ЕС има градивната роля да е стожер на етичната рамка за ИИ

Бумът дойде от ChatGPT 3.5 – езиков модел, трениран чрез невронни мрежи и правещ така, че текстовете, които предлага, да изглеждат много логично и да са точни и приложими в различни сфери. Иначе ИИ се разработва от 1956 г. Имаше период, наречен „Зимата на ИИ“, защото се залагаше на семантични модели, но при невронните мрежи разликата е голяма. Гугъл още м. г. имаше подобен продукт, но те нямаха формулата за печеливш бизнес модел, защото знаеха, че така ще унищожат търсачката си. Сега всички са принудени да предложат каквото имат, защото трябва да са конкурентноспособни. Преди две години прогнозирах, че до пет години този продукт ще повлияе върху всички човешки сфери. Няма област, която да остане неприкосновена и незасегната. Можем да очертаем както позитивни, така и негативни примери. GPT 4 ще бъде около осем пъти експоненциално по-мощен от GPT 3.5. Той е първият мултимодален ИИ, който обработва и визуално, и езиково съдържание. Това обаче все още не е генерален ИИ, той не притежава самосъзнание и няма волеизява, коментира в студиото на Алтернативата доц. д-р Мариана Тодорова, футуролог от Института по философия и социология при БАН.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Никой не може да каже кога и как ще стигнем до това. Винаги има възможност да се появи т. нар. случайно качество, т.е. при определен набор от обстоятелства и комбинации то или да възникне, или да самовъзникне и трябва да сме готови за това. Много задачи и професии ще бъдат заместени; има сиви зони, от които се освобождават хора и никой не се грижи за тях; има събиране на чувствителна информация от всякакво естество и тя все още не е регулирана; има деца с досег до продукти, базирани на ИИ, затова е добре да мислим отсега.
ЕС има позитивната и градивната роля да е стожер на етичната рамка за ИИ. Предложеният от миналата седмица документ обхваща множество продукти, базирани на ИИ, но сякаш не е осмислил в пълнота това, което ChatGPT 3.5 и 4 ще направят, защото не са предвидени множество въздействия, които тепърва ще се случат. Все пак има нива на рисковост и рискове, които не бива да бъдат поемани при никакви случаи.
Светът тръгва по лош път, защото създава различни юрисдикции: ЕС забранява парекселанс нещо, което в САЩ и Китай не е забранено. Така губим възможността да създадем глобално законодателство чрез диалог и търсене на консенсус. Ако европеец направи нарушение в Америка и бъде задържан, там би могъл да бъде съден. Ако се завърне в Европа и има отказ да бъде екстрадиран, по нашето законодателство той ще бъде невинен. ЕК казва, че някои рискове са високи, но не бива да бъдат спирани.

Паралелите, които се правят между ИИ и ядреното оръжие не са съвсем точни, защото е много по-лесно да засечем възможни бъдещи нарушения, тъй като има сензори и нискоорбитни сателити, които винаги могат да разберат дали някъде има придвижване на елементи с уран. Но дори ChatGPT 3.5 може вече да бъде репликиран на индивидуален телефон и рискът да настане анархия е огромен. Конгресът и Белият дом също са доста загрижени и там се твърди, че ще бъдат наложени сериозни регулации, защото се осъзнават огромните рискове. Контролът не е толкова възможен колкото за ядрено оръжие.
Подобно на всички други индустриални революции, ИИ ще отвори пространство за нови професии, но тенденциите ще са винаги към преквалификации. Не можем да твърдим, че всички ще са улеснени и няма да има безработица. Много хора, които се занимават с рутинни задачи, могат да бъдат заменени веднага. Понякога нискоквалифицираните хора ще са по-конкурентни от висококвалифицираните бели якички. Например лекционните курсове на университетските преподаватели могат да бъдат заменени от ИИ; експерти, които пишат софтуерна архитектура; специалисти по юридически анализ; съдии за административни дела; лични лекари и т.н. Това не е хипотеза, то вече е възможно и налично. Въпрос на политически и глобален консенсус е в какви рамки искаме да удържим ИИ и дали да го ползваме като набор от услуги. Количеството хора, чиито задачи, а впоследствие и професии ще бъдат заменени, ще бъдат в пъти повече от нововъзникващите професии. Ще ни е необходимо технологично време да се види кои са новите професии, които ще възникнат. Понятието професия ще става все по-флуидно и неопределено и ние на всеки 5-10 години ще сменяме заниманията си, защото възможността да сме ангажирани в една професия повече от 10 години ще отпадне.
В България не сме готови за тези процеси, макар стартът и при развити, и при недотам развити страни да е еднакъв за всички. Навсякъде това са все още пилотни проекти. Ако се мобилизираме бързо и изградим стратегии, няма да изостанем много. Образователната система бе първата, която усети силно ефекта на Chat GPT 3.5, а журналистиката е отдавна засегната – изтласкани бяха журналистиката и по-специфичните жанрове. Добре е да се върнем към по-традиционни педагогически методи. Ерата на тесните специалисти свърши. Трябва да възродим традицията в образователната ни система да се предлага по-обща култура, като се поощрява критичното мислене. В САЩ концепцията вече се преобръща. Ковид показа, че училищната система се справя по-добре от университетската.
Ако няма някакъв тежък инцидент – „черен лебед“, в който наистина да се случи досег на ИИ до критическа инфраструктура и да последват сривове в ел. система или интернет, той ще продължи да се развива под разумни регулации и ще има все по-бърза адаптация на всички системи, прогнозира в заключение доц. д-р Тодорова.