Нов Коминтерн – и нов Васил Коларов?
Русия представи новото си оръжие, което ще използва в своята пропагандна и хибридна война: Международното движение на русофилите. А негов ръководител е (все още прохождащия) български политик Николай Малинов. Има исторически отзвук от друг „интернационал“ с център Москва, в който българите са играли важна роля – Комунистическия интернационал (Коминтерна) от 1919-1943 г. Новата организация има своите особености – и със сигурност към нея има сериозни въпроси. Но тя е знак, че операциите на Кремъл зад граница, целящи оказване на влияние, подривна дейност и дезинформация, вероятно ще се засилят.
Много политици се борят за длъжността и титлата „главен“ русофил в България. Да споменем само някои от тях: настоящият президент Румен Радев и бившият министър-председател Бойко („Турски поток“) Борисов, без да споменаваме по-младите претенденти Корнелия Нинова – лидер на 132-годишната (бивша комунистическа) Българска социалистическа партия (БСП) – и Костадин Костадинов, който оглавява по-младата „консервативна националистическа“ формация „Възраждане“. Но сега този въпрос вече има дефинитивен отговор и той е официален, с документи, които го доказват: най-големият русофил в страната е (тук следва барабанен рол) – Николай Малинов!
Г-н Малинов е лидер на партията „Русофили за възраждане на Отечеството“ (въпросното „Отечество“, ако се чудите, е България). А последното му пътуване до Москва завърши с програмна реч миналия вторник на Учредителния конгрес на Международното движение на русофилите, за чийто председател бе избран.
Във високия форум участваха и руският външен министър Сергей Лавров и специалният представител на МИД за отношенията със САЩ и Япония, най-големият американски русофил (и холивудски актьор) Стивън Сегал. Общо 90 участници от 42 държави се включиха в събитието. Вярно е, че това е малък брой, но сред тях имаше някои наистина високопоставени хора – например италианска принцеса и внук на френския държавник Шарл дьо Гол.
От съобщенията в руските медии научаваме, че инициативата за този „нов Коминтерн“ е дошла не от кого да е, а от самия г-н Малинов. Така той продължава „славната“ традиция на две наистина значими български фигури на международното комунистическо и работническо движение.
Георги Димитров участва в Коминтерна (известен още като Трети интернационал) през по-голямата част от междувоенния период, като го оглавява от 1935 до 1943 г. Завършва живота си като първия комунистически министър-председател на България, а след смъртта си се настанява в мавзолея в стил Ленин в центъра на София. Васил Коларов също е виден член на Коминтерна през по-голямата част от същия период, а след войната поема премиерския пост след смъртта на „другаря“ Димитров и изпълнява длъжността до смъртта си през 1950 г.
Отляво надясно – Костов, Коларов, Димитров, Молотов, Сталин
Русофилската традиция се предава през годините от такива комунистически тежкоатлети като Вълко Червенков – лидер на Българската комунистическа партия (БКП) 1949-54 г. и министър-председател 1950-56 г.; Гриша Филипов (министър-председател 1981-86 г.) и Андрей Луканов (зрелищно неуспешен министър-председател през по-голямата част от смутната 1991 г. и убит през 1996 г.).
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
А сега наред е и г-н Малинов.
Е, имаме нов Сталин в Кремъл. Така че защо да няма и нов Коларов?
Вярно е, че споменатият Сталин – или този, който носи неговия псевдоним – руският президент Владимир Путин – всъщност не участва в учредителния конгрес. Но той направи следващото най-добро нещо и изпрати обръщение, прочетено от негово име, в което очерта критичните задачи на новото движение. То трябва да овладее „антируската истерия, която умишлено се раздухва в много страни, тъй като нашите сънародници и тези, които им симпатизират, са преследвани, налагат се забрани и ограничения дори върху произведенията на великите руски класици, които принадлежат към съкровищницата на световната култура“.
(Странно е, че г-н Путин не споменава собствената си „дребно“ неблагоразумие – нахлуването в Украйна – като нещо, което може да е допринесло за тази „истерия“, но, хей, това бе само кратката версия на обръщението. Пък и, така или иначе, непогрешимият лидер никога не прави грешки.)
По-нататък в посланието на г-н Путин четем, че „фашистите“ по света забраняват шедьоври на руски писатели, композитори и поети. Това може да е изненада за софийските меломани, които на 31 март ще присъстват на концерт, посветен на 150-годишнината от рождението на руския композитор Сергей Рахманинов (който между другото е сметнал за разумно да напусне Русия, спасявайки се от управлението на Сталин). Очевидно „фашистите“ са пропуснали това.
Но нека не се впускаме в подробности. Линията на проповед на г-н Путин е проста: Сегашните бомбардировки на руската армия над Украйна са част от руската култура, в унисон с духовните търсения на Пушкин, Лермонтов и Чайковски. А делата на настоящия руски лидер са в унисон с величието на руските поети, композитори и писатели, които олицетворяват същността на руската цивилизация, дух и култура.
Г-н Лавров доразви обръщението на г-н Путин, като определи присъствието на чуждестранните гости, сред които и новият български Васил Коларов, като „акт на смелост“, „предизвикателство към хегемонията и ценностите на Запада“. Речта на руския външен министър включваше класическата реплика от епохата на Коминтерна, че Партията – пардон, новият Интернационал – прави всичко в съответствие с „най-добрите международни традиции на приятелството между народите“. Макар че, поне засега, отсъства знаменитото „Русофили от всички страни, съединявайте се!“.
И сега стигаме до програмната реч на главния интернационален русофил, вдъхновителя на новия „Руситерн“ – Николай Малинов. Той определя целта му в недвусмислено „идеологически“ термини: „в сегашната трудна за Русия геополитическа ситуация, когато „русофобският тоталитаризъм“ бавно набира сила в Европа“, ролята на МДР е да проявява „обич, любов и добронамереност“ към руския народ“.
На практическо ниво целта е да се подпомогне Кремъл в неговата пропагандна война. „Те [русофобите] са просто фашисти“, увери г-н Малинов аудиторията си. „И ние трябва да покажем, че в нашето общество има сили, способни да се противопоставят“.
Не за първи път българските русофили се стремят да надскочат боя си. Г-н Малинов се провали с гръм и трясък на българската политическа сцена. Неговата партия получи изключително малък брой гласове в последните български избори – едва 0,37% от гласовете. Българският електорат даде съвсем ясно да се разбере, че „русофилството“ не може да бъде признак за съвременната му геополитическа идентификация. Единственият начин, по който днешните русофили биха могли да дойдат на власт, е чрез нова окупация от Червената (пардон, Руската) армия. Те нямат никакъв шанс да го направят чрез демокрация и избори – както нямаха и тогава и през 1944 г.
След като получи публичен шамар на изборите, Николай Малинов потърси спешна психологическа помощ в Москва. Последния път, когато бе обвинен в шпионаж, той получава утеха (и орден за мир и дружба) лично от д-р Путин. Този път главният психотерапевт не беше там, за да го види, поне не публично, но и д-р Лавров не е посредствен психиатър. Г-н Малинов обяви пътуването си до Москва предварително, след като беше включен във втория списък на българите, санкционирани по американския закон „Магнитски“. Той обеща на медиите срещи с г-н Лавров и някои хубави заглавия – които се оказаха „Русинтерн“ и неговото промотиране (и саморекламиране) като новия Васил Коларов.
Някой може да попита: защо Васил Коларов като модел за подражание, а не Георги Димитров? Е, не всички лидери са направени от едно и също тесто – а г-н Малинов не е Георги Димитров. Той е способен да изкачи собствения си политически Еверест само с помощта на доста голям екип от шерпи. И той е бизнесмен и бюрократ, а не революционер, готов на саможертва.
Коминтернът срещу Русинтерна
Сега, вероятно вече сме изчерпали комичните аспекти на ситуацията. Затова нека бъдем малко по-сериозни и да разгледаме приликите и разликите между Коминтерна и „Русинтерн“
На първо място, очевидните прилики. В случая с „Коминтерна“ видни русофили в БКП поемат инициативата и се поставят в услуга на Кремъл, за да изградят международна мрежа за подкрепа и популяризиране на интересите на Съветския съюз. Вместо „Съветския съюз“ четете днес „Русия“ – и изрежете препратката към БКП – и сега е почти същото. Изправен пред маргинализация у дома, г-н Малинов трябваше да се премести в Москва, за да поддържа финансовата си база и да разгърне нови инициативи. Освен това той е юридически уязвим. Дейността му в полза на руския режим попада в обхвата на определението на Наказателния кодекс за „поставяне в услуга на чужда държава“ с всички неблагоприятни лични последици, които това може да донесе. Не може да се гарантира, че услужлив съдия или главен прокурор винаги ще бъдат под ръка.
Сега за разликите. Съществува огромен контраст между съответните идеологически основи на Коминтерна и на новия „Русинтерн“. Коминтернът процъфтява благодарение на първоначалните симпатии към Октомврийската революция в Русия от 1917 г. и нейната комунистическа идеология, която в началото се разпространява по света като горски пожар. Г-н Путин няма идеологически гръбнак, няма видима мотивация, освен да задържи властта и богатството си, и няма друг начин на действие в днешно време освен агресията. Това го прави трудно продаваем извън Русия. Комунистическата идеология спечели солидарност сред левите по света, поне в първите години на съветската власт. Но войните на г-н Путин намаляват популярността му и на практика лишават от масова подкрепа дори най-верните му поддръжници в страните от ЕС и НАТО.
При липсата на такава подкрепа приятелите на г-н Путин са изправени пред незабавна и безусловна самомаргинализация. Но тъй като оставането на власт изисква гласове, повечето от тях предпочетоха да се дистанцират от неговата война в Украйна. И тук имаме предвид не толкова комунистите и радикалите от левицата или десницата, които така или иначе не печелят много гласове. Става дума за политически тежкоатлети като италианския Силвио Берлускони, унгарския Виктор Орбан и Марин льо Пен, които започнаха да правят завой към основното течение в политиката на ЕС и НАТО. Това обаче ограничава способността им да обслужват интересите на Путин пряко и открито, което пък ограничава полезността им за пропагандата и хибридната война на Кремъл.
Присъствието на конгреса на Русинтерна на „национално-патриотичния“ руски олигарх Константин Малофеев – който също така още през 2016 г. оказа финансова подкрепа в схемата на довереника на Путин Леонид Решетников за осигуряване на избирането на Румен Радев за президент на България – подсказва за нарастващата роля и значение на подобни олигарси от „втория ешелон“ във финансирането на външнополитическите операции на Москва. Тези олигарси действат предимно от руската си база и са относително неуязвими за санкции. За разлика от тях олигарсите от „първия ешелон“ оперират в международен план и се сблъскват с ограничения, когато искат да играят по-активна прокремълска роля. Достатъчно е да разгледаме оплакванията на „емигранти“, изправени пред санкции, като Олег Дерипаска, Пьотр Авен, Олег Тинков и Михаил Фридман.
Така на преден план излизат олигарсите от втория ешелон. Именно те финансират частни армии, включително техните операции в чужбина като преврати и убийства, например това на италианския министър на отбраната Гуидо Кросето, очевидно поръчано от експрезидента на Русия Медведев и за което се предполага, че е трябвало да бъде извършено от групата „Вагнер“ на Евгений Пригожин. Освен това те финансират проекти за дезинформация. Накратко, те изпълняват „мокрите поръчки“ и „острите“ операции на Кремъл, които в момента са от най-голямо значение за Путин.
Макар че е малко вероятно новият проект „Русинтерн“ на Сергей Лавров и Николай Малинов да се радва на по-успешна съдба от предишните партийни проекти на г-н Малинов, той поне си осигури нова линия за финансиране на дейността му. Ясно е, че той има ухото на Владимир Путин и може да ангажира Кремъл. Ето защо Западът не бива да подценява решимостта на Москва да прибегне до съветски практики и да възстанови призрака на Коминтерна, изграждайки мрежи за системно взаимодействие между различни групи агенти на влияние в страните от ЕС и НАТО. Точно както основната цел на Коминтерна беше подриването и дестабилизирането на Запада, същността на сегашната програма на г-н Путин е, при липса на положителни цели, да нанесе максимални щети на САЩ и ЕС, където и както може.
Разбира се, ние българите, не бива да очакваме нови терористични атаки – нищо подобно на смъртоносната експлозия в църквата „Света Неделя“ през 1925 г., организирана от комунистите по указание на техните съветски „началници“ (шефове). Но българските тайни служби определено трябва да са готови за нова вълна от вербуване на руски агенти на влияние; за рязко повишаване на активността на паравоенни групи; за увеличаване на финансирането на подривни действия; за радикализиране на информационната и пропагандната война на Русия с ново съветско пропагандно радио „Христо Ботев“, което ще предава не от Москва, а от българска територия и по български медии и социални мрежи.
Цялата тази суматоха около новия Русинтерн и новата работа на Николай Малинов изпълнява и една далеч по-прозаична функция. Тя търси да повиши международния му статус и му дава нещо като имунитет като висш кремълски кадър. Разбира се, тук има уловка: какви гаранции и защита може да му предостави Москва в крайна сметка, след като Международният наказателен съд е издал международна заповед за арест на неговия патрон Владимир Путин? Всъщност, много преди да остане в историята с новия си пост на „генерален секретар“ на новия Интернационал, в качеството му на нов Васил Коларов, г-н Малинов може да се окаже в съвсем друг списък: списъка на обвиняемите пред Международния трибунал, който ще разследва престъпленията на режима на Путин.
Илиян Василев
