Наказателното производство в момента е зависимо изцяло от волята на прокуратурата

ВСС биха могли да спрат производството, докато изчакат произнасянето на КС, но самото висящо производство пред КС съвсем не означава задължение да се спре, докато се произнесе КС. От друга страна самият КС вече се произнесе по сходно питане във връзка с изтеклите мандати на инспектората към ВСС и мотивите към това решение са напълно приложими и към самия ВСС, защото една институция в държавата не може да спре да функционира, понеже друга институция не е извършила необходимото, за да бъде подновен съставът на ВСС така, както е предвидено в Конституцията. Единственият орган, който продължи да функционира, това е КС, защото там липсват само двама членове. Той може да взима своите решения и ги взима, въпреки намаления си състав, докато това не е вярно за ВСС. Ако той започне да работи със състава, избран сега от съдии и прокурори, това означава да работи с 14 члена, което няма да му позволи да взима всички решения, които е длъжен да взима по Конституция и по закона, а някои от тях изискват 17 гласа. В закона се предвижда приемане на изцяло нов състав на ВСС в срок от 3 месеца от влизане на закона в сила. Ако той бъде публикуван утре, НС би следвало да избере нов състав на ВСС до три месеца, но ние не знаем дали дотогава ще имаме все още действащо НС. Това коментира в студиото на Алтернативата Здравка Калайджиева, адвокат и правозащитник.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

ВСС може да продължи да разглежда процедура, започната от един състав, в следващия си състав. След публикуването на закона Гешев може да бъде отстранен с 13 гласа. Съдиите и прокурорите имат различни функции и това е особено валидно за председателите на Върховните съдилища и за гл. прокурор и не би трябвало да бъдат в един и същи статус. Докато цялата прокуратура би следвало да представлява интересите на обществото, а не на властите, този прокурор би следвало да отговаря пред обществото в много по-голяма степен, отколкото съдиите. В момента ВСС е така структуриран и изграден в личния си състав, че половината от членовете му се избират от политиците – от НС. Останалата половина се избира съответно от прокурори и от съдии. Това означава, че от съдийската колегия вместо да могат да се самоуправляват, те са представлявани само от шест свои представители, избрани от съдии. Те не могат да имат мнозинство нито в Съдийската колегия, нито в Пленума. Докато в прокурорската колегия е обратно – там са избрани прокурори от самите прокурори, но политическата квота в Прокурорската колегия е също от прокурори. Всички те са бивши и бъдещи подчинени на гл. прокурор. Това прави решенията на ВСС обречени да се подчинят на волята на гл. прокурор и от друга страна – да се съобразят с политическата воля на избралите политическата квота във ВСС. Това не гарантира независимост на съдилищата, нито дава свобода на честната и лична воля на прокурорите, работещи във ВСС, което опорочава целия смисъл на независимостта на съдебната власт като цяло.

Нашата прокуратура е изградена по модел, който в известна степен следва модела на прокуратурата в НРБ, където обаче системата е еднопартийна и прокуратурата следва партийната воля и служи за неин железен юмрук и същевременно се отчита пред НС, носейки строга дисциплинарна и партийна отговорност. В момента имаме многопартийна система, т.е. ти не знаеш на кой господар служиш, а от друга страна прокурорите не отговарят пред никого за нищо. Сега при разклащането на политическата власт се проявяват противоречията от една страна вътре в прокуратурата и от друга – между ГЕРБ и прокуратурата. До ден днешен виждаме от една страна симбиоза, която може да защити един и да нарочи друг, което не би трябвало да бъде функция на прокуратурата, ако тя защитава обществения интерес.
Ако досега е имало някакви промени в Българската конституция, все са били в главата „Съдебна власт“, която е дълбоко объркана, защото тя възлага на гл. прокурор квази съдебни функции, до степен, в която ние вече не знаем всъщност кой правораздава. Прокуратурата има монопол върху обвинението, т.е. ако тя каже, че нещо е престъпление, може да си образува производството, да го гледа дълго и да го остави „на трупчета“ и всичко това да се точи с години, докато обвиненият се окаже виновен или невинен или докато прекратят производството, а прокуратурата може да прекратява и възобновява, когато пожелае. От друга страна може да не образува производство срещу човек, за когото има достатъчно данни, че е извършил престъпление. Така за да получат жертвите правосъдие, зависят изцяло от прокуратурата. Съдиите могат само да разгледат стигналото до тяхната маса. Така че наказателното производство в момента е зависимо изцяло от волята на прокуратурата.
Необходимостта от смяна на законите и на Конституцията е ясна на всички в юридическата общност от много отдавна. Дали трябва да пипаме Конституцията е дъвка. Нямо подходящ момент за смяна на Конституцията. Системата се опорочи и затова избирането на разбирачи във ВСС е остро необходимо. Че има връзка между изпълнителната власт и гл. прокурор няма спор. Трусовете в съдебната система за мен са по-малкият проблем. По-големият е какво е общото състояние на правосъдието. В помията, която наблюдаваме, няма добри, посочи в заключение адв. Калайджиева

Наказателното производство в момента е зависимо изцяло от волята на прокуратурата

ВСС биха могли да спрат производството, докато изчакат произнасянето на КС, но самото висящо производство пред КС съвсем не означава задължение да се спре, докато се произнесе КС. От друга страна самият КС вече се произнесе по сходно питане във връзка с изтеклите мандати на инспектората към ВСС и мотивите към това решение са напълно приложими и към самия ВСС, защото една институция в държавата не може да спре да функционира, понеже друга институция не е извършила необходимото, за да бъде подновен съставът на ВСС така, както е предвидено в Конституцията. Единственият орган, който продължи да функционира, това е КС, защото там липсват само двама членове. Той може да взима своите решения и ги взима, въпреки намаления си състав, докато това не е вярно за ВСС. Ако той започне да работи със състава, избран сега от съдии и прокурори, това означава да работи с 14 члена, което няма да му позволи да взима всички решения, които е длъжен да взима по Конституция и по закона, а някои от тях изискват 17 гласа. В закона се предвижда приемане на изцяло нов състав на ВСС в срок от 3 месеца от влизане на закона в сила. Ако той бъде публикуван утре, НС би следвало да избере нов състав на ВСС до три месеца, но ние не знаем дали дотогава ще имаме все още действащо НС. Това коментира в студиото на Алтернативата Здравка Калайджиева, адвокат и правозащитник.
ВСС може да продължи да разглежда процедура, започната от един състав, в следващия си състав. След публикуването на закона Гешев може да бъде отстранен с 13 гласа. Съдиите и прокурорите имат различни функции и това е особено валидно за председателите на Върховните съдилища и за гл. прокурор и не би трябвало да бъдат в един и същи статус. Докато цялата прокуратура би следвало да представлява интересите на обществото, а не на властите, този прокурор би следвало да отговаря пред обществото в много по-голяма степен, отколкото съдиите. В момента ВСС е така структуриран и изграден в личния си състав, че половината от членовете му се избират от политиците – от НС. Останалата половина се избира съответно от прокурори и от съдии. Това означава, че от съдийската колегия вместо да могат да се самоуправляват, те са представлявани само от шест свои представители, избрани от съдии. Те не могат да имат мнозинство нито в Съдийската колегия, нито в Пленума. Докато в прокурорската колегия е обратно – там са избрани прокурори от самите прокурори, но политическата квота в Прокурорската колегия е също от прокурори. Всички те са бивши и бъдещи подчинени на гл. прокурор. Това прави решенията на ВСС обречени да се подчинят на волята на гл. прокурор и от друга страна – да се съобразят с политическата воля на избралите политическата квота във ВСС. Това не гарантира независимост на съдилищата, нито дава свобода на честната и лична воля на прокурорите, работещи във ВСС, което опорочава целия смисъл на независимостта на съдебната власт като цяло.

Нашата прокуратура е изградена по модел, който в известна степен следва модела на прокуратурата в НРБ, където обаче системата е еднопартийна и прокуратурата следва партийната воля и служи за неин железен юмрук и същевременно се отчита пред НС, носейки строга дисциплинарна и партийна отговорност. В момента имаме многопартийна система, т.е. ти не знаеш на кой господар служиш, а от друга страна прокурорите не отговарят пред никого за нищо. Сега при разклащането на политическата власт се проявяват противоречията от една страна вътре в прокуратурата и от друга – между ГЕРБ и прокуратурата. До ден днешен виждаме от една страна симбиоза, която може да защити един и да нарочи друг, което не би трябвало да бъде функция на прокуратурата, ако тя защитава обществения интерес.
Ако досега е имало някакви промени в Българската конституция, все са били в главата „Съдебна власт“, която е дълбоко объркана, защото тя възлага на гл. прокурор квази съдебни функции, до степен, в която ние вече не знаем всъщност кой правораздава. Прокуратурата има монопол върху обвинението, т.е. ако тя каже, че нещо е престъпление, може да си образува производството, да го гледа дълго и да го остави „на трупчета“ и всичко това да се точи с години, докато обвиненият се окаже виновен или невинен или докато прекратят производството, а прокуратурата може да прекратява и възобновява, когато пожелае. От друга страна може да не образува производство срещу човек, за когото има достатъчно данни, че е извършил престъпление. Така за да получат жертвите правосъдие, зависят изцяло от прокуратурата. Съдиите могат само да разгледат стигналото до тяхната маса. Така че наказателното производство в момента е зависимо изцяло от волята на прокуратурата.
Необходимостта от смяна на законите и на Конституцията е ясна на всички в юридическата общност от много отдавна. Дали трябва да пипаме Конституцията е дъвка. Нямо подходящ момент за смяна на Конституцията. Системата се опорочи и затова избирането на разбирачи във ВСС е остро необходимо. Че има връзка между изпълнителната власт и гл. прокурор няма спор. Трусовете в съдебната система за мен са по-малкият проблем. По-големият е какво е общото състояние на правосъдието. В помията, която наблюдаваме, няма добри, посочи в заключение адв. Калайджиева.