След посещението на Си в Москва, Китай се сбогува с ролята си на медиатор

Заповедта на Международния наказателен съд (МНС) и отправеното много сериозно обвинение към Путин, което е и състав на престъпление срещу човечеството, е прецедент – нещо което последно се е случило на хора като Милошевич и Кадафи. Така че това слага край на ерата на какъвто и да било политически бизнес с Русия, най-малкото с режима ѝ, ръководен от Путин – исторически момент, който няма как да бъде омаловажен от хора като Медведев. Фактът, че САЩ не са признали юрисдикцията на МНС, не означава, че правосъдната им система няма да предприеме своите правни действия, както го направи по отношение на проруските терористи, свалили малайзийския Боинг. Много от тях вече имат макар и задочни присъди. Путин също може да бъде съден задочно и сегашните правни действия на МНС дават възможност за това. Оформя се нов Нюрнберг. Това коментира в студиото на Алтернативата международният анализатор Светослав Нахум.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Посещенията на Путин в Крим и Мариупол са за вътрешна употреба – идеята е да се покаже, че за него Трибуналът в Хага не е от значение, а в контекста на посещението на Си Дзин Пин в Москва, имаха за цел да покажат, че Путин продължава да контролира нещата в Русия.
Посещението на китайския ръководител обаче е за външна употреба и е опит за създаване на устойчив съюз с Китай срещу САЩ. От гл. т. на Свободния свят има нова ос на злото: Москва-Пекин-Техеран. Видна е координацията между тези държави, вкл. с военна помощ за Русия. Западът има своите ценности, върху които гради съюзите си. Не така обаче стоят нещата с Русия и Китай, поради простата причина, че Китай, поне на пропагандно равнище, разполага с една издигната във флаг идеология. До известна степен заприличаха на героите на Чаплин от филма „Великият диктатор“. Създава се съюз между чудовища, които се дебнат един друг. От една страна Китай би искал да види патова ситуация в Украйна, която ще продължи да отвлича вниманието на САЩ от Азиатския регион, а от друга ще затрудни и самата Русия, т.е. Китай играе за себе си в цялата тази игра. Колкото и да се мъчи да го скрие, Путин вече има васално поведение спрямо Си Дзин Пин и всячески се опитва да го поласкае, защото безизходицата, в която се натика, го кара да предприема такива мерки – опитва се да замрази конфликта и да съхрани заграбеното. С такъв „мирен план“ украинската страна няма как да се съгласи.

След това посещение Китай започва да се сбогува с ролята си на медиатор. Виждаме обединеното желание на Русия и Китай съм парцелиране и създаване на опит за сценарий Южна – Северна Корея. Още пред 2014 г. имаше едни витиевати идеи за федерализация на Украйна, което беше скрита идея за провеждането на фалшиви референдуми с цел откъсване на териториални парчета. За щастие това не се случи. Минските споразумения не бяха в полза на Украйна и слава Богу, че вече ги няма. Целият свят видя зловредната роля на тогавашните лидери на Франция и Германия.
Покитайчването на цели области и региони в Русия по икономически, търговски и етнически признак е налице. Много руснаци изразяват опасенията си от тази политика. Поведенческите нагласи на руснаците в периода на Путин показват трайна тенденция: затваряне в собствената черупка, но действия срещу режима не се предприемат и дори на мисловно ниво не си позволяват да променят вътрешната си нагласа към този конформистичен комфорт, при който просто се оцелява и се вегетира.
Посещението на японския премиер в Киев е своеобразен контрапункт на посещението на Си в Москва и това също е добра новина. Наблюдава се укрепване на съюзничеството между САЩ – НАТО и партньорите им в този регион – Япония, Южна Корeя и Австралия. Това е отговор на всички стратегически конкретни заплахи в региона, който е много важна гореща точка.
Русия и Китай обединиха усилията си да започнат да претендират за втори полюс. Ако се сбъдне такъв сценарий, първото, което смея да прогнозирам, е сблъсък между тях по отношение на водачеството. Не съм убеден, че по някакъв начин Китай няма да се откаже да окаже каквато и да било военна помощ. Кремълският режим се намира в доста безизходно положение вследствие героизма на Украинската армия, посочи в заключение анализаторът.