Проектът “Solidarity Ring” – „Пръстен на солидарността“: Част 1

По-нова версия на „Турски поток“: Същите хора, същите цели

Тази седмица в София ще се съберат известни енергийни личности от региона, за да рекламират и отпразнуват откриването на Турския газов хъб – наскоро ребрандиран като проекта „Пръстен на солидарността“ (или, съкратено „String“). На срещата ще се пеят хвалебствени слова за дебюта на азербайджанския газ на пазара в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Но това е само част, при това малка, от истината. Както показваме в първата част на статията в две части, това, което най-вече се случва, всъщност е дръзка операция от голям мащаб за пласиране на газ от руския „Газпром“ в ЦИЕ по заобиколен начин, след като „парадния вход “ е залостен в резултат на бруталното нахлуване на Владимир Путин в Украйна

Турският газов хъб (ТГХ) е проект, замислен от Кремъл и реализиран от турското правителство. Той е реакция на две обстоятелства.

– Първо, че това, което в продължение на повече от десетилетие беше основният маршрут на руския газ за Европа – газопроводът „Северен поток“ до Германия – вече не функционира и е много вероятно да остане празен.

– Второ, че руският газ известно време ще бъде нежелан в Европа, поне дотолкова, че да се промотира именно като руски няма да е много разумно.

При това положение е необходимо да се създаде механизъм, чрез който да се осигури алтернативен, южен маршрут за транспортиране на възможно най-голяма част от руския газ, който преди това щеше да се пренася на запад по „Северен поток“, като в същото време не трябва да изглежда като „твърде руски“. Втората цел на проекта (поне от гледна точка на Кремъл) е да се повиши газовата ликвидност на Турция, като се увеличи значително капацитетът на страната за внос, съхранение и разпределение на природен газ от различни източници, включително от собствения ѝ добив, както и от Русия, Иран и Азербайджан, а също и от втечнен природен газ.

Това е добре дошло за Турция, тъй като повишава приходите ѝ, стратегическата и тежест и достъпа до газ. Това е добре и за Русия, тъй като улеснява заобикаляне на въпроса за произхода: става по-трудно е да се определи, че газът е конкретно руски, а не просто част от общия „турски микс“. Това е добре и за кохортата от политици и посредници на проекта „Стринг“, които ще извлекат лични ползи от свързването на руския газ през микса на Турския Газов Хъб /ТГХ/ с Централна и Източна Европа.

Така че има потенциал за руска газова „инвазия“, която да заобиколи санкциите и да позволи на руския лидер Владимир Путин да попълни военната си каса с приходите от подновените продажби на газ. Както в „Алтернативи и анализи“ (A&A) подчертавахме неколкократно през последните месеци, събитията вече подкрепиха това заключение. А предстоящите събития са на път да му придадат още по-голяма достоверност.

Проектът „Пръстен на солидарността“ (String)

Едно от събитията заема челното място в списъка на събития под наблюдение – предстоящата среща на енергийните министри, насрочена за 25 април в София, на която ще се срещнат лидери и министри на енергетиката от Азербайджан, Турция, България, Румъния, Унгария и Словакия. На нея ще бъде даден старт на новия проект – трасето на „Пръстена на солидарността“ (String) и интегрираната инфраструктура, която привидно е предназначена за износ на азерски газ за ЦИЕ.

В действителност обаче става дума за много повече – за блокиране на обратния поток през Трансбалканския газопровод за газ, който влиза от Турция; за търговия с „изпран“ руски (много повече от азерския) газ; и най-важното – за заобикаляне на Украйна – тъй като точно преди да влезе в Украйна, маршрутът на „Стринг“ прави рязък завой на запад към Унгария. Едва ли е случайно, че основните поддръжници на проекта – освен г-н Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган – са унгарският министър-председател Виктор Орбан и българският президент Румен Радев, и двамата известни с проруските си симпатии. Скритият дневен ред на събитието се върти около пускането в експлоатация на TГХ, за да се разчисти транзитния маршрут до страните крайни получатели в ЦИЕ.

Защо руският, а не азербайджанският газ заема централно място?

Ключовият играч в проекта би трябвало да бъде Азербайджан, но държавната петролна компания на Република Азербайджан – или SOCAR – многократно е заявявала ограниченията си за износ на допълнителни количества газ преди 2025 г., когато ще започне първоначалният добив в дълбоководните находища Азери-Чираг-Гунашли (ACG) и Абшерон (1-ва фаза). За сведение, газът от основното нефтено находище на Азербайджан, Шах Дениз II, се договаря изцяло от търговеца на газ на консорциума – Азербайджанската компания за доставка на газ (AGSC) – за износ за Италия (по маршрут, който включва Трансанадолския газопровод [TANAP] и Трансадриатическия газопровод [TAP]). Поради това допълнителният потенциал на SOCAR за износ на газ, състоящ се от газ, който не е от находището Shah Deniz 2, е силно лимитиран. Много лидери от Югоизточна Европа (ЮИЕ), които кацат в Баку и молят за спешни доставки на газ, постоянно получават едно и също послание: „Не по-рано от 2025 г. – и ще трябва да изясните въпроса за турския транзит с президента Ердоган“. И все пак, появиха се сравнително малки допълнителни количества азерски газ, макар че те все още са джуджета в сравнение с обема на газа на „Газпром“ – почти 60 млрд. куб. м. – който сега е „осиротял“ и отчаяно търси заден вход към пазара на ЕС.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Азерският газ – перфектната димна завеса

„Булгартрансгаз“ (БТГ), който оперира българската газопреносна система и е оператор на преносната мрежа на страната, рекламира срещата на енергийните министри в София на 25 април, на което домакин ще бъде президентът на страната Румен Радев, като гранд събитието, откриващо навлизането на азерски газ в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по нов маршрут, по който 16-18 млрд. куб. м могат да навлязат на пазара в ЦИЕ. Оттук и заявката, която инициаторите отправят към Европейската комисия (ЕК), че това е пробив за диверсификацията на доставките в региона от руския газ.

При по-внимателно вглеждане в детайлите обаче се стига до точно обратното заключение: че това е поредният опит да се осигурят отчаяно необходимите алтернативни продажби и приходи за г-н Путин чрез използването на азерски газ като прикритие за по-големи количества руски газ, изпран чрез Турския газов хъб.

Малко предистория

През 2021 г. газът от Шах Дениз II започна да тече през TANAP-TAP и реално се превърна в тръбна алтернатива на доставките на газ от Газпром, поне на една държава в ЦИЕ – България, с обещанието да достигне до много други. Тези проекти бяха предшествани от остро съперничество между „Набуко“ и „Южен поток“, което зае централно място във войната на инфраструктурите след 2002 г. И в двата случая Русия работеше усилено зад кадър. Тя използва всички свои политически, икономически и финансови лостове, за да отклони конкурентните, предимно азерски, доставки на газ от Украйна и ЦИЕ. И трябва да се признае, досега успяваше.

Проектът „Набуко“ беше изоставен през 2012 г., докато газопроводът TAП, който бе избор на консорциума „Шах Дениз II“, отклони азерския газ от региона на ЦИЕ към Италия. Всъщност България остана единствената страна от ЦИЕ, която като компенсация получи газ от Шах Дениз II от 2021 г. насам по силата на подписан през 2013 г. договор за 1 млрд. куб. м годишно. Но дори и в този случай Газпром успя да сведе до минимум ефекта от диверсификацията, като „стимулира“ правилните хора да блокират и забавят завършването на интерконектора Гърция-България, а по-късно да купуват по-малко азерски газ, отколкото е договорено. Тези „правилни хора“ бяха и някои остават висши политици и ръководители на ключови компании в България – тези на националния търговец на газ „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, оператора на преносната мрежа. Те предприеха военновременни („на всяка цена“) мобилизационни усилия за завършване на газопровода „Турски поток“ навреме, за да може „Газпром“ да запази доминиращата си роля на регионалния пазар чрез дългосрочни договори за доставка.

Резултатът беше, че вносът на азерски газ беше обезкуражен до такава степен, че по-малко от една трета от договорения обем за Булгаргаз – едва 300 млн. куб. м годишно – беше действително внесен в България. Едва през юли 2022 г. пълните договорени количества азерски газ започнаха да влизат в България благодарение на реформаторското и прозападно правителство на Кирил Петков, което скоро след това беше свалено. Това потопи страната във все още нерешима политическа криза, при управление на временни правителства, назначени от президента Радев. Интересите на Русия изиграха и все още играят важна роля в тази криза – от възникването и до ден днешен.

Проектът „Стринг“ – още едни клещи около Украйна?

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна беше предшествано от системна подготвителна работа, целяща блокирането на алтернативните доставки на газ за Украйна, като същевременно се изпълняваше стратегия на „клещите“ – въпросните клещи бяха газопроводите „Северен поток“ и „Турски поток“. Малко след като руската армия навлезе в Украйна през февруари 2022 г. обаче, „Северен поток“ престана да бъде „маршрутът“ към Северна Европа, а държавите от ЕС спряха да купуват руски газ по тръбите и руски втечнен природен газ – което остави около 60 млрд. куб. м газ на „Газпром“ без клиенти и доведе до спад на приходите от енергия в критичен момент за войната на г-н Путин в Украйна. Затова Кремъл започна незабавно да търси алтернативни варианти за продажби и доставки в ЕС.

Но докато доставките по северния маршрут на „Газпром“ бяха спрени, а „Северен поток-2“, който се очакваше да започне да функционира, но бе взривен и колабира, южният маршрут – газопроводът „Турски поток“ – беше пълен успех. Това накара г-н Путин да повярва, че са възможни повторения и надграждане, като се разшири обхватът на „Газпром“ в северна посока чрез използване на вече излишния Трансбалкански газопровод (ТБГ) в режим на обратен поток, пренасящ газ на север и на запад по маршрута, който някога е снабдявал Югоизточна Европа и Турция, отклонявайки газ и приходи от Украйна и нейните огромни съоръжения за съхранение.

Кремъл вярва, че може да използва същите лостове, които използваше по време на сагата с „Турски поток“, като постави своите прекалено снизходителни противници – ЕС и САЩ – пред поредния свършен факт. Сега Москва смята да се възползва от „историята на успеха“ на азерския газ – някога разглеждан като смъртоносна заплаха – като потенциален спасителен пояс, за да прикрие операция по „изпиране“ на значително по-голям обем руски газ чрез Турския газов хъб (ТГХ). Този план включва и формирането на собствена референтна цена на газовия микс в ТГХ, която, както се надяват „теоретиците на ТГХ и на Стринг“ в Кремъл, ще измести холандския TTF и ще позволи на Газпром да формира и влияе върху цената на природния газ в Европа. Това е съществена част от наръчника на Кремъл за подкопаване на НАТО и ЕС, свързвайки точките на уязвимост в региона на ЦИЕ от Унгария до Турция – Ердоган-Радев-Орбан.

Предлагането на природен газ

Продажбите на руски втечнен природен газ се увеличиха през 2022 г., като добавиха над 14 млрд. долара към приходите от газ на Русия. Това, изглежда, продължава и през тази година: влиятелния източник на информация Energy Intelligence твърди, че през първото тримесечие на 2023 г. Турция е била водещата дестинация за руските товари с втечнен природен газ, напускащи наскоро пуснатото в експлоатация съоръжение за втечняване на природен газ „Портовая“ на Газпром на брега на Балтийско море, обстоятелство, което е показателно за трудностите при продажбата на руски втечнен природен газ в други части на Европа поради санкциите.

Руският газ постъпва в Турция чрез „Син поток“, „Турски поток“ 1 и 2 и като втечнен природен газ. Излишъкът в доставките – разликата между вноса и местното потребление – е най-забележим при втечнения природен газ, но ще бъде увеличен след началото на добива на газ в черноморското находище Сакария (обявените от Botas 10 млн. куб. м на ден).

Под ръководството на президента Ердоган Турция отказа да се присъедини към санкциите на ЕС, като вместо това предпочете да се възползва от изобилието от газ, който Газпром вече не може да продава чрез Северен поток, като посредничи за продажбата му в ЕС през Турския газов хъб. Руски танкери за втечнен природен газ редовно акостират на турския терминал за регазификация (регазификация) Marmara Ereglisi край Истанбул, което увеличава буферните запаси от излишен газ, който дружествата от ЕС могат да купуват в Турция за последващ реекспорт.

Политически рискове

На г-н Ердоган предстоят президентски избори следващия месец и той смята темата за природния газ и за турския газов хъб за ключов фактор за своя изборен успех. Той се нуждае от приноса на г-н Путин и неговите партньори от ЦИЕ по темата за газа в кампанията. А след изборите? На практика е малко вероятно г-н Ердоган да загуби властта си, той е инвестирал твърде много в автокрацията си, за да загуби поста си. Така че можем да предположим, че той ще остане президент по един или друг начин, и ще продължи да действа като посредник за газа на г-н Путин към ЕС, още известно време.

По-малко комфортно е положението на Азербайджан и неговия президент Илхан Алиев. Той е поставен в пълна зависимост от Турция по отношение на транзита на нефт и газ. Нещо повече, надеждността на проекта TГХ на г-н Ердоган зависи от максималната газова ликвидност и вноса на азерски газ – а понякога и на американски и европейски втечнен природен газ като геополитическа и PR противотежест. Само по този начин Турция може да извлече максимални ползи от доходната си роля на износител на „газов микс от ТГХ“: всъщност само по този начин самата идея за такъв дерусифициран микс може да изглежда правдоподобна. Това означава, че турската държавна газова компания Botas вероятно занапред няма да насърчава използването на Турция за директен транзит за бъдещи потоци от азерски (или друг) газ – една от истинските причини, поради които до този момент няма междусистемно споразумение между турските и българските ТСО.

Г-н Алиев не може да си позволи да не участва в газовите завери на г-н Ердоган и г-н Путин. Така че азербайджанският държавен глава ще пристигне в София, след като се съгласи да открие офис на SOCAR в София, може да присъства на срещата на високо равнище по въпросите на газа и визитата му ще се използва за популяризиране на връзката ТГХ – Стринг.

Не че азерския президент не се е опитвал да помогне на SOCAR да продава своя газ директно на клиенти от ЕС, заобикаляйки хъба на г-н Ердоган:

– В края на 2022 г. и началото на 2023 г., например, SOCAR достави скромни количества газ на Молдова чрез IGB, което предизвика тревога в Москва.

– Държавната румънска национална газова компания Romgaz закупи 0,3 млрд. куб. м от SOCAR тази зима. Последваха обещания и още договори за продажба – включително едногодишен договор с Romgaz за 1 млрд. куб. м, започващ на 1 април 2023 г.

– След това унгарският вицепремиер и министър на енергетиката Петер Сиярто подписа Меморандум за разбирателство (МР) за доставка на 2 млрд. куб. м газ от SOCAR – като същевременно потвърди удължаването на значително по-големите договори за доставка от Газпром чрез „Турски поток“.

– Накрая, министърът на минното дело и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович наскоро заяви, че съществува възможност за дългосрочен договор за доставка на азерски газ, който да покрива една трета от нуждите на страната – т.е. около 0,85 млрд. куб. м годишно.

Така че наративът, че голямото навлизане на азерския газ на сцената на ЦИЕ е главната тема на проекта „Стринг“ (и срещата в София), изглежда поне частично и привидно достоверен. Въпреки това разликата между декларациите и реалността е много по-неясна, отколкото предполага подобен поглед към „голямата картина“.

Като начало нека отбележим рязката разлика между потенциалните нови количества азерски газ (<3 млрд. куб. м/г.), които стоят в заглавията на вестниците, и обемите руски газ (>40 млрд. куб. м/г.), който според турските официални лица ще се търгува в ТГХ, от една страна, и общия капацитет на Трансбалканския газопровод (ТБП) (20 млрд. куб. м/г.), който се превръща в основен изходен маршрут за микса от ТГХ.  За да бъдем точни, главният изпълнителен директор на BTG и основният двигател на проекта „Стринг“ се придържа към тезата за „16-18 млрд. куб. м годишно“ реверсивен капацитет в ТБГ, който ще включва и увеличаване на реверсивния капацитет с 4,7 млрд. куб. м годишно между CS Kardam и CS Negru Voda 1 и 2. Обърнете внимание, че когато се споменава втората линия на TБГ, проектът String включва капацитета на третата тръба, тоест касае транзитните линии на ТБГ.

Маршрутите

Досега повечето доставки на азерски газ разчитаха за достъп до TAП на използването на наскоро пуснатия в експлоатация интерконектор Гърция-България (IGB) и транзитната система на България. До началото на април тази година, когато входната точка Странджа-1 между Турция и България започна да функционира отново и BTG започна да популяризира тази входна точка като врата към ЕС за азерски газ.

За първи път тази „спяща“ входна точка привлече вниманието на експертите през декември 2022 г., когато Botas и Bulgargaz подписаха споразумение, номинално предоставящо на българския търговец достъп до турските терминали за втечнен природен газ. Сделката обаче остана търговска и държавна тайна, след като правителството я одобри, и се появиха оскъдно малко подробности. Още по-малко отговори се получиха от мениджърите на „Булгаргаз“ или българският министър на енергетиката Росен Христов на въпроси, свързани с естеството на сделката – и по-конкретно с въпросите за липсата на прозрачност и междусистемно споразумение, за равнопоставеното третиране на други дружества от ЕС и за спазването на регламентите на ЕС.

Освен това съществуваше въпросът за недостатъчните указания, предоставени от BTG на компаниите – трейдъри и спедитори, които желаеха да използват и резервират входния капацитет в Странджа-1, предвид факта, че липсата на междусистемно споразумение с Турция направи невъзможно осигуряването на изходен капацитет от турската преносна система, оперирана от Botas. ЕК очевидно допусна грешка, като не се е намеси, тъй като изключителната сделка на Булгаргаз с Botas е в явно нарушение както на енергийните разпоредби на ЕС, така и на антитръстовото законодателство на ЕС.

Входната точка Странджа-1 – информационни маневри

Данните от ENTSOG – Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи – сочат, че междусистемната връзка Малкочлар-Странджа-1 е била активирана на 2 април, когато е започнал да тече газ от системата на Ботас към България. Към момента на публикуване на тази статия количествата газ са били в диапазона 5-23 млн. куб. м/ден. Има данни за газови потоци до 14 април, което предполага работа в тестов режим.

Рестартирането на IP Marcoclar-Strandja 1 – отбелязано с доставката на първите 55 млн. куб. м. газ, получен, според Булгаргаз, от втечнен природен газ – беше отразено съвсем определено от Bloomberg в статия със заглавие „Turkey opens gas link with Bulgaria to blunt Russian dominance“ – Турция отваря газова връзка към България за да тушира доминантната роля на Русия. Дали е така? На 12 април обаче Булгаргаз обяви, че първият му танкер с втечнен природен газ по договора с Ботас е акостирал на терминала Marmara Eriglisi, натоварен с американски газ на Cheniere. Данните на ENTSOG по-горе ясно показват, че газът, постъпил в България преди тази дата, със сигурност не е бил американски втечнен природен газ, а е бил по-скоро руски втечнен природен газ, разтоварен по-рано.

По-нататъшни проверки на данните показват, че през първите десет дни на април газовите потоци през IP Кардам-Негру Вода (между Румъния и България) са се увеличили пропорционално на постъпващите от Турция количества, което съвпада с обявленията на Romgaz за началото на доставките на азерски газ. До тогава азерският газ влизаше в България по TANAP, а след това и по маршрута TAP-IGB, тъй като входната точка Странджа-1, предвид липсата на междусистемно споразумение и процедура за разпределение на капацитета от BTG, беше ограничена до краткосрочно разпределение на капацитета. Въпреки това, ако се съди по данните на ENTSOG, няма следи от каквото и да било увеличение на газовия поток през IGB през този период.

Освен това плановете на BTG странно пропускат съдбата на дългосрочния договор за транзит между него и Газпром Експорт (GPE) за капацитета на линии 2 и 3 на TBP, който изглежда е включен в договора за транзитни услуги на Турския и Балканския поток. За експертната общност е „тайна“, че поне до завършването на газопровода „Турски поток“ Газекспорт е продължил да плаща за резервирането на капацитета на тези две линии на ТБП съгласно клауза „пренеси или плати“ (включваща 70 % от дължимата сума). Междувременно си струва да си припомним, че Газекспорт (GPE) предплати транзитните такси на BTG до края на 2023 г. Също така изглежда правдоподобно, че BTG би могла да комбинира и обяви на търг капацитетите на на входна точка Странджа-1 и Странджа-2 – общо 60 млн. куб. м/ден, което отново би спомогнало за размиване на разликата между газа, идващ по „Турски поток-2“ (100 % газ от „Газпром“) и TGH (газов микс).

Турция срещу Гърция или Русия срещу ЕС?

Реактивирането на Странджа-1 и предполагаемите обеми за транзит от Турция оказват пряко влияние върху газовите потоци от Гърция, тъй като те се конкурират за една и съща преносна инфраструктура.

Гърция планира да увеличи капацитета си за внос на втечнен природен газ и друг газ до 30 млрд. куб. м, което (като се има предвид, че самата Гърция потребява само около 5 млрд. куб. м годишно) оставя повече от 25 млрд. куб. м за износ, най-вече през България. Плановете на Турция също достигат 45 млрд. куб. м за потенциален износ, отново предимно през България. Неотдавнашният пазарен тест за резервиране на допълнителен капацитет в TAP предизвика само умерен интерес, възлизащ на едва 1,2 млрд. куб. м годишно – 1 млрд. куб. м годишно повече за Италия и 0,2 млрд. куб. м годишно за Албания. Това означава, че потенциалът за допълнителен внос на газ е предимно в северна, а не в западна посока, т.е. че той ще се осъществява през България за ЦИЕ.

При сравняване на плановете за разпределение на входен и изходен капацитет от Гърция през IGB и от Турция през Стринг и входните точки Странджа-1 и -2, лесно може да се забележи, че „Булгартрансгаз“ желае да даде приоритет на потоците природен газ от Турция пред тези от Гърция и да участва в преки сделки за пренос на азерско-руско-турски смесен газ през Турция. Привидно това има икономически смисъл от гледна точка на потенциалните икономии на разходи. Възникват обаче два въпроса:

1.           Дали вариантът ТГХ всъщност е по-евтин избор на маршрут. Министърът на енергетиката Христов наскоро отрече, че е по-евтино да се внася втечнен природен газ през турските, отколкото през гръцките терминали. Също така е много съмнително дали руският газ, смесен в Турция, ще бъде по-евтин за българските потребители. Съмненията висят във въздуха, тъй като регулираните цени на природния газ в България – които отчитат разликите в разходите по маршрута, които според министър Христов при всички случаи са незначителни – през април продължават да надвишават със значителен марж (10%) референтните цени на холандския газов хъб (TTF). Като се има предвид, че вносът на азерски газ е най-евтиният в ЕС и че неотдавнашното му усвояване от „Булгаргаз“ е на 100% от договорените количества, фактът, че регулираните цени са значително над нивата на TTF, може да има само едно обяснение. А именно, че покупната цена на „Булгаргаз“ за газ, доставян на българската граница, е доста над TTF в момент на свръхпредлагане на газ и потъващи цени, което увеличава отстъпките спрямо референтната стойност на TTF. Това от своя страна означава, че са замесени посредници (и потенциално корупция) и че руският газ се купува на рекордно високи цени – което е непряка военна субсидия за г-н Путин.

2.           Дали газът, който постъпва в България през Странджа-1, е всъщност азерски – или става дума за различен газов микс в ТГХ, който служи предимно за прикриване на по-голям внос на руски втечнен природен газ. Достатъчно е да се сравнят датите на разтоварване на по-ранните доставки на ВПГ – 10 април руски и 12 април американски Cheniere – танкери в Marmara Ereglisi и данните за потоците през Странджа-1. Целият проект „Стринг“ облагодетелства вноса на газови смеси от TГХ в България, поради което предполага по-внимателно разглеждане не само на преките санкции срещу продажбите на руски газ, но и на санкции, които блокират достъпа му до газовата инфраструктура на ЕС – терминали, хранилища и преносни мрежи. Както е представен, „Стринг“ е по-скоро проект за заобикаляне на санкциите, отколкото за тяхното спазване.   

Проектът на Турския Газов Хъб и плановете на Путин и Ердоган са изправени пред предизвикателства, които изглеждат трудни за разрешаване, въпреки геополитическите лостове, които се дърпат; въпреки ненадминатия опит (и очевидния успех) на тези две сили в укротяването на съпротивата на ЕС и САЩ в случая с „Турски поток“; и въпреки задкулисните политически маневри на агентите на г-н Путин в България, Сърбия, Унгария и други страни в региона.

Факт е, че времената са други:

• Политическата сцена в ЕС и САЩ изглежда доста по-различно и вече не е доминирана от бившия германски канцлер Ангела Меркел и бившия американски президент Доналд Тръмп. Турски поток стана възможен благодарение на транзакционната дипломация между Путин, Мохамед бин Салман и Тръмп, която в момента не е на дневен ред.
• Без съмнение изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ –  „Лорда на Стринг“ Владимир Малинов – отново ще избере транзакционния подход „дай и вземи“. Той ще се опита да повтори операцията, включваща внос на американски газови турбини за разширяване на капацитета на газопроводите, като остави на американските им производители да лобират за сделката чрез Държавния департамент. Случайните доставки на американски втечнен природен газ също ще се впишат в този сценарий. Но е малко вероятно, като се има предвид пряката причинно-следствена връзка между ТГХ и Стринг и отражението и върху военния портфейл на г-н Путин, ЕС и САЩ този път да си затворят очите. Войната е в ход, а ЕС и НАТО изразиха решимост да използват санкции срещу енергийните оръжия на Русия – поради което този вид транзакционна енергийна дипломация, която направи възможен „Турски поток“, сега изглежда неуместна.
• И накрая, Международният наказателен съд повдигна обвинение срещу г-н Путин за военни престъпления, което прави участието в геополитически игри с него съмнително и – тъй като представлява потенциално съучастие – дори опасно. Така трябва да бие звънеца дори на унгарския Виктор Орбан и българския тандем Радев и Борисов, които са свикнали да превръщат цинизма на Кремъл в лични изгоди.

Илиян Василев