И. Василев: Евроатлантическите сили ще бъдат принудени да работят след изборите заедно

Цоня Събчева 

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен и политически анализатор, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

Видимо, войната в Русия започва да размества пластове в руските елити. Тези дни говорителката на Руското министерство на външните работи Мария Захарова потвърди, че в Кремъл има конфликт. Отприщи ли войната в Украйна борбите в Кремъл между ключови членове на вътрешния кръг на Путин? Наш гост е Илиян Василев – бивш посланик на България в Москва, сега енергиен и политически анализатор. Добре дошъл, посланик Василев.  

Добре заварил.  

Какво е отражението на войната в самата Русия? 

Естествено, че е много силно. През първите два месеца на тази година започнаха да се проявяват резултатите от санкциите и най-вече от ембаргото върху нефта, т.е. забраната за внос на нефт и рафинирани продукти, което беше от 5 февруари, и това се отрази доста върху бюджетните приходи. Всъщност във вторник Силуанов, който е финансов министър, бе в Госдумата за да обяснява тревогата по този въпрос, защото имате над 136 милиарда разходи, което е двукратно увеличение за войната от бюджета в 2021 г., а в същото време имате спад на приходите от продажба на нефт с 40% и на газ – с почти толкова. Т.е. нещата започват да навлизат в една особено трудна фаза. Има – което е много интересно – забавяне в плащания на заплати на администрация, както централна, така и по места. И на пенсии. Затова в тези общи условия консенсусът или солидарността на руския елит и на руското общество с войната вече няма как да продължи по същия начин. И затова се появиха и съобщения за вътрешно напрежение. Едно от тези измерения е примерно Евгений Пригожин, шефът на ЧВК „Вагнер“, който в момента е остракиран, т.е. той в момента, както във вторник каза един известен руски коментатор, той е „ходещ мъртвец“, човек, който се очаква скоро да има радикално развитие на неговата съдба, тъй като той, чрез частната си военна компания „Вагнер“ се опита, и докато водеше война, и докато неговите зекове – това са затворници, загиваха масово в Бахмут, някак си нямаше проблем, но той прояви неблагоразумието да вкара съмнение в Кремъл, че има политически амбиции, и това вече беше абсолютно недопустимо. Поради тая причина и Шойгу, и Герасимов, който е шефът на Генералния щаб и сега, в момента, командва операцията, те започнаха да прилагат спрямо него с одобрението на Путин, разбира се, една такава тактика за отстраняването му или за „обезточването му“, както на руски се казва, т.е. отнемането на сили. Загубите, които има – неговата армия беше над 50 000, в момента е под 10 000, там загубите са фатални. Сега, разбира се, никой не му търси сметка, но това показва едната линия на военния фронт – разделянето на интересите в кръговете и напрежението. Втората линия е на олигарсите. Вземете Дерипаска, т.е. бизнес елитът. Тези дни Путин направи среща с бизнесмени. Повод за тая среща бе необходимостта той да продаде на бизнеса идеята, че трябва доброволно да започнат да внасят повече данъци или повече приходи, за да се балансира бюджета. Сега тази работа с доброволността няма как да стане. Но Путин няма и друг изход. Той няма външно финансиране, т.е. трябва да бръкне някъде в джобовете на олигарсите, които бяха създадени като богати през негово време.  

И да ги принуди?

Да. Защото в последна сметка те станаха богати по негово време и може да се каже, че с неговата благословия. Но забележете – там има две разделения. Той затова Дерипаска каза едно забележително изречение – че всъщност Русия няма никакъв шанс, може да издържи финансово още една година, но нещата отиват на много зле. И тук е интересното. Путин има една особена черта – той не обича да се конфронтира рязко с определени кръгове на елита си. Обикновено оставя на някой друг да свърши тази „черната“ работа. Примерно, когато Борис Немцов му отправи явно предизвикателство, той избра хора около Кадиров, за да го убият. Когато Ходорковски през 2003 г. също публично отправи предизвикателство, той избра Роман Абрамович да свърши работата вместо него. И сега виждаме, че една група от неговия елит, хората, които са му много близки, самият кръг започна да се свива, не са толкова много, но той не пречи на никой от тях да се изнесе от Русия – повечето отиват в Обединените арабски емирства, т.е. в Залива, и от там да си провеждат бизнеса. Но – и това е много важно да се каже, че сега те имат един голям проблем и Путин има същия проблем: че за да правят бизнес, неговите олигарси, макар и на сигурно място в Залива, трябва да се разграничат от Путин, защото иначе веднага попадат под санкциите. И тук става интересно, включително с допълнителните вноски в бюджета, които се очакват от тях – самите олигарси настояват руската държава да ги въведе като принудителна мярка, която те не могат да откажат, за да не попаднат под санкции, тъй като голяма част от тях, те просто не могат да оперират на Запад. Сега това, което се случва тук, в България, с „Лукойл Нефтохим“, е много голямо изключение. Всъщност ние сме почти единствената дестинация, която купува петрол, който е на танкер, в Европа. И поради тази причина колкото повече финансовите проблеми с финансирането на операцията набъбват, толкова повече е и напрежението вътре в този елит: кой точно ще отнесе най-голяма част от бремето на поддържането на тая военна операция. И в куп от проблеми се и Кадиров, защото олигарсите са си олигарси, но Чечня е особен случай. Всъщност не е тайна, че Чечня успя фактически да купи съгласието си да остане в рамките на Руската федерация и всяка година между 4 и 6 милиарда долара отиват в Чечня. Това е цената на мира. Проблемът на Кадиров е, че той вижда накъде отиват нещата и в момента – в понеделник  имаше една среща на Кадиров с Путин, Путин го прие, като преди това, буквално няколко дена преди това беше приел неговия син. Всичко има контекст, защото тръгнаха вести, че Кадиров е много болен, дали се лекува в Германия или идват доктори от Обединените арабски емирства, пуснаха слухове, че той е отровен и т.н., но все едно. На вчерашната среща той беше особено напрегнат, защото в предишни срещи разговорът вървеше по-свободно. Сега Кадиров чете предварително подготвен текст, защото не е толкова сложно и за него да предположи, че при тези трудности в балансирането на руския бюджет, при който дефицитът се финансират с продажби основно на юани от държавния резерв, от един от фондовете за националното благосъстояние, тогава явно, несигурността на приходите за Чечня нараства. И тук всички следят Кадиров, защото в момента, в който се намали вноската… 

6-те милиарда няма да ги има. 

Да, вече недостига на средства е видим и ако той не ги получи, веднага ще активира картата с независимостта, защото това му е основният коз. А пък при положение,  че основните сили на Руската армия са ангажирани в Украйна, то де факто Русия няма огромен резерв от сила, с която тя може да се защитава от други опасности или да пази „вътрешния“ си мир.  

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вътрешнодържавен рекет?

Ами, тя, самата Руската федерация, никога не е била доброволен съюз на нации, които искат заедно да бъдат по-благополучни и по-сигурни именно благодарение на силата си. Тя е една федерация, направена насила, и затова, когато има външен стрес, съответно центробежните сили се задействат. И затова е много важно да се гледат и Ингушетия, Дагестан, Башкортостан, Татарстан – защото тези уязвими точки по време на войната станаха много, много видими и много агравираха, както се казва на медицински език, т.е. те се влошиха рязко. Затова дори Путин посещава далечната столица на Бурятия Улан Уде, защото ако видите географията на разпределението на „Груз 200“, т.е. на убитите в Украйна, ще видите, че там почти няма никакви ковчези към Петербург или Москва. Това са хора от Улан Уде, това са хора от националните местни малцинства надалеч – ингуши, буряти. И това създава огромно напрежение, защото в последна сметка те не са наивници, а пък не получават достатъчно пари от Путин за останат мирни… 

Компенсации? 

… каквито Кадиров получава, защото Кадиров е специален случай. Изобщо, в момента ври и кипи и тази ферментация на процесите в Русия, тя е с такава динамика, че не може да продължи дълго време без да има някакво такова прагово събитие. Сега дали ще бъде „черен лебед“, защото в Русия „черните лебеди“ винаги може да се случат, тя вероятно е страната с най-много „черни лебеди“, защото солидността или здравината, стабилността на режима е относително понятие. Там всякакви резки движения се избягват. От една страна, Кремъл може да бъде сигурен, че хората са пасивни, че няма особен заряд на революционност, но както няма особен заряд на революционност, така и тази огромна маса от пасивност, тя може да бъде възбудена. И ето сега настъпват събитията, защото когато забавят пенсиите, когато забавят заплатите, и то на доста хора, и когато Путин направи все по-големи части от бюджета секретни и фактически никой не знае какво става с изпълнението му, т.е. вече няма публичност, очевидно нещата не са особено положителни. И черните лебеди политат.

А ще бъдат ли дестабилизирани позициите на Путин при продължаващи загуби на фронта? 

Тук трудно може да се пренесе конкретно развитие на конкретен участък от фронта върху съдбата на Путин, но очевидно виждате, той дори в Бахмут, дето хвърли огромни сили, там просто загиналите за ден са някакви свръхрекорди. Там се реализира тая Жуковска стратегия на пехотните вълни, които просто вървят и умират, вървят и умират.  

Заливат фронта? 

При това, по оценки на украинските противостоящи сили, те са изумени от това, че в такава обстановка, в такава конфронтация може войниците от „Вагнер“ да излизат от окопите и да вървят изправени – в това няма никакъв професионализъм. И затова те допускат, че те вземат някакви наркотици или стимуланти, за да бъдат приведени в състояние, което вече за тях смъртта няма никакво значение. 

Роботизация на войските? 

Да. И затова очевидно тоя тип водене на война, както и онова, което се случва – че напред тези зомбираните войници на „Вагнер“ загиват масово, по този начин пък Герасимов и Шойгу отслабват възможностите на Пригожин да играе каквато и да е роля, защото той, като няма войници, няма какво да прави. А от друга страна, тази разнобои между отделни части на воюващите срещу Украйна, то няма как да не се отразят върху тяхната ефективност. Ето, в понеделник те направиха новина – сега забележете това нещо – те направиха новина, че една къща в село, което е северно от Бахмут, е била овладяна от ЗВК „Вагнер“. Една къща – там е град и за при липса на други, и това е „страхотна“ новина. Тези неща не могат да продължат безкрайно и вероятно затова казвам, че ще има някаква развръзка, и то с настъпване на пролетта.  

В какво ще се изрази тази развръзка?  

Ами, от една страна, нещата зависят от това кой е по-изтощен, защото ние вече сме в етап на взаимно изтощение, един дълъг конфликт, в който се изтощават ресурсите, както ресурсите във военна сила, така и боеприпаси, въоръжение и т.н. Щом Русия размразява изведените в резерв, дълбок резерв, без никаква идея, Т-62 отпреди 45 години, си представете. 

Взимат ги направо от музеите, буквално от музеите. 

Значи нещата хич не са добре. Освен това, разликата – и тя е съществена, между Съветския съюз и Русия е, че именно управлението на Путин и тая ендемична корупция, която де факто пронизва цялото му управление, при Съветския съюз имаше някаква дисциплина и някакъв режим, при който поне военната индустрия работеше, мобилизационните планове бяха в ред. Може да е старо оръжие и т.н., но все пак имаше дисциплина в обществото, докато при Путин те не могат да направят, страхуват се да направят дори обща мобилизация, защото не е ясно дали това няма пак да доведе до едни нови вълни от имигранти. Това, което пък стана, е, че ІТ секторът им тотално колабира. 

Се изнесе? 

Колабира. А те без ІТ няма как да развиват технологичен напредък. Военната им индустрия не може да произвежда с такова темпо и такива количества, които да задоволят загубите, т.е. употребените боеприпаси, ракети, всякакви други оръжия. На всичкото отгоре, има и проблем с доставките на интегрални схеми и чипове. И изобщо, това постоянно се завърта и тук сега е въпросът, как  Украйна и Западът, Европейският съюз и НАТО ще продължат.  Защото това е много особено, при всички случаи, твърде крехко равновесие. Да, в момента де факто Русия успя да сложи на военна нога индустрията и боеприпаси, снаряди. Но оказа се, че се произвежда в много по-малки количества дори от техните планове за военно време. Затова се налага да вкарват снаряди от Иран. Имаше информация за Северна Корея. Т.е. това е много особен знак, защото Съветският съюз беше самодостатъчен на тези неща и той можеше да води и войната в Афганистан. Но все пак трябва да правим разлика. Войната, която сега се води в Украйна, е нещо безпрецедентно. Историята дори на Съветския съюз, т.е. след Втората световна война няма по-голям конфликт, в който да е заангажирана Русия, и тя няма как и да издържи на темпото при тези ресурси, които има. 

А как влияят санкциите на икономиката и на финансовия живот? Тук излязоха едни оценки на Международния валутен фонд, според които руската икономика се е свила с по-малко от очакваното, прогнозират положителен икономически растеж през тази година. Обаче анализът бе остро разкритикуван в списание „Форчън“ – че МВФ повтаря изфабрикуваните от Путин данни.  

И Световната банка, и Международният валутен фонд нямат друг начин да мерят развитието на Русия, освен данните, които се подават от руските статистици. А руските статистици буквално от средата на миналата година, те работят във военновременен режим, там общо взето кухнята се разбърква и се публикуват само данни, които устройват. Едно нещо ще ви кажа: от гледна точка на дълговете, на общата задлъжнялост има ръст с 26% за една година. Това са дългове на граждани и на институциите.  Дългове и към ДДС, към данъците с 40%. Т.е. няма как вие да съчетаете тази информация, с прогнози за някакъв ръст, защото когато в статистиката ти контролираш данните, ти не може да контролираш всички данни. А те, данните, са взаимосвързани. Няма как икономиката да расте с Х процента, а ключовите показатели да са в червено.

Спират се плащанията?  

Особено пък като минаха и със засекретяването – това е любимият трик, съветски трик на Сталин: все по-големи части от бюджета са секретни /защото имат отношение към войната/ и край, нямате достъп. Големият проблем е, когато вие нямате такава информация, и точна, и прецизна, обективна, балансирана, то няма как да вземате решения, които да водят до добри развития. Пък да не говорим за Световната банка и МВФ. Според мен това е било абсолютно излишно с положителните прогнози за някакъв измислен ръст през 2023 година на Русия, което са направили. Всяка оценка, базирана на руски данни, в момента е просто несъстоятелна. Аз много съм се занимавал с тези теми. Навремето имаше совиетолози,  кремлинолози и един от тях беше моят много добър приятел Алекс Алексиев, който беше един от най-видните такива в САЩ, и той ми е разправял за битките между военното разузнаване на САЩ и ЦРУ – кой ще даде по-добра информация. Сега по принцип дори това самото е много интересно, защото когато имаш различни източници и те се съревновават, кой е по-точен с данни и с анализи, тогава получаваш и по-добра информация. То и затова американското разузнаване имаше информация за това, че Русия ще нападне Украйна. Представяте ли си, каква разузнавателна мощ имат, след като в самата Русия трима или четирима души около Путин само са знаели. Това е нещо невероятно.

Те всички отричаха до последно. 

Не, тук е интересното. Сега се разбира, че те са отричали, защото не са знаели. То не е проява на някаква тактика… 

Конспирация? 

Не, не, просто стана ясно, че самият Путин тотално е засекретил операцията и всички други са говорили, че няма, няма да има нападение, ама това се говори, защото така са мислели, не е някакво умишелно заблуждение. Та, тогава, по време на Студената война, ако говоря за кремлинолозите, те са изключили централните новини и са започнали да гледат за за индиректни симптоми. Започнали да следят данни и показатели на регионално равнище, как върви икономиката, защото никой няма да се занимава с „готвене“ на статистиката на регионално равнище. Всичките се занимават със статистиката на централно равнище. И от там се започва как вървят веригите на доставки, как вървят бюджетни и социални плащания, тези неща. И вие това нещо, ако сега го проследите в Русия, ще видите, че няма нищо общо с тези анализи, които дори и МВФ прави, за ръст на икономиката. Номинален ръст винаги може да се нарисува. Но ако включително паричната маса е набъбнала неимоверно и в такава среда вие да прогнозирате един отделен ръст на руската икономиката през някои тримесечие, това е очевидно пропагандна история и тя няма нищо общо с реалността. Особено като показател, индикатор на някаква стабилност или здравина. Нещата са като земетръс, в земетръсна зона – сигурен си за вторичните трусове, но големия трус предстои. 

И затова отнесоха и критики от МВФ и от Световната банка, че повтарят руските опорки на Путин, че едва ли не ги обслужват, а всъщност истината се оказва различна.  

Аз подозирам и нещо друго. Сега, разбира се, МВФ и Световната банка винаги са имали един такъв подход към страните членки – Русия е страна членка – те да бъдат към тях по-снизходителни, в смисъл, да не бъдат агресивни, за да могат всички членове да имат поне обективно отношение. Но в дадения случай има някакви опити да се… 

Минимизират?

… минимизират.

Е да, но това води до извода, че санкциите не са толкова смислени.  

Напротив. Вижте, проблемът на тези санкции, е, че… 

Не са ефективни? 

Не, санкциите са само един финален етап в един процес, който тръгна преди много години. Ако сравним Стратегията на Рейгън за сдържане на Русия, която беше изключително ефективна и – забележете, той тогава налагаше ембарго, целия арсенал от средства, но тежестта на санкциите изобщо не попадаше върху гражданите на САЩ или на Западна Европа, защото тогава цената на енергийните ресурси се срина. И когато се срине цената на енергийните ресурси, Русия продължава да увеличава добивите, но никой не страда от гледна точка, няма инфлация от енергоносители и т.н. Сега нещата обаче са други. Без никакъв принос на самия Путин Западът му наля такива пари след 2003 г., войната в Ирак, когато фактически Джордж Буш се обади на Путин, за да го призове да помпа петрол, и тогава фактически до 2004 г. толкова много пари влязоха в Русия, че те дори не можеха да бъдат преварени, в смисъл, да бъдат усвоени. Поради тая причина се наложи в 2004 г. да се направят тези извънредни фондове, с които да се стерилизира тази маса, и от 2008 г. пък направиха Резервен фонд и Фонд на националното благосъстояние – едното е да поддържа макроикономическата стабилност, другото е за социалните плащания. Но и тези фондове вече са на изчерпване. На всичкото отгоре, те ги превалутираха, т.е. бягат от долари, поради идеологически съображения. И сега започнаха да финансират дефицитите с продажба на юани. Само че за да продадеш юан, трябва преди това да си продал нещо за да го получиш. Парите на олигарсите се изтеглиха към Залива, включително част от тях отидоха и в Хонконг и Сингапур. И тук вече е големият проблем: Съветският съюз имаше много отрасли – да, различни отрасли, които работеха – примерно автомобилостроене… Да, „Москвичи“ бяха, но ги имаше. Да, Ту-134, но ги имаше, ракетите за космоса, но ги имаше. Всичко това раждаше едно усещане за индустриална мощ, която е относително независима, защото нито зависеше от външни чипове, нито от други части. Съветският съюз беше самостоятелен. Сега няма това нещо. Значи, нямате автомобилостроене, изчезна тази индустрия. Ако има нещо, то е сглобка на китайски автомобили, но продажбите в Русия са се сринали с 80%. Нямате самолетостроене. В момента начините, по които се поддържат самолетите, са просто уникални. Това е далеч от стандартите и само трябва да се молим, да не се случи беда, да се молим се за сигурността, защото там има пътници, няма как. Какво ли не – металите, торовете. Един от въпросите, аз понеже сутринта на идване чух, че нашите зърнопроизводители се оплакват от това, че украинците изнасяли зърно.  

Подбиват ги. 

Подбиват ги. И викам нещо не разбирам в цялата тази работа. Защото ние произвеждаме повече отколкото потребяваме, другото го пласираме на външни пазари. Украинците винаги са изнасяли зърно, както и руснаците. Но украинците не изнасят толкова много зърно, напротив, те изнасят вероятно 40 или 50% от това, което са изнасяли преди. Т.е. търсенето на външния пазар те очевидно не предлагат повече. Второ, забележете, по същото време, по което украинците имат проблем с износа, но все пак изнасят със зърнената сделка по-малки количества, но ги изнасят, руското зърно не може да излезе на световния пазар в предишните обеми. Т.е. вие имате ситуация, при която на глобалния пазар руският износ намалява, Русия има все повече зърно на склад, основните й пристанища за износ са в Черно море, тя не може да реализира по-големи обеми продажби. Но и руското зърно не е фактор и конкурент. А това са най-големите производители в света, това са повече от 45%, повече от 50% от търговията със световното зърно, и нашите се оплакват, че не могат да си пласират собственото зърно пак на този същия световен пазар. Очевидно има нещо сбъркано. Значи, те нямаха проблеми преди 2-3 години, когато и руснаците изнасяха напълно преди войната, и украинците изнасяха напълно много по-големи количества, а сега, когато има по-малки количества имат проблем. Нещо има сбъркано.  

Може би някаква подработка, пропаганда и т.н.  

Не, те се фокусират върху това, че Украйна ни е враг.  

Е, да, разбира се, то в тази посока е подработката. Това е пропагандата.  

Да, ама не е така, защото те фактите са упорито нещо. И сега някой вероятно иска да получи някакви пари, изобщо по време на война всеки гледа да спечели, да удари кьоравото, както имаме над 4 и кусур милиарда, които ги дадохме за енергийни помощи, и по-голяма част от получателите на енергийни помощи сега реализират огромни свръхпечалби. Значи, от една страна получават помощи, от друга реализират свръхпечалби, което не е нормално. От тези 4.5 милиарда някъде 400 милиона са реално нуждаещите. Но понеже никой не желае да се занимава с таргитирано подпомагане, затова даваме на всички. И сега влязохме в другия капан: сега пък никой не може да излезе, то и за зърнопроизводителите – всички чакат нещо да им се даде, дали от Европейския съюз, дали от националния бюджет, но субсидийка да е.  

А какъв е рискът от войната между Русия и Запада? Това поредният мит ли е или има реалност в твърденията?  

Тази война се води вече.

Западът отрича директна намеса.

Не, тя войната се води. Сега, факт е, че няма войски или войници на НАТО в Украйна. Не е необходимо. Украйна си има достатъчен човешки ресурс и в момента украинската армия е най-силната армия в Европа.

И най-добре въоръжена както вървят нещата.  

Не, те много други имат супероръжия, но въпросът е, че нейният боен опит е несравним с която и да друга армия в Европа.  

Защото е реален.  

Украинците направиха чудеса. Тази армия в момента сдържа Русия по начин, по който не й позволява изобщо да мръдне. Ами те са оголили фронтовете си спрямо Финландия, Норвегия, Централна Азия, Далечния Изток само и само да имат някакви ресурси в Украйна. По тази причина войната си върви, и тя е война, в която Западът няма как да бъде полубременен, нали? В смисъл, ако приемем, че това не е негова война отиваме на първият вариант: няма как НАТО и Европейският съюз да допуснат поражение на Украйна. В интерес на истината те дали искат или не, тя самата Украйна не допусна това поражение. Сега, тук е въпросът: до каква степен Западът ще оцени, защото има много такива фиктивни или как да кажа особени възприятия, че само Украйна има нужда от НАТО. Истината е, че НАТО има нужда от Украйна. Казвам го с пълното разбиране на ситуацията, защото ако сдържането или опитомяването, укротяването на опърничава Русия на Путин, ако загуби Украйна, стойността на това опитомяване ще трябва да прехвърли изцяло върху НАТО и финансово, и като жива сила и техника. Най-добрият ни шанс е да се разглежда Украйна като форпост на колективната система за сигурност на НАТО и на Европейския съюз. И като такава, помощта на Украйна да не се разглежда като дарение, като добър жест, а като осъзната вътрешна необходимост и жизнен интерес. Т.е. ако България подкрепя Украйна, то не е защото това е някакво благодеяние, а защото няма друг начин тя по-добре да изразходва ограничен ресурс, за да постигне нейните национални цели. Защото ако Украйна сега е ангажирала всички ресурси на Русия, заплаха срещу нас е по-малка. Ако си спомняте преди 1-2 години постоянно техни самолети вдигаха нашата авиация, сега няма нищо, защото Русия просто няма ресурс, с който да заплашва пряко България. И това е заради Украйна. Това е истината.  

В предишното интервю за „Това е България“ вие предупредихте, че ако страната ни откаже боеприпаси за Украйна, следва да очакваме политически земетръс. Обаче такъв няма. Вместо това идва комисарят Тиери Бретон в сряда да настоява спешно да увеличим въоръжените доставки.  

Той земетръсът се случи.  

Случи ли се?  

Да, той се случи.  

В какво се изрази?  

Първо, че президентът Радев, който е в основата на този проблем… 

Той сега твърди, че няма да се дадат такива боеприпаси.  

Не, вижте, той може да твърди, каквото си иска, въпросът е, че през месец май най-късно ние ще имаме редовно правителство, и Румен Радев отново ще се прибере като безгласна буква на „Дондуков“ 2. Ето това е тектониката, че понеже той демонстрира, включително и днес с тези двигатели за МиГ-29. А бе, дявол да го вземе, румънците си вкараха втора употреба F-16, имаше такава възможност да се вземат – министрите му нищо не правят и освен това казват: „Ама те триъгълните схеми вече не са възможни“.  

Ами то няма откъде да се вземе.  

Ами като нищо не правиш, изпуснаха историческото време и сега в момента Украйна директно си вкарва западно въоръжение и западния стандарт боеприпаси и толкова. Нещо повече, САЩ започват да произвеждат боеприпаси натовски стандарт в Румъния, не в България. Т.е. ние губим заради Радев. Не само че загубихме възможността да си модернизираме армията, и сега ще чакам Михаля някъде да ни даде самолетни двигатели, които няма откъде дори да ги вземеш, защото освен от Русия ги няма другате, пък и там ги няма. Това е големият проблем.  

И те са 6 двигателя, не един.  

След което пропуснахме времето за триъгълните схеми, де факто няма скоро да получим и F-16, защото така се пренаредиха нещата, че дори да има F-16, те вероятно някъде нечия друга потребност ще има, защото за тази работа трябва да имаш и политически отворен диалог активен със САЩ. Радев направи всичко възможно да се позиционира в лагера на Орбан, който Орбан вече самият излиза от този лагер. И ние висим като някакви самотни…  

Прани гащи?

… недоучени, объркани. Защо? Защото Румен Радев има някакви ограничения ментални и наследени. И това е голям проблем. Поради тази причина ние повече служебни правителства на Румен Радев няма да имаме. Това е последното.  

Т.е. това е и отражението на събитията върху вътрешната политика?  

Ето това, за което говоря, което казахте, че ще бъде тектоника, то настъпи, то настъпва. И какъвто и да е резултатът на изборите, което разбира се зависи от ГЕРБ, но ГЕРБ този път няма да имат никаква възможност да отказва да участва в правителство. Т.е. евроатлантическите сили ще бъдат принудени да работят заедно.  

И на финала да ви попитам за филма за Навални, спечелил „Оскар“ – това дезинформация ли е или  концентриран образ на Русия днес?  

Събитията около Навални бяха в друго време. Поради тази причина филмът, когато се е правил, той се правеше върху реален случай и благодарение на Христо Грозев нещата се разкриха от гледна точка на системата, кой го е отровил, поръчението на Путин и т.н. И в този смисъл той изигра много голяма роля, защото отравянето на Навални дискредитира режима на Путин до степен да отрезви доста от западните лидери. Тогава да си спомним, че Меркел още беше и т.н. Т.е. съществуваха голяма част от илюзиите на Запада спрямо Путин, то се започна от Немцов – подминаха този случай, след това Грузия – подминаха и този случай, Крим – пак затвориха очи. Този път обаче нямаше как да подминат по простата причина, че всичко бе извадено наяве от Христо и екипа на Bellingcat, те извадиха нещата, нямаше как, включително разговорът, който беше с единия от отровителите – това беше невероятно попадение. Сега, от гледна точка на Навални, филмът предизвиква различни реакции, включително в Украйна, която не е много щастлива, че има някакво внимание отново към Русия и към хората в Русия. Това според мен е прекалена реакция от украинците, но те имат право на тази реакция, защото в момента страдат, убиват хора, деца и т.н. Така че този момент някак си няма как този филм за Навални или пък за който и да е опозиционер, особено в контекста на това, че в Украйна с основание смятат, че част от отговорността за тази война не е само на Путин, а е и на хората, които не са протестирали, т.е. на руския народ. Сега, това е спорна теза, но е факт, че голяма част от елита, хората, които бяха купени, които си намериха своето местенце, между другото много голяма част от нещата имат аналог и в България, те си намериха своето място покрай корупцията, която е в Русия, покрай поръчките, и всичко замря. Това обаче не е вярно за самия Навални, защото той се върна и е в затвора. Т.е. ние каквото и да правим, трябва да поддържаме отворени и активни контакти с руската опозиция, и да планираме нещата за времето след Путин. Защото сега съгласете се, че не е едно и също кой ще го наследи. След Путин ще дойде някой друг като него или дори по-голям радикал, сега, разбира се, всичко ще бъде за сметка на оцеляването на самата Русия, защото човек с авторитет и политически капитал и тежест на Путин, който излиза от сцената, без да е успял да реализира голямата идея за събиране на руските земи, след него вече въпросът за това, което ви говорих, и за Кадиров, и за Ингушетия, и за центробежните сили ще предизвикат в котела Русия температурата да се вдигне ясно, и за да се задържи Русия заедно, означава някакъв нов договор. Нов договор и нови хора. Очевидно хората на Путин не могат да го направят. Самият Запад има интерес процесите в Русия да намерят дългосрочно решение, но при всички положения bottom line както се казва или знаменателят е това Кремъл да не е в състояние повече да застрашава своите съседи. Това е базовата линия. Че ще се плащат репарации е ясно, защото няма такъв човек, който да може да подмине тази тема, загубите са прекалено големи. Но въпросът за репарациите е някак си по-малък отколкото въпросът за гаранциите за сигурността.

Фигурите са важни, които ще застанат начело.  

Точно така. И тези, които действително ще променят този модус на съществуване на Русия като единственото основа или здрава база, на която тя съществува, е насилието. И затова когато ЧВК „Вагнер“ тръгна да рекрутира нови войници, тя между другото е много активна в Азия, в Сирия също така, в Африка – в Африка е по-силна, това фактически е най-лошият вариант, при който след като им колабира икономиката и руснаците започнаха да правят от войната бизнес и да го изнасят навън. Това е недопустимо, защото не само, че дестабилизираха Африка – в момента имат големи проблеми, и Франция има проблеми, и някои други страни – либийци и т.н., т.е. където започнеш да изнасяш войници, армии и това да превърнеш в бизнес, защото нали се сещате, че „Вагнер“ не отива там за мили очи, а той получава срещу поддръжката на корумпирани правителства и диктатори, той получава концесии върху права, злато, петрол, какво и да е, с което може да конвертира услугите си в пари. Затова казвам, че това е бизнес, при това мръсен бизнес. И това е големият проблем: каква Русия ще остане. Това е много важно.