Влизането в Еврозоната циментира България като част от ядрото на Евросъюза

Не съм забелязал да се води професионален дебат, с много малки изключения, за да стане ясно какво означава въвеждане на еврото и по какво се различава от сегашния момент. Говори се с лозунги как хората трябвало да решават този въпрос при положение, че 90% от тях нямат понятие за какво става дума. Имам чувството, че дебатът се тласка политически в определена насока от хора, нежелаещи България да задълбочи интеграцията си в Евросъюза. По същество и в момента използваме еврото и разлика няма. Левът е стабилен, защото е фиксиран към еврото, така че всички тези страхове са абсолютно несъстоятелни. От приемането му България може само да спечели, а от забавянето ме тя вече загуби, при това немалко. В момента България няма самостоятелна парична политика – част е от системата на валутния борд и нищо няма да се промени в това отношение. Съществува и чисто теоретичен проблем – държава с размерите на България, в която паричното предлагане е от порядъка на €70 млрд., може действително да води самостоятелна парична политика. Тук има стратегически по-големи и по-малки ползи. Тактическите са рязко падане на рисковите премии. Това коментира в пряко включване от Вашингтон Любомир Митов от Международната Финансова Корпорация.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Всъщност, ако бяхме минали в Еврозоната, щяхме да имаме по-ниска премия спрямо германската от тази на Хърватия. Това е реална полза, която не е получена и, съответно, реална загуба. Печалбата е абсолютно явна, тя е неизбежна и ще се случи.
Съпротивата е политически въпрос. Определено има такава от кръгове, нежелаещи България да стане пълноправен член на ядрото на Евросъюза и това да е неотменимо. В предаването Панорама преди няколко седмици един от лидерите на Възраждане директно каза, че причината за съпротивата е понеже от еврото няма излизане, а валутният борд все някога можем да решим да го премахнем. Кой би могъл да спечели? Ако някой си държи парите в чували, значи не е особено интелигентен, защото няма никаква пречка да ги обърне в евро. Могат да спечелят най-вече тези, които са длъжници. През 96-7 г. се случи рязко обезценяване на лева, рязко повишаване на инфлацията и колапс на банковата система, след което върнаха някакви пари на вложителите, но те бяха 5% от реалното изражение. Същевременно получилите кредити платиха само 5% от тях.
Няма вариант лихвите след влизането в Еврозоната да не паднат. Те и в момента са ниски. Въпросът с лихвените проценти, които банките използват, е свързан донякъде с основния лихвен процент – на БНБ е 2.12 в момента, почти същия като на Еврозоната, – но той е свързан и с възможностите на бизнеса и възможностите за печалби. Българските банки са изключително ликвидни и имат излишни пари, които трябва да носят доходност, т.е. трябва да се приложат в нещо и това нещо могат да бъдат само кредитите, понеже търсенето на държавен дълг е все още минимално. Не виждам причина да очаквам лихвите да спаднат, въпреки че от известно време – поне след глобалната криза от 2008-9 г., се движим горе-долу в унисон с Еврозоната и в момента лихвите в България са на равнището на Еврозоната. Не виждам нищо страшно – най-много ще падне рискът, ще падне цената на заемите за държавата и цената на кредитите и облигациите, които ще издава българският нефинансов сектор, каквото почти не прави в момента, или българските банки, ако имат нужда от това нещо.
Армагедон няма как да се случи, защото другият фундамент е лимитиран от валутния борд, а и след това ще бъде точно същото. Всъщност този филм сме го гледали през 2006-8 г. – нямаше евро, имаше само валутен борд и тогава цените хвръкнаха и бяха три пъти по-високи от сега. В момента не виждам такава опасност. Теоретично опасност може да има единствено, ако почнат да фалират хората, получили ипотеки. За да се случи това обаче, трябва да има някаква огромна безработица или скок на лихвените проценти. Нито едно от двете не се очертава в момента.
Търсенето и цените на недвижимите имоти се определя не толкова от лихвените проценти, колкото от тяхната достъпност, т.е. реалните доходи – колко можете да си купите с тях. В момента в България достъпността на жилищата не е толкова голяма, т.е. за да спестите от лихви трябва да имате някакви доходи. Възможно е да се получи такъв бум само ако цените рязко тръгнат нагоре, което няма как да стане в една нормална икономика. Няма причина човек да се бои в момента от бум, имайки предвид какво е състоянието на финансите на населението и банковата система.
В момента нямаме собствена валута. Имаме една хартийка, която е вързана по фиксиран курс към еврото и нейното печатане понякога е зависимо от размера на резервите, които има в страната. Точка. Това е записано в закона. Така че резултатът е абсолютно същият както ако бяхме станали членове на Еврозоната. Не знам някоя държава да е фалирала в рамките ѝ. Дори и Гърция беше спасена. Влизането в Еврозоната просто циментира България като част от ядрото на Евросъюза, т.е. ние ставаме част от движещата сила на това обединение и се надявам, че то, въпреки че си има проблеми главно поради недостатъчната интеграция, постепенно ще се развие в посока на по-голяма интеграция.
Не трябва да забравяме, че с Еврозоната върви и Банковият съюз. Тогава имаше много притеснения и съмнения как българските банки ще фалират, ако не влезем в него, но нищо такова не се случи. Дори се взеха мерки за заздравяване на две от тях и те изкараха стрес теста. Ако почнем да печатаме сами пари, се страхувам, че ще последва сценарият от 97-а.
Когато банките определят лихвите по ипотеките се ръководят от това какво е тяхното фондиране, т.е. колко им струва на тях ресурса, т.е. колкото са по-ниски лихвите, толкова е по-евтин ресурса на банките. Второто, което ги вълнува, е рисковата премия. По тази причина лихвите бяха по-високи 2008-9 г. В момента ресурсът на българските банки е евтин, понеже има излишък на депозити – те са с 30% повече, отколкото са били.
Паричната, валутната и бюджетната политика нямат влияние върху дългосрочния икономически ръст – те са краткосрочно регулиране на цикъла. Икономическият ръст се определя от потенциала, а това е качество и количество на работната сила, на инвестициите и производителността, посочи в заключение финансистът.