България

Известни са седем арбитража срещу Газпром, заведени от най-големите европейски доставчици

Проблем има най-вече в това как се информира обществото за отношенията между Булгаргаз и Газпром. Сигналната лампа светна през август-септември, когато министър Христов направи няколко изявления, в които заяви, че е много вероятно да загубим евентуален арбитраж. Оказа се обаче, че становище на адвокати няма. През ноември народен представител от ПП му зададе писмен въпрос, на който той отговори докъде е стигнала нашата подготовка за евентуален арбитраж. След направеното внушение, че има вероятност за загубване на арбитража, през декември той отговори, че все още не е ангажирана чуждестранна голяма адвокатска кантора с компетентност в швейцарското право и опит в арбитража. Иск няма и министърът ясно твърди, че българската страна е плащала съгласно договора точно и стриктно и тъй като Газпром са имали тактика, която междувременно се е сменила, в един момент те са закрили сметката, за да не може Булгаргаз да изплаща задълженията си. На България е било предложено това, което пише в указа на Путин и там механизмът предвижда отваряне на две сметки в руска банка – валутна сметка, по която да се преведе по оригиналната валута на договора, след което самата банка по процедура на московска борса превалутира парите в рубли. В указа на Путин не е ясно за кого е валутният риск и плащането се счита за извършено едва когато сумата се превалутира и от рублевата сметка отива в друга рублева сметка. Това означава, че много от рисковете остават за купувача, който плаща. Много хора твърдят, че става въпрос за техническа промяна в договора, но при един нормален международен договор купувачът плаща от своята сметка и след това забравя. Целта е той да разчита на собствената си банка и идеята е, че парите на купувача никога не отиват в юрисдикцията на продавача. Указът на Путин обаче предвижда парите да отиват под юрисдикцията на Руската федерация. Но никой не си прави илюзии, че в момента в Русия има правов ред: там няма върховенство на правото и независима съдебна система. Това коментира в студиото на Алтернативата Методи Байкушев от ПП-ДБ.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





В международното право има един много прост принцип и той е, че договорът има силата на закон между страните. Това означава, че той не може да се променя и прекратява и унищожава освен по предвидените в закона процедури или по взаимно съгласие на страните. Тъй като такова съгласие няма, няма как другата страна да наложи промяна. В международното право няма никакво съмнение, че механизмът на плащането е съществен елемент на договора и той не е само технически. Ако въпросът за валутата беше дребен, тогава защо не можем да продължим да си плащаме в същата валута? Явно отнякъде се спуска логика, за да може да се обоснове нещо незащитимо. От гл. т. на арбитража между финландското дружество Газум и Газпром са важни две неща. Публичната информация беше доста оскъдна и много хора се позоваха на съобщения на Ройтерс. В специализираните арбитражни списания с абонамент има малко повече информация.
В момента са известни седем арбитража срещу Газпром, заведени от най-големите европейски доставчици. Полският доставчик е в сходна ситуация с Булгаргаз. Едната позиция е атакуваща, граничеща с шантаж, а другата – защитна. Твърдението за форсмажор е защитно средство в търговските спорове. Използва се от страната, твърдяща, че не дължи обезщетение и неустойки, защото е в невъзможност.
Би могло да се твърди, че съгласно руското право указът на Путин представлява вътрешно право, макар да е подзаконов нормативен акт. Тоест, ако вътрешното право е легитимно прието, преследва легитимна цел и прави невъзможно изпълнението на един договор, естествено това трябва да бъде съобразено от евентуален решаващ орган. Въпросът е каква е преследваната легитимна цел с приемането на този указ и не е ли единствената причина той да бъде приет да се търси извинение за това да се спрат доставките. Всъщност форсмажорът е решение на руската федерация в лицето на Путин, който от друга страна контролира непряко над 50% от Газпром Експорт и всъщност Газпром казва: „Аз не мога да изпълня, защото така е решил моят собственик“. Когато излезе указът, нямаше никакви санкции по отношение на това Газпром и Газпром Банк да си получават парите по газовите доставки.


Тогава вървеше политическа линия да се очерни предишното правителство. Сега тази тенденция поотслабва. Христов твърдеше, че е ангажирана чужда кантора и очаквахме в началото на април да имат отговор на въпроса как ще процедират. Но отговор на въпроса няма и до днес. Притеснява ме, че губим ценно време, защото най-важното е обезпечението на иска, т.е. да запорираме и замразим такива активи на отсрещната страна, с които да обезпечим бъдещите си искове. За да не стане така, че Газпром Експорт да спре изцяло операциите си на територията на ЕС, което практически се е случило и тогава да се окажем с позитивно арбитражно решение, което да трябва да изпълняваме в Турция или Китай – изключително сложно упражнение.
Може да се окаже, че през част от периода – от спирането на газа до края на договора, т.е. от април до края на 2022 г. – Булгаргаз всъщност е имал позитив от това, че не купува от Газпром. Факт е, че в кризисните месеци е имало моменти, когато е трябвало да купуваме на по-висока цена, посочи в заключение Байкушев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *