Малцинствата са тези, които дърпат нацията и обществото напред
Не говоря за пилона, защото той е един знак, нито ще обяснявам доколко тази идея е безсмислена. Не ме учудва, че всички високи пилони в света са по идея на диктатори. Всички по-чувствителни и образовани се сещат, че това е вид компенсация на някакъв национален комплекс. Доскоро си казвах, че в Северна Македония още не са се сплотили съвсем като нация и затова имат устрема и желанието да творят смехотворни паметници, напр. на Ал. Македонски. Открай време в целия свят има фигури, възседнали кон, които размахват мечове. Много е важно как човек чувства своята национална гордост и принадлежност. Това, което прави французите хора със самочувствие и достойнство, е личният им успех/неуспех в живота. Те дълбоко не се интересуват от Карл Велики, Наполеон или Жана д’Арк. Компенсаторният механизъм обикновено се насочва към някой друг. В страната ни вече 10-15 години определенията, насоките, стойностите и патриотичното се определят не от умната и просветена част от населението, а от необразованата. Така стигаме до пилона и знаете ли кой подкрепя идеята? Президентът. Това коментира в студиото на Алтернативата писателят и журналист Иво Беров.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Приемам като предварително условие, че той е добронамерен. Но как става така, че се стига до избор на хора без обща култура, какъвто е президентът, и как се стига до избор на хора, прочели само „Винету“, за премиер на България? Нямам отговор. Въпрос на демократична цивилизация е, когато нациите дълго време са били демократични и са си дали сметка, че малцинствата са тези, които дърпат една нация и общество напред. Затова те трябва да бъдат не само защитавани, но и поощрявани. В България все още не сме достигнали до това цивилизационно познание. Простият човек си въобразява, че ако избере прост човек като него, то той ще го защитава, понеже е прост, а не си дава сметка, че той няма да го защитава тъкмо защото е прост като него.
Председателката на СЕМ, Соня Момчилова каза, че убийствата в Буча са украинска пропаганда. Това, разбира се, не е единично мнение, въпросът е, че Соня заема властови пост също като президента Радев и е номинирана именно от него. Думите ѝ са израз на настроенията на голяма част от обществото, представлявана от президента и протежето му в СЕМ, представлявана и от Възраждане. Няма как човек да възнегодува или поне няма обществен натиск, който да реагира на обстоятелството, че в БНР откровено се води путинска и руска пропаганда при това от най-долна проба. А обяснението на СЕМ е, че в останалите предавания не се води такава пропаганда, следователно в едно може. Говоря за прословутия Волгин, когото наричат и „гласът на Путин“. Ето как се получава едно навързване на хора, постове и на части от обществото, които откровено застъпват руските представи за света и виждания за развитието на световните отношения.
Що се отнася до президента, докъде води липсата на обща култура? Съзнанието му явно е замъглено от приказките за величието на руската армия, руските успехи и цялостната пропаганда на Путин. Ако предположим, че той не е користен, а искрен, първо нека видим как си представя победата на Русия? Наблюдаваме лицемерие от страна на БСП, Възраждане и президента, които твърдят, че искат мир и призивите им са за ненамеса в тази война. Това не са чак толкова глупави хора и те са пределно наясно, че ако не се изпратят оръжия на Украйна, това означава да победи Русия, защото тя има човешки ресурси. Това, което те всъщност казват, е: „Искаме да победи Русия“. Другото е лицемерие.
Хубавото е, че цялата тази мътилка, която в момента тече и безпокои всички, е все пак възможност нещата да се подредят както трябва: разделение на властите с възможност за премахване на фасадната демокрация, каквото имахме досега, за да постигнем истинска демокрация. Но това е само възможност, която може да бъде използвана при желание на мнозинството. Ако мнозинството от българския народ си казва: „Да, ТОЙ може да си пооткрадва малко или повече, но пък строи магистрали и все пак е готин.“ и продължава да гласува за него, смятайки, че този начин на мислене отговаря на нашите обществени и национални нужди, никога няма да достигнем развитите страни, посочи в заключение журналистът.