Българският изборен протокол е дело на адвокати и прилича на нотариален акт

Това което забелязахме като нарушения са по-скоро административни или процедурни проблеми, например за открита по-късно секция, защото не са се събрали достатъчно нейни членове на комисията; машинните устройства не успяха навсякъде да стартират навреме или пък не отпечатваха разписки. Но фрапантни проблеми не е имало. Данните от ЦИК все още не са публикувани, така че не можем да кажем със сигурност какъв е процентът на избирателите, решили да гласуват с машина и какъв – с хартия. Това коментира в студиото на Алтернативата Диана Ефтимова от Института за развитие на публичната среда.
В допълнение изборният експерт Стоил Стоилов посочи: Аз съм от хората, които твърдят, че машините отказаха много хора да гласуват между април и юли м.г.. Тогава все още нямаше натрупана електорална умора. Напротив, имаше подем, който принуди ЦИК да пише любовно писмо до МРРБ, за да пита дали туристите в хотелите могат да ги считат за настоящ адрес. Гледайки профила на спад на избирателната активност между предишните парламентарни избори и всички последвали, най-големият спад – ок. 600 хил. гласа, е реализиран именно с въвеждането на задължителното машинно гласуване. Автоматично не може да се очаква, че на петите избори в рамките на две години тази активност ще се върне. Машините не намалиха недействителните гласове, а ги забраниха, но това е спорен факт. Участието в изборния процес не е предмет на тайната на вота.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Ефтимова: Връщането на хартиената бюлетина и смесеното гласуване усложняват процеса. Допълнително усложнение беше, че не може да се ползва протоколът от машинното гласуване, а някои от СИК изобщо не знаеха, че това ще се случи и очакваха накрая да им се отпечата протокол. И когато имаше хора с празни машинни бюлетини, СИК казаха: „Няма проблем, пуснете празната разписка, ние до края на деня ще отпечатаме протокола от машините и ще видим какви са резултатите.“ Тогава наш наблюдател трябваше да се намеси и да отрече тази информация. Трябваше да се подават допълнителни сигнали към РИК. Знаем, че ЦИК пък излезе с указания в такива случаи да се дава възможност на хората да гласуват с хартиени бюлетини, тъй че ето нещо, което затруднява и забавя. Очевидно за самите изработени секционни протоколи трябваше да се преброяват единият тип бюлетини, след това другите, а след това да се сумира – все проблеми, които водят до грешки и удължават процеса. В Кърджали дори все още не са обработени всички протоколи от секционните комисии.
Стоилов: Помня през 2016 г. в Правна комисия г-н Данаил Кирилов ни канеше най-редовно, когато има заседание по изборни въпроси, и ни изслушваше. Не е нормално партиите със зъби и нокти да се борят за правото те да номинират членове на СИК и на другия ден да почват да ругаят СИК, че са некадърници и участници в завера.
Евтимова: Проблемът е, членовете на СИК се номинират от партиите, представлявани в предишното НС. Партиите очевидно имат затруднение да наберат достатъчен брой хора, които да са в комисиите, някои дори не поемат ангажимент да обучат тези хора, за да може да се обхване целият процес. Хората им в СИК реално нямат представа как се приключва денят.
Стоилов: Насажда се недоверие, което срива избирателната активност на изборите и участват само твърдите електорати, независимо как са се втвърдили. Всичко това идва от партиите. Българският протокол е 17 страници. В Нигерия, където гласуващите са 88 млн., е една страничка. Българският протокол е правен по-скоро от адвокати, а не от информатици и прилича на нотариален акт.
Евтимова: В първата част на протоколите има много информация, която не е необходима и може да бъде попълнена предварително. Самите графи в протоколите са описани неясно – например бюлетини да се попълнят по конкретен член от ИК, т.е. на членовете не им става веднага ясно и се налага да търсят информация в 80 страници методическо помагало, където се губят в опит да разберат как да си попълнят полето.
Стоилов: Защо изборният ден в България е толкова дълъг? Защото в четири часа, като излезе ексит полът, социолозите веднага правят едни формулки между постигната избирателна активност в момента и колко се очаква да стане към 20 часа и тогава става последният шут към контролираните избиратели – да се наредят в определени секции, за да дадат едно рамо на едни хора.

Евтимова: Очевидно имаше секции, в които видеонаблюдението изобщо не проработи, при други телефоните бяха обърнати наопаки. Добре е да се направи една извадка от секции, които видеа ЦИК да изгледа, за да видят как се изпълняват на практика тези техни чисто теоретични указания.
Стоилов: Както се казва, от видеата досега – файда йок. За тях похарчихме 20 напълно оборудвани неонатални линейки. И при избори, и при демокрация трябва да има здрав разум. През 2014 г. имаше идея да се направи обучително звено и по места да се изпращат експерти, за да започне в страната да се изгражда един достатъчно квалифициран корпус от хора, в т.ч. и млади, които като дойдат избори, само с един час напасване на знанията им, да са пълноценни.
Евтимова: Сега се правят обучения от час и половина и не е задължително всеки член на комисия да присъства, отделно стават смени на членове буквално в последния момент, т.е. наблюдава се текучество, което допълнително спъва процеса. Което отново е проблем на партиите. При изследвания се установява, че има населени места, където ок. 40% от членовете на СИК са заменяни дни преди изборите.
Стоилов: Имаме 2600 секции, в които са гласували под 100 човека. Това означава, че тези 2600 секции могат да се управляват от СИК с по трима членове. А имаме секции с по 15-20 души. В нашите среди се приема за нормално в рамките на девет часа да гласуват 700 души.
Евтимова: Следим 40 медии и доставчици на медийни услуги. Към края на кампанията партиите бяха инвестирали 2.4 млн. лв. за отразяване в тези медии. Най-голям дял – близо 1 млн. лв., са отделили ПП-ДБ, като при тях разходите се вдигнаха драстично последните дни, когато бяха сключени договори с основните частни телевизии, следвани от БНТ и Евроком. Практически във всяка кампания има медии, които не са обявили сключени договори, а всъщност имат рекламни материали, банери, интервюта с кандидати, които не са обозначени като такива. Тук става въпрос не за парите от ЦИК, които се отделят по линия на медийните пакети, а за парите, които партиите могат да влагат в медийно отразяване. И ЦИК, и СЕМ трябва да следят за тях. Вчера дадоха заявка, че ще изнесат обстоен доклад, който трябва да излезе в рамките на ок. месец. Настояваме за повече прозрачност по отношение на разходването и за някаква форма на самоучастие от страна на политическите субекти. През октомври м.г. например имахме осем политически субекта, които имаха по-малко гласове на изборите, отколкото подписи бяха събрали за регистрацията си, а бяха ползвали медийни пакети и ги бяха изчерпали до стотинка.
Стоилов: Подобни партии усилват гласа или на големите партии, към които афилират, или просто лаят срещу други, при това с абсурден наратив. Най-почтените от тях имат и функцията на паяжина около голямата партия и когато някъде се изпокарат и започнат да отпадат членове, които не са готови да скочат при противниците, попадат именно в тая мрежа – пълна безсмислица. Говоря за партии, които на всички избори са с по 2000 гласа и така единствените им приходи са медийните пакети. Подписите за регистрация трябва да станат от 2500 – 5000 и 7500.