Електроенергия, декарбонизация: защо Европа е сбъркала
TRIBUNE. Брис Лалонд разобличава слепотата на една полупарализирана европейска политика, фокусирана върху възобновяемите енергийни източници в ущърб на другите нисковъглеродни източници.
Brice Lalonde (бивш министър на околната среда от 1988 до 1992 г., председател на Équilibre des Énergies)
Има само четири европейски държави, които успешно декарбонизират електроенергията си: Швейцария, Норвегия, Швеция и Франция. И защо? Защото те имат декарбонизирани пилотни производствени мощности, които доставят тази електроенергия, когато е необходима и почти по всяко време на годината. Другите страни произвеждат електроенергия, която или системно е много въглеродно интензивна, като Полша, или е декарбонизирана в определени моменти, като Германия и Испания, когато има слънце и вятър, но е въглеродно интензивна през останалото време, като се използват газ и въглища.
Въпреки това, за да се гарантира постоянството на декарбонизираното производство на електроенергия, Европа вижда само вятъра и слънцето, тъй като тези източници на енергия изглеждат неограничени, местни и безплатни. Но ограниченията, наложени на електроенергийната система от непостоянните възобновяеми енергийни източници, далеч не са безплатни и за да се постигне въглеродна неутралност с тях, би било необходимо както да се намали потреблението на енергия, така и да се изградят феноменален брой съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници. По-скоро трябва да се даде приоритет на декарбонизираните, контролируеми източници, хидроенергията и ядрената енергия, допълнени от възобновяеми източници.
Фактите са упорити, включително и за гръмовержците на възобновяемите енергийни източници. Техният култ се поддържа от вещаещи апокалипсис експерти по държавни помощи, от екологичния натиск през последните петдесет години, особено силен в Германия, но също и от Европейската комисия, която ревностно и недалновидно прилага единствения член от Договора от Лисабон, свързан с енергетиката. Въпреки че Договорът признава суверенитета на държавите-членки при избора на енергийни източници, този член 194 ограничава колективните действия на Съюза до насърчаване на икономиите на енергия и развитието на възобновяемите енергийни източници.
По този начин директивите от пакета „Подходящ за 55“ Fit for 55 – се основават на този член 194, но разрешават само форми на енергия – топлинна, електрическа и водородна – от възобновяеми източници. Ядрената енергия е забранена – с изключение на производството на водород, благодарение на усилията на нашия министър на енергетиката. За 2030 г. е поставена цел за повече от 40 % дял на възобновяемите енергийни източници. Следователно в името на климата и в разрез с Договора Европа налага микс по свой избор. Това е любопитна злоупотреба с процедурата, тъй като член 191 от Договора от Лисабон се отнася до околната среда и опазването на климата. Той е този, който трябва да се прилага към политиката на Съюза в областта на климата. Иска ли Комисията да декарбонизира? Не съвсем, нейната цел е да увеличи броя на възобновяемите енергийни източници и да намали потреблението на енергия с една трета – визия като за детска градина.
Речите на ръководителите на Комисията са същите като тези на германските министри: само възобновяемите енергии са добри. Бъдещето трябва да бъде изцяло от възобновяеми източници. Това се е превърнало в кредо. И ако Европа не е достатъчна, те ще поискат Африка да се намеси. Някога Сахара беше в центъра на мечтата за неограничена слънчева енергия, свързана с Европа чрез подводни кабели. Това беше проектът Désertec. Този път става дума за водород, доставян от хипотетични африкански или чилийски електролизери, който трябва да замени руския газ. Балтийските пристанища вече се оборудват за приемане на тази химерична манна.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Измамата срещу ядрената енергия
Могат ли Германия и Комисията да разберат, че ядрената енергия не само е съюзник на климата, за разлика от въглищата, но и че тя е основен стълб на френската икономика и нейното бъдещо развитие? Опитите за нейната забрана се възприемат от французите като желание да им се навреди. Трябва да се добави, че невероятният завой на Германия срещу електрификацията на леките автомобили допълнително засилва впечатлението за измама. Като екстравагантна причина се посочва предстоящото навлизане на синтетичните горива. Но тези горива ще се произвеждат на парче и първо ще трябва да се насочат към авиацията, където те са незаменими. Те ще изискват значителни количества електроенергия, която ще трябва да се произвежда надеждно.
В противен случай има голяма вероятност необходимият водород да се получава основно от катарския газ, горивата за спестените термични превозни средства ще бъдат изкопаеми, преди да бъдат синтетични, накратко, Германия ще ни замаже очите с безразсъдното съучастие на Комисията. Можем ли все още да вярваме в добронамереността на Съюза? След закона „Nome“ станахме свидетели на пропадането в ада на EDF, разглобен, разкъсан, призован едновременно да прави подаръци на паразитна конкуренция, да намалява европейската цена на електроенергията за французите със собствени пари и, лишен от необходимите средства, въпреки това да полага огромни инвестиционни усилия.
Прочетете още Синтетичните горива: истинско обещание или изблик на надежда?
Потребителят плаща цената: трудно е да не си спомним, че преди европейския пазар електроенергията е била „изобилна и евтина“ и че EDF е построила петдесет и пет ядрени реактора за петнадесет години, без да се нуждае от пряка държавна помощ. Носталгия! Ако връщането назад не е възможно, нека поне ограничим щетите и да спрем да разрушаваме френската електроенергийна система. Бъдещата реформа на европейския пазар би трябвало да даде възможност за изглаждане на цените и финансиране на инвестициите.
Европа, раят на потребителите, току-що си спомни, че за да се създаде свят, са необходими производители. Предизвикана от американския протекционизъм, Комисията току-що предложи програма за индустриализация с нулеви въглеродни емисии. Бяха избрани осем приоритетни сектора, сред които неизбежните електроенергийни възобновяеми енергийни източници, но също така термопомпи и геотермална енергия, електролизери и горивни клетки, мрежи и улавяне на въглерод. Не и ядрената енергетика, уви, остракизмът продължава, с изключение на виртуалните бъдещи реактори. При условие, че се реализира бързо, европейският скок напред е спасителен. Ако обаче целта е декарбонизация, Съюзът трябва да остави на държавите-членки свободата да направят своя технологичен избор, а не да избира вместо тях. Доколко трябва да приемем пристрастията на Комисията и нейните делегирани актове?
Превод Алтернативи и Анализи
