществените неравенства се прехвърлят и върху младите. Ако отделим младежкия сегмент от целия останал избирателен корпус, основният сблъсък е село-град, глобализъм-антиглобализъм и основните изразители на тези две течения са ПП и ДБ от една страна и от друга – Възраждане, която част от младите припознават като атрактивна, без да си даваме сметка какви последствия влече това след себе си.
Опасявам се, че за момента няма изгледи за разговори за идеи и принципи и самите позиции на партиите не предполагат скорошна развръзка. Така трудно можем да очакваме спешно провеждане на реформи и промяна на закони. Колкото повече депутати вкара Възраждане, толкова по-малък ще е шанса да се сформира редовно правителство. Смятам, че до голяма степен стигнаха тавана си. Радикалното им говорене притеснява умерения избирател, а това са по-голямата част от хората в България.
Разговорът за принципи и морал остава на заден план, но той не отпада съвсем и ще се плати огромна политическа цена, ако се направи компромис с тези две неща. Пред алтернативата поредно сл. правителство на президента ми се струва че сл. кабинет, формиран в рамките на парламента с ясен мандат и споразумение, не би бил по-лош вариант от поредни предсрочни избори и пореден служебен кабинет на президента. Трябва заряд, за да се стигне до обрат, какъвто на този етап не виждам. Позициите на ПП-ДБ и ГЕРБ са почти паритетни. Очакваме и развоя на местните избори, както и да настъпят пренареждания, които от една страна могат да предизвикат нов заряд за промяна, а от друга – да прояснят политическия терен. Безспорно се намираме в политическа криза, но тя не е системна, т.е. на институциите, а на представителството. Затова в някаква степен ние сме тези, които държат ключа към решението, посочи в заключение политологът.