В много напредничави държави обидата и клеветата не са престъпления

Продължава натискът по няколко линии спрямо медии, журналисти, граждански активисти и НПО. И тук говорим за дела, наказателни и граждански, а не за други видове натиск като физически посегателства и т.н. Едната линия е обида и клевета. Върви се към едно олекотяване на този режим. В една работна група в МП още през 2017 г. създадохме текстове, които дълго време не видяха бял свят. След това със създаването на Четворната коалиция и по инициатива на Надежда Йорданова се внесе обсъждане в МС, но заради несъгласие на партньора БСП, промените не бяха приети. Впоследствие, когато Крум Зарков наследи г-жа Йорданова, те влязоха в НС, но за съжаление технологично времето за приемането им не стигна. Другата линия са гражданските дела за обида и клевета, които се оказаха все по-нарастващ дамоклев меч над журналистите и свободните медии. Това коментира в студиото на Алтернативата адв. Александър Кашъмов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Най-скорошният и най-страшният удар е срещу Медиапул – искът на Лев Инс за 1 млн. лв. – безпрецедентен за правната ни действителност. Най-големият предходен заведен иск е поне 10 пъти по-малък. Подобен е искът на Еврохолд срещу Бивол отново за критични публикации. Друг случай е пак срещу Медиапул на бившия председател на СГС, Светлин Михайлов, при който бяха запорирани имущества на много висока стойност, които продължават да стоят под запор. Изобщо средата се увеличава и се утежнява на фона на опити на политически сили и бизнес кръгове.
Стратегиите са разнообразни. За съжаление те се основават на някои пробойни в законодателството, на недоглеждане и недооценяване от страна на съдиите. Основната е т.нар. тупане на топката – дълги дела, с които журналист, гл. редактор или активист се държи в напрежение, за да може да има залог, че в бъдеще при всеки дебат, при който стане дума за дадено лице, групировка или политическа сила, ще има гаранция, че няма да има критична реч. При наказателните дела все пак има една гилотина накрая – 4,5 г. е абсолютната давност и това все пак е някакъв лимит. При гражданските обаче лимит липсва и когато на три инстанции върви едно дело, си отиват до четири години.
Съдебната практика също донякъде смущава, но колкото се върви по-нагоре, все пак разумът и мъдростта надделява в йерархията на съдилищата. Лошото е, че на първа инстанция има едни абсолютно непремерени решения. Има такива съдебни неправилни решения или определения, които докато се поправят, минават години, в което време журналистът или главният редактор не спят. За всекидневната ти работа могат да те съдят за суми, които доближават милион – това не е нормално в едно демократично общество и ние в момента се опитваме да предложим една концепция, заедно с обществени организации, да се променят законите, по които се завеждат тези дела, ясно и категорично, така че да се подобри това положение. Говорим от една страна задължително да се случи тази реформа в НК, защото е трагично, че толкова години нещо толкова дребно, което се направи (и то след множество осъдителни решения на Съда в Страсбург срещу България), не може да се случи все още заради политическите кризи от последните две години, а преди това нямаше воля да се случи. Говорим за това да се намалят драстично глобите в случаите, когато става дума за публична фигура. Съдът в Страсбург казва, че в България, за разлика от 47-те държави членки на Съвета на Европа, се наказва повече реч срещу публични фигури вместо да е обратното, което е европейският стандарт.
Трябва да се пипне и т.нар. обезпечително производство – не може да се позволява безразборно запориране на сметки на медии и журналисти. Примерно съдът да е намалил драстично обезщетението и въобще да е отхвърлил иска, а то да стои там, защото законът ни е такъв, вместо автоматично да отпада и запорът. Трябва да се мисли и за таван на обезщетенията.

В много напредничави държави обидата и клеветата не са престъпления. Това не е най-голямата беда, въпреки че в Страсбург имаме едно много значимо дело „Босев срещу България“ по случая, в който СГС потвърди осъдителна присъда спрямо водещия журналист Росен Босев, защото докладчикът съдия Петя Кънчева не се е съгласила да си направи отвод, въпреки че е била обект на критична публикация.
Кампанията в защита на Медиапул беше невероятна. Събраха се доста средства, които АЕЖ е запазила с идеята и да се увеличава този фонд. Иначе за съжаление паралелно на добрите медии и журналисти, които изпълняват ролята си на обществен страж, имаме и друга тъмна страна, тъмна медийна империя, която не спазва никаква етика и охулва хората. Ако една медия напада не този, който управлява, а този, който критикува властта, не този който извършва, а който вади нередности, тогава става ясно, че говорим за друг тип медии. Да се иска обезщетение, да се използва съдебната система за независими решения по такива случаи, това трябва да остане. В противен случай ние нямаме средство, с което да различаваме ядливите от отровните гъби. За съжаление свободното слово струва скъпо. Важното е, че демократичната общност вече се самоосъзнава и самоорганизира. Засега големият дефицит е при колегите адвокати, които да се включат в тази битка, посочи в заключение адв. Кашъмов.