Руско-украинската война: „Миротворецът“ Лукашенко и поредното ядрено изнудване от „страна-цивилизация“
СИТУАЦИЯ НА ФРОНТА
Участъците на фронта Бахмут и Авдеев в момента са сред най-трудните. Около 65% от Бахмут в момента е окупиран от руснаците. Сраженията продължават в покрайнините на града. Въпреки това пътищата за снабдяване на града работят, така че действащите там украински части могат да продължат отбраната си. От друга страна, руснаците се опитват да пробият от север, юг и запад, но настъплението им е много бавно и е съпроводено със значителни загуби. През последните дни украинските части отблъснаха няколко руски опита за настъпление към центъра на града, както и атаки към Хромове и Иванивск. От друга страна, украинските контраатаки в Иванивское успяха да изтласкат руснаците от магистралата Костантиновка-Бахмут.
Трябва да се отбележи, че по време на боевете за Бахмут руснаците продължават да разпръскват силите си, което намалява настъпателния им потенциал. Това може да означава, че те разчитат на резерви или че са на ниско ниво на оперативно планиране. Трябва да се отбележи също така, че поради невъзможността да се компенсират загубите и да се възстанови своевременно бойната ефективност на частите на ЧВК „Вагнер“, в боевете за Бахмут все по-често започват да се появяват части на руските въздушнодесантни войски. Това още веднъж потвърждава факта на критичните загуби на „Вагнер“, както и липсата на реална възможност тази ЧВК да попълни човешките си ресурси без участието на затворници.
Що се отнася до Авдеевка, руснаците се опитват да я обкръжат, използвайки същата схема, която приложиха към Бахмут. Така, от една страна, руснаците настъпват от Опитное и Водяне в посока Орловка, а от друга, се опитват да настъпят от Красногоровка и по-нататък. В същото време, въпреки активността на руснаците, се отбелязва, че настъпателният им потенциал в този район е изчерпан. И дори да изтеглят резервите си, това няма да промени много ситуацията, защото може да се повтори сценарият, който се разигра край Бахмут, където руските атаки бяха изравнени със земята от украински артилерийски удари.
Друг важен район е Угледар. Сраженията там не са прекратени, но са станали по-малко интензивни. След неуспеха на масираните атаки с участието на бронирани машини, при които руснаците понесоха значителни загуби на жива сила и техника, те преминаха към тактиката на атакуване на отделни украински позиции в града и около него. Те обаче са по-малки по мащаб в сравнение с предишните. Една от причините за неуспехите на руснаците във Угледар е, че те не разполагат с достатъчен капацитет за ефективно разминиране. Добре организираната украинска отбранителна система на Угледар води до това, че голяма част от руското оборудване се губи в минните полета.
Въпреки това украинските сили очакват руснаците да засилят действията си в района на Угледар. Плановете на руснаците остават непроменени: да се прегрупират и отново да се опитат да изтласкат украинските части дълбоко в украинска територия, колкото е възможно по-далеч от транспортните маршрути, пресичащи окупираните южни райони. На свой ред за украинските сили също е важно да задържат Угледар, по-специално защото това е един от най-кратките пътища към брега на Азовско море.
„МИРОТВОРЕЦЪТ“ ЛУКАШЕНКО
Основна новина: На 31 март беларуският президент Александър Лукашенко предложи прекратяване на огъня в Украйна и определи планираната украинска контраофанзива като изключително опасна при тези обстоятелства. „Прекратяването на огъня трябва да бъде обявено сега, преди да започне ескалация. Ще се опитам да се възползвам от шанса си и да предложа прекратяване на военните действия. Да, сега много хора – особено в Русия – могат да ми кажат: „Ами ние вече спряхме тогава в Донбас“. Но сега ситуацията е различна. Необходимо е да се спрат военните действия“, каза Лукашенко.
Той предложи да се обяви „примирие“ без право на придвижване и прегрупиране на войските и без право на придвижване на оръжия, боеприпаси, жива сила и оборудване.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В същото време той отбеляза, че „ако Западът отново се опита да използва паузата във военните действия, за да засили действията си чрез измама – Русия е длъжна да използва цялата мощ на военнопромишления комплекс и армията, за да предотврати ескалация на конфликта: фосфорни боеприпаси, обеднен уран и обогатен уран, ако отново се появи измама“.
Лукашенко също така подчерта, че няма да е възможно да се победи Русия. „Невъзможно е да се победи една ядрена държава. Ако руското ръководство почувства, че ситуацията е изпълнена с разпадане на Русия – ще бъде използвано най-страшното оръжие. Това не може да бъде допуснато“, каза Лукашенко.
Москва веднага реагира на предложенията на Минск. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков обеща, че Лукашенко ще може да обсъди предложенията си с президента Путин още следващата седмица преди заседанието на Висшия държавен съвет на Съюзната държава.
От своя страна Киев заяви, че е невъзможно да се сложи край на войната без пълното изтегляне на руските войски от територията на Украйна. Според Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на украинската президентска канцелария, предложенията за „прекратяване на огъня“, които се чуват по време на руската агресия, означават, че Русия ще се опита да остане в окупираната част на Украйна. „Всяко прекратяване на огъня би означавало правото на Русия да остане в окупираните територии. Това категорично не може да се допусне. Украйна има право да придвижва войски и техника на своя територия, както намери за добре. Странните миротворци изглеждат комично“, написа Подоляк в своя Twitter.
Защо е важно: Малко вероятно е Лукашенко да е измислил „мирните“ си инициативи сам, без предварително одобрение от Кремъл.
Думите му за необходимостта от преговори от една страна показват, че нещата са много зле за „СВО“ на Путин, а от друга разкриват плановете на Кремъл: да предотврати украинско контранастъпление с всички средства. По същество посланието на Кремъл, предадено чрез Лукашенко, е следното: прекратяване на военните действия, поправяне на завоеванията на Русия или ядрена ескалация.
Заплахата за ядрен удар като част от мирните инициативи на Лукашенко показва, че Кремъл се страхува от последиците от бъдеща украинска контраофанзива и поредното освобождаване на окупираните от Русия територии с паника. Путин осъзнава, че не може да предотврати това чрез армията си, затова използва последния си коз – ядрен шантаж и манипулиране на „мирните“ инициативи. При това той използва най-близките си съюзници като „миротворци“, за да не демонстрира своята слабост.
ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ В БЕЛАРУС
Топ новина: На 25 март Владимир Путин заяви, че Русия ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус и че изграждането на хранилището за тях ще бъде завършено до 1 юли.
Според руския президент решението за разполагане на ядрени оръжия в Беларус е било окончателно взето, след като Великобритания обяви намерението си да предостави на Украйна снаряди с обеднен уран. Руският президент се позова и на факта, че САЩ разполагат свои ядрени оръжия в редица европейски държави.
Защо е важно: Изявлението на руския президент предполага, че на територията на Беларус ще бъде разположена постоянна руска военна база. Обещанието на Кремъл да обучи местните военни как да управляват и използват тези оръжия не е нищо повече от пропагандна маневра, предназначена за вътрешната беларуска аудитория. В действителност никой няма да предаде ядрени оръжия на беларусите. Те недвусмислено ще бъдат под контрола на руските военни.
Разбирайки слабостта на позицията на Лукашенко, Путин се опитва да обвърже Беларус още по-тясно с Русия, като по този начин още повече затруднява лавирането на беларуския режим между Запада и Китай.
Разполагането на руски ядрени оръжия в Беларус е умишлено нарушение от страна на Кремъл на Договора за неразпространение на ядреното оръжие с цел да се повиши залогът за пореден път. Не толкова във войната с Украйна, колкото в конфронтацията с ЕС и САЩ. С тази стъпка Кремъл общо взето ги кани на консултации, които според плана на Путин, изхождайки от обявената от него дата за въвеждане в експлоатация на ядреното съоръжение в Беларус, трябва да се проведат преди 1 юли. В противен случай – намеква Путин – след 1 юли ще последва несигурност.
Де факто Путин се стреми към подобна несигурност. Това е може би последният му отчаян опит да сплаши Запада с „размяна“: неизползване на ядрени оръжия срещу замразяване на войната. Той вижда в подобна размяна единствения начин Русия да избегне военно поражение и всички последващи негативни последици за неговия режим.
Въпреки това, като вдига залога с ядрения си шантаж, Путин, който съзнателно или не е в статут на военен престъпник, се прави на още по-недоговороспособен и на практика предава преговорната власт на своя „голям брат“ Си Дзинпин. С други думи, с разполагането на ядрени оръжия в Беларус Путин подтиква Запада не толкова да говори с него, колкото да говори с Пекин.
НОВА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ
Основна новина: На 31 март Владимир Путин заяви на заседание на Съвета за сигурност, че е подписал указ за нова концепция за външната политика. Той я нарече „балансиран документ“, който ще залегне в основата на практическите действия на Русия в средносрочен и дългосрочен план.
Подробности: В концепцията се посочва, наред с другото, че „Русия се определя като крепост на руския свят и е оригинална нация-цивилизация, която поддържа глобалното равновесие. Русия се определя като своеобразна държава-цивилизация, чието място в света се определя, наред с другото, от значителните ѝ ресурси, статута ѝ на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, факта, че е една от двете най-големи ядрени сили, и т.н.
Други разпоредби на концепцията:
– Стратегическата сигурност е подкопана и рисковете от сблъсъци между големи държави (включително ядрени сили) се увеличават. Западните държави разгърнаха нов тип хибридна война срещу Русия. В същото време Русия не се смята за враг на Запада, нито ще се изолира от него;
– Русия очаква Западът да осъзнае безсмислието на конфронтацията и да се върне към равноправно взаимодействие;
– Русия разглежда курса на САЩ като основен източник на рискове за нейната сигурност и международния мир;
– Русия смята ислямската цивилизация за приятелска и ще укрепва всеобхватното и взаимноизгодно сътрудничество с нея, както и с Китай, Индия и страните от Латинска Америка;
– заплахите за сигурността на Русия от „недружелюбни“ страни са „екзистенциални“.
– ако недружелюбни действия от страна на чужди държави застрашават суверенитета на Русия, тя може да предприеме симетрични и асиметрични мерки за потушаване на тези недружелюбни действия, както и за предотвратяване на повторното им извършване. Русия може също така да използва въоръжените си сили, за да отблъсне и предотврати въоръжено нападение срещу себе си и своите съюзници.
Защо това е важно: Новата концепция за външна политика на Русия по същество е документ, предназначен само за вътрешните руски потребители. Русия има големи проблеми както във вътрешен план, във войната срещу Украйна, така и в международен план. И за да отклони вниманието на руснаците от тези проблеми, Кремъл прибягва до стария изпитан метод: дава им сладко „хапче за величие“. Тоест, внушава им, че са граждани на държава, която все още е глобална сила и може да определя съдбата на света.
Споменаването в концепцията, че конфронтацията със Запада е екзистенциална, но че Западът, с изключение на САЩ и Великобритания, не е враг, навежда на мисълта, че Кремъл не крие факта, че основната цел на руската външна политика по отношение на колективния Запад е да вбие клин в отношенията между Европа и САЩ.
Шумната фраза, че Русия ще отблъсне атаките не само срещу нея, но и срещу съюзниците ѝ, не е нищо повече от празни думи, като се имат предвид реалностите на войната в Украйна и опитът от последните горещи фази на арменско-азербайджанската конфронтация, когато Кремъл не успя да направи нищо в подкрепа на своя съюзник от ОДКБ.
Като цяло в концепцията няма нищо ново, което да изненада или уплаши Запада, или дори партньорите на Русия – Индия и Китай, например. А споменаването им в концепцията не е нищо повече от опит за въвличане на по-мощни играчи в глобална конфронтация със Запада, която е невъзможна за технологично изостаналата Русия.
Игор Федик
