Руско-украинската война: Бахмут удържа, безпилотни самолети атакуват Кремъл и Пригожин при Шойгу
Ситуацията на фронта
Към днешна дата руската армия контролира по-голямата част от Бахмут, докато украинските отбранителни сили контролират западната част, която представлява около 10% от територията на града. В града продължават да се водят тежки улични боеве. Руснаците използват тежки огнехвъргачки, авиация и артилерия. Те се опитват да се промъкнат до кръстовището на два пътя – този, който води към Хромов, и този, който води към Иванивск. В града това са улиците Ювилейна и Чайковски. На това кръстовище се водят най-ожесточените сражения. Завземането му от руснаците ще затрудни използването на базовите маршрути за снабдяване от украинските части. Засега, въпреки обстрела, те продължават да действат.
Наскоро украинското министерство на отбраната публикува информация, че в Украйна се сражават 369 000 руски войници, от които 25 600 са в направление Бахмут. С други думи, руснаците са съсредоточили 7% от силите си в Украйна в района на Бахмут. Освен това те са разположили в района 65 танка, 450 бойни бронирани машини, 154 оръдия и 56 РСЗО. За да обясним колко сериозна е тази сила, тя е по-голяма от армиите на мнозинството държави членки на НАТО.
Въпреки това украинските части продължават да държат основните отбранителни линии, особено във високите сгради, а също така се опитват да си върнат контрола над изоставените по-рано позиции с контраатаки. Сега основната задача на украинските сили край Бахмут е да удържат фланговете и да продължат да отслабват руските военни възможности там.
Важността на удържането на Бахмут бе потвърдена наскоро от командващия украинските сухопътни сили генерал-полковник Александър Сирски. „Нанасяме значителни загуби на противника – унищожаваме най-професионалните му части, оръжия и военна техника“, каза той. Според него по-нататъшното задържане на Бахмут е важно за украинската отбрана по няколко причини:
– Градът е важен отбранителен възел, чието удържане осигурява устойчивост на отбраната на войсковата групировка като цяло;
– Бахмут е добре разположена естествена крепост, заобиколена от реки и разположена на хълмове, което улеснява отбраната;
– Бахмут е част от Костянтиновско-Краматорската агломерация, чието удържане не позволява на противника да достигне фланга и тила на украинските сили в посока Лисичанск и Донецк.
Дори ако въпреки огромните загуби руснаците успеят да изтласкат украинските части от Бахмут, това няма да се отрази на цялостната отбранителна линия на украинските сили. Извън града, на доминиращите височини вече са изградени нови отбранителни позиции, които да ги задържат.
Авдийвка остава също толкова гореща, колкото и Бахмут. През последните дни руснаците се опитаха да си пробият път към Северний и Невелский. Въпреки разполагането на резерви, артилерия и авиация, те не са постигнали сериозен напредък. Украинските части продължават да държат града. Подобна е ситуацията и в Маринка, която е надеждна точка на украинската отбрана. Градът е напълно разрушен, но всички опити на руснаците за настъпление са без резултат.
Ситуацията край Кремена е трудна, но динамиката в тази посока не се е променила значително напоследък. В горския район около града се водят сражения, а руснаците се опитват да напреднат. Времето донякъде забавя боевете, но артилерията и авиацията остават доста активни.
В допълнение към задържането на руснаците в гореспоменатите райони украинските сили прилагат мерки за подготовка на настъплението си, като по-специално се опитват да отслабят максимално възможностите на противника да поддържа войските си с гориво и боеприпаси. Ударите срещу Новошахтинск, Илск, Таман, Феодосия, които са центрове за гориво, както и складове за боеприпаси, имат за цел да затруднят поддръжката на руските групи, които ще напредват по тези райони. Вероятно динамиката на подобни удари ще се увеличи в бъдеще, а самите те ще се извършват едновременно на няколко места, така че руснаците да не могат да определят посоката на основния удар по време на украинското настъпление.
Кремъл под атака
Главната новина: През нощта на 3 май Кремъл беше атакуван от безпилотни летателни апарати. Ударът е нанесен два пъти с разлика от 16 минути. Първият БЛА е забелязан над Кремъл в 2,27 ч. московско време. Той се взриви над Сенатския дворец, последван от пожар на покрива. Вторият безпилотен летателен апарат е нанесен в 2:43 ч.
Какво беше казано: Дванадесет часа след инцидента на уебсайта на руския президент беше публикувано съобщение, в което Украйна беше обвинена за инцидента. „Тази вечер киевският режим се опита да нанесе удар с безпилотен самолет по кремълската резиденция на президента на Руската федерация… Разглеждаме тези действия като планирана терористична акция и покушение срещу президента, извършени в навечерието на Деня на победата, парада на 9 май, на който е предвидено да присъстват и чуждестранни гости… Руската страна си запазва правото да отговори, където и когато сметне за необходимо“, се казва в съобщението.
От своя страна украинският президент Володимир Зеленски отрече Украйна да е замесена във взривовете на БЛА над Кремъл. „Ние не нападаме Путин или Москва – ние се сражаваме на собствените си територии, защитаваме нашите села и градове. Дори нямаме достатъчно оръжия за това, затова не ги използваме безразборно… Затова не сме атакували Путин, ще оставим това на трибунала“, заяви Зеленски.
Защо това е важно: Въпреки обвиненията на Кремъл срещу Украйна, там никога не са предоставяли доказателства, че това са украински БЛА. Москва и още повече Кремъл са най-охраняваните места в Русия, така че ако това са били украински БЛА, както твърдят руските официални лица, тогава възниква въпросът: как са успели да преодолеят безпрепятствено ешелон от противовъздушни защити по пътя си към Москва и в самата руска столица? Тезата на Кремъл за „покушение“ е доста съмнителна, защото ако наистина ставаше дума за покушение, то щеше да бъде извършено не посред нощ извън работно време, а през деня – когато е много по-вероятно Путин да е в Кремъл.
От друга страна, каква полза би имала Украйна от подобни удари с БЛА, освен че ще демонстрира собствената си способност да извършва подобни действия, несъвършенството на руската противовъздушна отбрана (което вече е демонстрирано толкова много пъти) и психологическото въздействие върху руснаците? Също така няма военен смисъл Украйна да извършва такава атака.
Анализаторите от американския Институт за изследване на войната (ISW) също се съмняват, че това може да е бил украински БЛА. Според тях е по-вероятно да става въпрос за руска постановка. Те подчертават, че наскоро Русия е предприела мерки за укрепване на вътрешната противовъздушна отбрана, включително в самата Москва. Поради това е много малко вероятно двата БЛА да са успели да пробият многобройните кръгове на противовъздушната отбрана и да се взривят или да бъдат свалени точно над „сърцето“ на Кремъл по такъв начин, че да се получат зрелищни кадри. Също така ISW смята, че ако подобна украинска атака действително се беше случила, това щеше да е голям срам за Русия.
В същото време последователното и широко представяне на официалния руски разказ за нападението с БЛА може да показва, че самите руснаци са инсценирали инцидента в навечерието на Деня на победата, за да представят за пореден път пред руското общество войната срещу Украйна като екзистенциална. Кремъл вижда, че на фона на подкрепата за ВСУ в Украйна, подкерапа в руското общество продължава да намалява. Мотивацията на руските граждани да станат част от руската армия и войната срещу Украйна също намалява. Все по-често се задава въпросът: „За какво е всичко това?“. За да увеличи подкрепата за действията си в Украйна и да мобилизира населението около себе си, Кремъл продължава да се опитва да наложи на руското общество мнението, че войната е разпалена не от него, а от Запада, че Русия само се защитава в тази война и че тази война, както и Втората световна война, е вътрешна за нея. Ето защо, според плана на Кремъл, както и преди осемдесет години, пред лицето на външната заплаха руснаците трябва да се сплотят около нея и да дадат „всичко за фронта, всичко за победата“.
Пореден рунд на „Пригожин срещу Шойгу
Главната новина: През последните дни се наблюдава поредната медийна активност на Евгений Пригожин, собственик на ЧВК „Вагнер“. На 5 май той записа видеопослание към руското военно ръководство на фона на труповете на „вагнерианците“. В него той заявява, че има недостиг на боеприпаси, който досига до 70 %, и критикува руския министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. „Имаме недостиг на боеприпаси от 70 %. Шойгу, Герасимов, къде са… боеприпасите. <…> Вие си мислите, че щом имате складове с боеприпаси, значи имате право на тях. Има елементарни изчисления: ако дадеш нужните боеприпаси, ще има пет пъти по-малко от тях [загиналите]. Те са дошли тук като доброволци и умират, за да живеете във вашите добре мебелирани кабинети. Имайте го предвид“, заяви Пригожин.
По-късно той публикува друго видеопослание, в което казва, че на 10 май ще изтегли Вагнер от Бахмут поради липса на боеприпаси. „Заявявам от името на бойците на ЧВК „Вагнер“, от името на командването на ЧВК „Вагнер“, че на 10 май сме принудени да предадем позициите в селището Бахмут на частите на Министерството на отбраната и да изтеглим остатъците от ЧВК „Вагнер“ в тиловите лагери, за да ближат рани. Изтеглям частите на ЧВК „Вагнер“, защото при липсата на боеприпаси те са обречени на безсмислена смърт“, каза той.
Отговорът на Шойгу на обвиненията и ултиматумите на Пригожин беше демонстративното му посещение в базата за съхранение на оръжие в Южния военен окръг, където „провери готовността на военната техника и оръжията“, изпратени на частите, участващи в т.нар. С това посещение руското министерство на отбраната се опита да покаже, че обвиненията на Пригожин са неоснователни и че руската военна групировка, действаща в Украйна, е снабдена с всичко необходимо.
Защо това е важно: Що се отнася до думите на Пригожин за глада за снаряди, те са само отчасти верни. Дневното потребление на боеприпаси от руснаците наистина е поразително по-ниско, отколкото преди няколко месеца, но Бахмут е фронтовият район с най-тежка огнева мощ. Руските артилерийски удари по Бахмут се извършват с доста висока интензивност. Както отбелязва Източната група на украинските въоръжени сили, на вагнеровци им липсват изтребители, а не снаряди.“
Що се отнася до думите на Пригожин за изтеглянето на вагнеровци от района на Бахмут, от една страна, това може да е информационна завеса, под която руснаците искат да реализират някакъв свой план в района. По-специално украинският заместник-министър на отбраната заяви, че успоредно с изявлението на Пригожин руснаците, напротив, се опитват да натрупат определени сили, за да прокарат отбраната на Бахмут все пак преди 9 май.
От друга страна, поредната атака на Пригожин срещу Министерството на отбраната е продължение на конфронтацията между двете враждуващи структури, чиито признаци вече се забелязваха на няколко пъти. Демонстрирайки големия брой трупове на наемниците на Вагнер, Пригожин се опитва да предизвика обществен скандал, насочен не толкова към увеличаване на доставките на боеприпаси, колкото към публично прехвърляне на отговорността за неуспехите при Бахмут върху конкурентите си в лицето на Министерството на отбраната. Пригожин разбира, че обещанието, което е дал на Путин да превземе Бахмут, не е спазено. Въпреки че е поставил там хиляди хора в неизвестност. В същото време задачата на Бахмут не е решена и от руската армия. Затова най-удобният вариант за него е да се изтегли от Бахмут, прехвърляйки отговорността на Шойгу и Герасимов, и да се съсредоточи върху поддържането на влиянието си в Африка, където също не се справя добре.
Игор Федик
