Трябва да се готвим за внезапни промени, характерни за колапсите на тоталитарни режими
Вчера Блинкен каза, че това не е финалната страница [на случващото се в Русия]. Ехото на този „метеж“ ще заглъхва дълго. Бисмарк е казал, че Русия нито е толкова силна, нито толкова слаба, колкото изглежда. Онова, което разкри метежът на Пригожин е балонът, в който живее руската власт, а и светът. Властта е преминала в друго състояние. Много неща се обясняват с пари и интереси. В интервюто си Пригожин казва, че основната причина за атаката срещу Украйна е стремежът на руските олигарси да заграбят максимално възможното от намиращите се на територията на Украйна активи и ако се върнем към случилото се на окупираните територии, те де факто разкостиха заводите и всичко се изнесе обратно в Русия. Второто много важно нещо, което той каза, е, че никога не е имало реална военна заплаха или доказателства за агресивни намерения от страна на Украйна, пък камо ли от НАТО и че никога за осем години украинците не са атакували цивилни цели. Пригожин беше създаден от Путин с цел да работи в сивата зона – там, където официалните руски формирования не можеха да работят. Това нещо, посредством частните военни групировки, Путин го правеше в Африка, в Шри Ланка, в Ирак, в Сирия. Това са едностранни отношения – ако не служиш на Кремъл, признание няма. И когато беше притиснат до стената от 1 юли фактически да предаде цялата си армия на подчинение на Шойгу, той реагира, защото му отнемаха парите и възможността да прави пари, коментира в студиото на Алтернативата Илиян Василев, политически анализатор и продуцент на предаването.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Путин не действа грубо срещу него. Оказа се, че армията не стои зад Путин. Росгвардията не е армия и няма възможностите да го запази. Популярността на Пригожин е доста голяма. Той неслучайно нарече операцията си „марш на справедливостта“ и назова проблемите в руското общество. Но това, което най-много удари Путин, е, че Пригожен е герой от войната. Формированието му „Вагнер“ беше от малкото войски, които постигаха успехи в боевете, особено при Бахмут, макар и с цената на много жертви. Освен това цялата история на „Вагнер“ се дължи на Путин, защото никой друг не може да разреши да се наемат затворници. Преминаването на червената линия е фактът, че Пригожин започна да апелира за справедливост. Докато беше на фронта, той беше безопасен, но се завърна в Русия.
Авторитетът на Путин беше безспорен, но той загуби височина, особено след интервенцията на Лукашенко. Това доказва, че Путин вече не може сам да решава проблемите между болярите си. Както казва Блинкен, това не е краят. Ако Шойгу не бъде сменен, значи договорката, която Песков изкара в медиите, вече е развалена.
В Русия винаги е сложно. Путин както не е приключил, така и днес шефът на Комитета по отбрана в Госдумата твърдеше, че „разформироването на най-добрата ни бойна единица работи в полза на Украйна и НАТО.“ Натискът от все още несъстоялата се контраофанзива вече вдига градуса на напрежението. Краде се от боеприпаси, дори от храна, а всяка война се води с боен дух и убеденост. Когато срещу себе си имаш мотивирана и силна армия като украинската, подкрепена от Запада, няма как да стане.
Какво следва след Путин? Той е в ролята на Горбачов след пуча от 91-ва с очевидно отслабена сила и търсене на ново разпределение във „Византията на Кремъл“. Ние наблюдаваме само отраженията на процесите. Пригожин може да сплоти патриотичната и националистическа част, но имиджът му на мародер и чудовище не му позволява да има ниво на международна легитимност. Другият вариант на дълги и протяжни борби под килима също не е много вероятен. Трябва да се готвим за внезапни промени, характерни за колапсите на тоталитарни режими, които нямат вътрешна логика и не са сплотени от лоялност. Путин каза: „Обединете се да дадем отпор!“, но се оказа, че зад него няма никой. Хората, които разбират и подкрепят Пригожин не са по-малко от тези, които не го разбират. Той изведнъж се зарадва на 40% одобрение. При тези процеси новото ниво на устойчивост е малко вероятно да бъде постигнато от самия Путин. Трябва да се подсили от нова комбинация от сили и най-доброто за него е да мине в режима на Гурбачов или Елцин. В Русия вероятно ще има прояви на улицата, но те само ще потвърдят споразумение или разбирателство, постигнати на по-високо ниво.
Всичко това е от полза на украинците, но отбранителната линия, която руснаците готвеха в продължение на 6-8 месеца има жестоки минни полета, украинците нямат чак такова военно преимущество в жива сила, във въздуха – съвсем. Трябва да следим внимателно Москва, защото там нещата могат да се развият внезапно и пак да се изненадаме както през 89-а г.
Днес пускам анализ по темата за използването на ядрено оръжие. Събитията около Пригожин правят използването му по-малко вероятно, защото всяко прибягване до него неминуемо ще включи НАТО във войната, а и то трябва да се ползва с някаква вътрешна подкрепа в Русия. Анализът ми набляга на възможността да се минира ЗАЕЦ и това да се представи като терористичен акт с неясен автор, подобно взривяването на Нова Каховка. Така ще се търси бягство от отговорност, което може да разколебае НАТО при включването на чл. 5.
Малко вероятно е Путин да стигне до Хага, защото това ще означава, че в Русия трябва да има правителство, което да е готово да го предаде. Дори да приемем, че Навални е в Москва, той по-скоро ще го съди на място и такава е логиката на подобни процеси, посочи в заключение анализаторът.
