Дори най-дългият път започва с една крачка

Съдебната система е на кръстопът. Създаде се усещане, че нещо може да се промени към добро. Едно статукво се разпука с отстраняването на Гешев като гл. прокурор. ВСС не можа да бъде убедителен в аргументацията си и сега топката е в Парламента. Именно там се създаде трудно предвидима коалиция, обосноваваща собственото си съществуване именно с идеята за дълбока съдебна реформа, стигайки дори до конституционни изменения. Доколко ще успее, ще разберем следващите месеци. Имаме чисто ново управление, имаме дори заявка за 2/3 мнозинство за прецизни промени в конституцията, да смени състава на ВСС и да приеме няколко закона, с които България да се оттласне от дъното и да отиде по-близко до стандартите за правова държава. Надявам се те да изпълнят заявката си и съм готов да помагам, за да отговорим на стандартите, които сами сме приели. Такъв начинът, по който се конституира ВСС в двете му колегии; въпросът за точния характер на правомощията на гл. прокурор и по-точно т.нар. надзор за законност; такъв е и въпросът кой кога може да сезира КС. Апелирам дебатът да се концентрира и това да се свърши, защото то не изчерпва съдебната реформа. Трябва да се приемат законите за КПКОНПИ, за личния фалит, за търговския регистър, коментира в студиото на Алтернативата Крум Зарков, бивш сл.-министър на правосъдието.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Има ключови въпроси, които символно отключват други. Такъв е механизмът за разследване на гл. прокурор. Подобни актове показват, че има воля да се правят промени. Има международни стандарти, които трябва да се изпълняват, а тези които номинират и избират, трябва да носят отговорност, когато не са се справили с избора си. Този ВСС функционира далеч извън мандата си и от самото начало на съществуването си се крепи само на недоверие. Дори най-дългият път започва с една крачка. Ако това не се направи, няма да имаме дори шанс.
Премахването на гл. прокурор, както и на сл. кабинет, изисква ВНС. Но представете си, ако я нямаше фигурата на сл. кабинет през 1997 г., когато падаше правителството на Жан Виденов; или ако я нямаше фигурата на сл. кабинет, когато падаше първото правителство на Борисов, който щеше да прави изборите; или ако я нямаше тази фигура в последната година и половина? Тогава все още мин. председател трябваше да е К. Петков, въпреки че беше загубил доверие в парламента. Най-голямото ограничение на сл. кабинет е времето. По конституция то функционира 2.5 месеца. Това че партиите и парламента в последните десет месеца не успяха да изпълнят задачата си да формират правителство е въпрос към тях самите, а не към Конституцията.
Да, често се правят конюнктурни предложения или промени с оглед на дадена личност. Не един два пъти са се нагласяли законите така, че някой да се впише в дадена длъжност. Мандатите са се увеличавали и намалявали според това дали ни харесва даденият регулатор или не. По отношение обаче на специфичния въпрос за свалянето на гласовете, с които се сваля или избира гл. прокурор – 25 човека заседават във ВСС. Никъде в Конституцията не пише, че е нужно мнозинство от 17 гласа, за да бъде назначен или преждевременно отстранен гл. прокурор. Това беше проблем, защото ако видите конфигурацията на ВСС, ще разберете, че това завишено мнозинство практически дава право на вето на прокурорската част в него, което правеше фактически невъзможно евентуално търсене на отговорност. Това беше критика, която страната ни е получавала от международни институции, в т. ч. и от ЕСПЧ. Нищо друго не сме направили, освен да сложим нормалното мнозинство. И обратно – за съдиите се подсили мнозинството, именно за да може съдийската квота да има винаги определяща роля поради простата причина, че в Прокуратурата важи принципът на обществения контрол, а в съдийската колегия – принципът за съдийското самоуправление, заради по-високото изискване за тяхната независимост.
Появяването на органи като КПКОНПИ действително имаха определена цел, а именно да заобикалят въпросите на Прокуратурата. В България работят повече от 1500 прокурори и в НК е описано и как може да се конфискува имущество, но по друг ред. Идеята на КПКОНПИ беше да се бори престъпността там, където трудно се доказва по наказателно-правен ред, а именно когато някой очевидно има повече пари и имущество, отколкото законно би могъл да има. И тази заимствана от други страни идея се разви в комисия, която след това се вля, наред с други комисии, в прословутата КПКОНПИ. Новата еволюция предвижда разделянето ѝ отново, като една част от нея ще се занимава с разследване, т.е. с наказателно-правното разследване на корупцията по висшите етажи на властта, но с гаранции за политическа независимост на самия орган така, че да не се превърне в репресивен апарат.
Установил съм трагична последователност: първата година се говори какъв орган да е; през втората му се избира началник; през третата става скандал; през четвъртата се маха началникът; в петата се преструктурира. Трябва да излезем от този цикъл и да се поучим от най-скорошната си история. ГЕРБ предвиждат органът да бъде от 7 души, като 6 от тях се избират от Парламента и един от президента. Идеята ми като сл. министър беше различна: различни институции в т.ч. върховните съдилища да имат отношение към процеса, за да има блокираща квота и да се осъществява взаимен контрол. Такава беше идеята на ПП-ДБ, които считат, че Парламентът е най-демократично легитимният орган за такъв избор. От друга страна обаче той е и най-политизираният. Според мен по-доброто решение все още е дали конституирането на комисията трябва да е изцяло съсредоточено в Парламента.

По силата на Конституцията самият Парламент има право да променя определени неща в нея и не трябва да си помисля да отива отвъд. Самоограничение се изисква, когато се работи по основния закон. Една промяна изисква доста ясно дефиниране на въпросите в нея, поемане на отговорност и сериозен дебат, който да не е поверен само на експертите в Парламента.
Подал съм заявление за излизане от НС на БСП, но оставам член на партията. БСП се позиционира като опозиция на властта. Приемането на бюджета и изглаждането на алтернативен такъв е голямо предизвикателство. Не бих коментирал кандидатурата на Григорова, преди да е направена официално. Сътрудничеството, координацията и взаимодействието между левите партии и синдикатите е път, който се ползва в цяла Европа за защита правата на трудещите се. Григорова би могла да се изправи срещу когото и да било – не само срещу г-н Терзиев. Оставам убеден в това, че България има нужда от силна лява партия. Предизвикателствата могат да бъдат преодолени само ако възродим чувството си за общност и солидарност. Като член на БСП едва ли ще ме видите в друга партия, посочи в заключение Зарков.