Лидерството не е персонална характеристика, а функция на груповата нагласа

Това, което установяваме с нашите методи, е, че имаме устойчива хронифицирана картина на негласуващите. Тези структури бяха такива и през април 2021 г. Повториха се и в изборите през 2022 г., а сега се затвърдиха за пети път. Извадките ни реално са от едни и същи хора, които пет пъти не са отишли до урните. Ние измерваме психологически характеристики, начина им на живот, а не нагласите им – какво правят реално и колко често им се случва през последните години. Това са хора с реални постижения. Може да се каже, че групата от конструктивно, съзидателно мислещи хора е най-голяма от тази подгрупа. Те ни казват нещо важно: „Ние се справяме въпреки и без тези“. Това, което се случва, е, че консистентно, последователно тези 25% много градивни хора с най-добри възможни приноси, твърдят, че не намират смисъл, въпреки че следят процесите и искат да има промяна, но агентите на терена не ги удовлетворяват. Те обаче участват в изборите за Европарламент. Това коментира в студиото на Алтернативата психологът д-р Пламен Димитров.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Има няколко характеристики, например индексът на СЗО за риск за психичното здраве и нивата на емоционално прегаряне. Групата, върху която се фокусираме, има много високи показатели за психично здраве и емоционална стабилност. Пасивно-защитни са хората, които търсят спасение и сигурност. Не са апатични, но животът ги е насочил към оцеляването – това е тяхната свръх тема и никой не им помага и не им решава проблемите. Не са виждали решения, идващи от политици. Обикновено това са хора, които са на ръба на отчаянието и страдат, те не са апатични, а имат профила на приучената безпомощност. Имат интересна подгрупа от зависими хора, на които ако им се обещае нещо, ще се вдигнат, но в по-голямата си част са работещи бедни. Не ги следим по етнически произход, защото това утежнява. Опитваме се да обосновем, че много хора не просто са политически пасивни, а имат нужда от специални грижи, за да възстановят гражданското си самоуважение и оттам участие в избори. Например хората, които нарекохме ефективни и конструктивни, имат много дейности между изборите, свързани с конкретни политики. Самите те твърдят, че искат да избират политики, не партии. Много от хората в пасивно-защитната група имат здравословни проблеми. При тях индексът за психично здраве е рисково ниво, а емоционалното прегаряне е средно, което значи деперсонализация и чувство за отчужденост. Те казват: „Животът ме живее по някакъв начин, а не аз него.“. Много се чувстват виктимизирани от тия години на хронично неглижиране. Нашите изследвания ни казват, че тези изреченийца, които влизат в интервютата, обикновено са индивидуално мнение. Не говорим за организирани групи. Някои от тези хора се разминават и не знаят, че мислят сходно, фрагментирани са както цялото общество. Другият голям проблем, като изключим групата на компетентните и добре ориентираните, имат ниска политическа култура. Ако погледнете актуалните класации на страните за състояние на демокрацията на „Еконъмист интелиджънс юнит“, ние сме се приближили до африканските и централноазиатски нива по политическа култура. Същите хора ни казват и, че не става само с електорални кампании, а трябва да има присъствие, авторитетни представители на място. Пиарът също не е достатъчен. Хората ни казват, че всичко е нагласено и ги манипулират и решават да се отдръпнат, за да се предпазят. Поведението им е предпазно, а не пасивно, нещо като гражданска отбрана.

При агресивно-защитния стил подгрупите са две. Те търсят успокоение и за тях е важно да не гласуват, защото така им пада тревожността. Едните са вечните критично настроени негативисти. Стилът им е атакуващ и прилича на тези, които все пак си направиха труда и написаха „не подкрепям никого“. Другата група тук са идеалисти с перфекционистичен уклон, имащи високи изисквания към политиката, но никой не ги удовлетворява; имат предадени стандарти и идеали, които не могат да бъдат достигнати от сегашните. Понякога харесват конкретни фигури, но не им харесва политическата организация. Лидерите са износени. Хората казват, че твърде много ги гледат на екраните; че твърде малко пишат какво са направили и често пъти им изглеждат фалшиви.
Съществува и група на властохолиците, които искат да бъдат избирани, но са попаднали в неподходящи влакове. Те подкрепят неизбираеми групи. Казват ни: „Ние сме система, в която резултатът от изборите е артефакт.“. И това нямо мнозинство се окуражава, то е удобно. В тази група има и хора, които твърдят, че са обект на натиск и манипулации, че ги строяват корпоративно. Това ги отвращава, защото не е въпрос да избереш програма, а да си запазиш работата.
Ние сме в катастрофа. „Толкова е безнадеждно, че е несериозно.“ Лидерите ни са в екзистенциален ужас. Наблюдава се световен вакуум на истински лидери. Лидерството не е персонална характеристика, а функцията на груповата нагласа да функционираме по начин, който да ни направи ефективни и успешни заедно. Тогава ситуативно са подходящи определени хора с техните ключови умения. Лидерството не е даденост и не бива да бъде завземано. Много хора казват: „Ако има механизъм за отзоваване на неадекватните, веднага съм при урните.“.
Сдружението ни е неформално и се нарича „Психолози за социална отговорност и промени“. През последните години фокусът ни е насочен върху гражданското участие във всичките му форми и в частност електоралната активност. Работим на доброволен принцип и не искаме финансиране, за да сме отговорни в научната кауза. Искаме да обобщим резултатите поне от 2000 г. насам, посочи накрая д-р Димитров.