Политици в ядрената сфера – сметката плащат потребителите

Темата – какво да се прави с ядрените реактори за АЕЦ „Белене“ започва от анализа на възможностите и оценката на риска да се работи пряко или непряко с различните доставчици на ядрени технологии. Това трябваше да бъде направени още преди да бъде избран Росатом или в хода на реализация на проекта, докато можеха да се ограничат щетите. Примерно преди десет години, когато Делян Добрев, в качеството му на енергиен министър, можеше да не прекрати договора /допълнението/, а да го остави да изтече без последствия.

И днес, вместо да са анализират в дълбочина различните аспекти на евентуална продажба, отново се бърза, а някои от пропуските могат „да обърнат“ колата. Най-лошото, че част от същите политици, които предишният път обърнаха същата кола, сега бързат, за да имат играчка и да ви представят следващата им ядрена играчка – проектът за АР-1000 и пак да ви натресат разходите. Няма съмнение, че бързането е именно за това – да се генерират нови ядрени проекти, които генерират огромни финансови потоци, с които пък се храни новата корупция.

Но да се върнем към нашите реактори и неуправляемия геополитически риск на обвързване с руски ядрени проекти. Имаше го преди 15 години – предупреждавах, но най-яркото проявление е сега в условията на война с Украйна и разпад на отношенията на ЕС с Русия. Това ще продължи и в обозримо бъдеще, Росатом ще си остане токсичен и невъзможен партньор за какъвто и да е проект. И тук нещата не опират само до формалната страна и нарастващата вероятност от ЕС санкции спрямо руския ядрен монопол, а за фактическата страна – нищо от технологичния и произодствения цикъл няма да може да се реализира през договори с финансови и застрахователни агенти, опериращи в ЕС. Без това, никой регулатор няма да даде лиценз за пускане в експлоатация на АЕЦ с руска ядрена технология.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Който не разбира това, няма смисъл да чете по-нататък.

Опитите да се вкарат в уравнението EDF не променят нещата. Разбира се това е ход на кръга около Румен Радев и Георги Първанов, да си купят време в анализи, доклади и прочие за да се премине „бурята“ с текущия импулс за решение на проблем с Украйна. Като човек близко запознат с различните геополитически, дипломатически, корпоративни, регулаторни, рискове и т.н. аспекти – преди повече от 12 години написах един анализ озаглавен „АЕЦ Белене – мисия невъзможна“. В него обосновах защото нова ядрена мощност у нас е практически невъзможна извън заместващи мощности на 5 и 6 реактор, и това под условие. И днес твърдя, че нямаме друга пазарно достоверна опция за ядрени мощности, което предполага продажба на реакторите и съпътстващото на Украйна. Тук отварям една скоба – топ приоритет е експлоатацията на двата блока в АЕЦ „Козлодуй“ и тук преценката трябва да бъде, какво от това оборудване може да се окаже нужно при удължаване на срока на действието им.

За шест месеца е невъзможно да се договори и сключи споразумение, пък и не е и нужно да се препуска. Но е възможно да се анализира ситуацията, рисковете, подходите.

Съхранението на ядрените реактори при отсъствието на перспектива за тяхното използване означава само едно – състоянието им ще се влошава и стойността им ще намалява докато стигне отрицателна стойност. Това е подходът, който Румен Радев използва за съветската ни авиация. Тя имаше стойност от стотици милиони, докато той не взе решение да пропусне възможността за триъгълни сделки и ….. сега МИГ-овете ще се окажат с отрицателна стойност, защото не предстоят разходи по утилизацията.

Така, че преговорите с Украйна за реакторите са на практика безалтернативни.

Има различни вариации на сделката, който трябва да се анализират за рискове – ползи – първият е продажба, втория е инвестиция, ако Украйна няма тези пари. Имаше и трети вариант – който до скоро се обсъждаше, те да ни помогнат да реализираме тези проекти у нас, но се оказа, че този вариант няма шанс. Защото сме в ЕС и никой регулатор няма да даде зелена улица на подобен проект, без токсичния Росатом. Поне така стоят нещата към днешна дата. Съществува и възможност за сключване на договор за изкупуване на енергията при фиксирана цена или опции от страна на НЕК, особено ако се реализира не продажба, а инвестиция на реактори и оборудване.

Нищо не се е променило от предишния ми анализ. Реакторите и оборудването на склад нямат много други варианти извън сделка с Украйна. Решението на Парламента е логично – то дава ориентир за цената, която не може да бъде по-малка от стойността на придобиване.

Най-големият проблем е, че в изключително сложна материя като ядрената енергетика се намесват от една страна все повече „ядрени“ политици, които не се интересуват от проектни рискове и последствия, а от възможността, независимо от крайния резултат, да станат поредните свръхбогати президенти, министри, депутати. От друга страна, имаме експерти и ядрени лобисти, които кешират всеки полъх на желание у политиците, но отново пренебрегват често  гравитацията на логиката – и политическа, и търговска и проектна. Няма холистици, които да балансират интереси, да анализират многостранно и да извеждат националния интерес – този на данъкоплатците и на потребителите.

Доста министри на енергетиката, през последните години, стават хора без нужната подготовка, който гледат само в тясната си зона на интерес на своята лобистка група.

Ще ви дам един ъгъл на текущата ситуация, за да разберете, защото енергетиката ни е изправена пред катастрофа и защо не можем да се ангажираме сега с нови големи проекти за нови ядрени мощности. Около Великден имахме излишък от енергия, комбинация на много ниско потребление и относително по-голямо производство, което наложи за да съхраним устойчивостта на енергийната система спешно да изнесем над 800 МВт на час в продължение на много часове часа, без дългосрочни договори, към борсите през енергийната система на Европа. По правилата, не плащаме, ако след малко време отново внесем това количество. Но слабото потребление прави невъзможно изпълнението на това задължение и според системните правила сме длъжни да заплатим наказателна цена за този дисбаланс. Вероятно цената ще бъде над 220 евро за МВтч. Този вътрешен дисбаланс се увеличава и защото ПАВЕЦ Чаира е извън строя (там бе извършено престъпление по служба и никой не го разследва). Само за този ден ще платим за дисбаланс над 1,5 милиона евро. Ще кажете голяма работа, но това е върхът на айсберг.

Плаща ЕСО и тези дисбалансите стават все по-вероятни с навлизането на нови мощности и стагниращо потребление, но най-вече заради закъснялата либерализация на енергийния пазар, който бе доминират от сръбски търговец с руски корени и български корупционни политически връзки. И сега нямаме външни договори за изкупуване. След като ЕСО плати сметката, той я отчита като разход, който КЕВР признава, и калкулира в цената на електроенергията, която потребителите плащат – то няма и кой друга да плати сметката. Лобито на търговците е достатъчно силно, те реализират печалбите си, но дисбалансите в системата се плащат от потребителите.

За да се поддържа устойчивостта на вътрешната ни система, при ограничено потребление, ще се налага да изнасяме все повече непотребна у нас енергия на международните борси, като същевременно убиваме местните източници за балансиране – като ТЕЦ. Не случайно АЕЦ „Козлодуй“ започна сама да си продава дългосрочно енергията.

А сега си представете още 2200 МВт мощности, ако АЕЦ „Белене“ беше построена, както искаха Първанов, Овчаров и по-късно Доган и Борисов?  Или както Радев и неговия служебен министър искаха – още четири блока? И си представете още 10 ГигаВт соларни панели?

Катастрофа, нали?

За да разберете – колко е сложно, ще ви дам жокер. Това до тук е една нищожна част от проблемите около проектите в ядрената енергетика. Прекъсването на връзката с Росатом ни поставя в още по-трудна ситуация във връзка с отработеното гориво, което се трупа без изглед скоро да намери разрешение и сметката на което никой не отчита в пълния и размер. Тези проблеми не само, че няма да се решат, но и ще набъбнат ако тръгнем да реализираме друг, този път, американски ядрен проект, само защото няколко депутата имат остра нужда от изпиране на имидж. Между другото същите, които сега форсират продажбата на ядрените реактори и оборудване на Украйна.

Илиян Василев