Руско-украинска война: Украйна на срещата на върха на НАТО и конфликти на руското военно ръководство

Положението на фронта

През изминалата седмица активни бойни действия се наблюдават почти по цялата фронтова линия. По някои свои направления Силите за отбрана на Украйна (СОУ) продължават да провеждат настъпление, по други – да осъществяват активна отбрана. Настъпателните действия продължават най-малко в три направления: Мелитопол, Бердянск, Бахмут. В активната отбрана на СОУ – в посока Луганск.

Юг

СОУ продължават да водят настъпателните си действия в мелитополското и бердянското направление без ясно изразено главно направление. Моделът на действия остава хибриден. Използват както общовойскови интегрирани операции според американската доктрина (но без подкрепа от въздуха), така и съветския подход със значително използване на артилерия, изискващо значително количество боеприпаси. Що се отнася до действията на сухопътните части, те използват усъвършенствана тактика на действие на щурмови групи от рота до батальон, които напредват в тясно взаимодействие с противоминна техника и сапьори.

Както и преди, подобни действия имат за цел да принудят руснаците да изтеглят резервите си възможно най-активно в зоната на обсега на оръжията за поразяване. Примамката на руската артилерия остава особено важна. Когато украинските части навлизат в определен участък от фронта, руснаците вдигат артилерия, за да ги унищожат, като по този начин разкриват позициите си и попадат в зоната на украинската артилерия. Всички действия на руснаците се записват от украинските контрабатарейни радари, насочващи срещу тях артилерийски огън. Примамването и унищожаването на руската артилерия (както и резервите на руснаците като цяло) създава условия за пробив с използване на вече готовите основни сили.

Резултатите от горните действия на СОУ, които продължават вече месец и половина, са унищожаването на значително количество техника и личен състав на руснаците, както и освобождаването на толкова територии, колкото руските войски завоюваха за 6 месеца. Освен това друго потвърждение за успеха на настъпателните действия на СОУ е отстраняването в Русия на командващия 58-а общовойскова армия генерал-майор Иван Попов (виж по-долу).

Бахмут СОУ продължават да провеждат настъпателни операции северно и южно от Бахмут. В самия град руските части са под огневия контрол на украинската артилерия. Осигуряването на доставките им става все по-трудно.

Южно от Бахмут две командни височини в района на Клишчиевка, отдавна окупирани от руснаците, сега се контролират от украински части. В самата Клишчиевка още не влизат, защото няма смисъл. Достатъчно е да контролират височините над селището, както и над Бахмут.

На север от Бахмут СОУ атакува в посока Ягидни, което е недалеч от Берховка. Руснаците се опитват да окажат натиск върху Берховка, за да попречат на украинците да достигнат доминиращите височини, разположени близо до нея. Но засега без успех.

Като цяло Бахмут продължава да играе ролята на място, където успешно се използва потенциалът на руската армия.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Луганското направление

В луганското направление руснаците са съсредоточили около 80 хиляди свои войници, които се опитват да атакуват в няколко направления. Смята се, че тук са разположени най-боеспособните сили на руската военна групировка в Украйна, чиято цел е да създаде проблеми на СОУ и да принуди украинското военно командване да отклони вниманието към това направление и да прехвърли към него резерви. Тази концепция се прилага от руснаците от миналата година, но не води до съществени промени на фронтовата линия. Силите и средствата на СОУ в луганското направление имат достатъчен потенциал да сдържат настъплението на руснаците.

Среща на върха на НАТО и Украйна

Основна новина: На 11-12 юли в литовската столица Вилнюс, на фона на продължаващата руско-украинска война, се проведе поредната среща на върха на НАТО. Още на 30 септември миналата година Украйна изпрати заявление за членство в Алианса и очакваше на тази среща на върха да получи отговор на него. Въпреки това, малко преди срещата на върха, на 8 юли, президентът на САЩ Джоузеф Байдън заяви, че Украйна все още не е готова да бъде член на Алианса. По време на срещата обаче 24 страни членки на НАТО официално декларираха подкрепата си за членството на Украйна в нея.

Подробности: На 11 юли НАТО публикува текста на заключителното комюнике на срещата от 90 точки, включително важните елементи за Украйна. Сред тях са следните:

– Русия е най-значимата и непосредствена заплаха за сигурността на съюзниците, както и за мира и стабилността в евроатлантическия регион;

– Русия носи пълна отговорност за незаконната, неоправдана и непредизвикана агресивна война срещу Украйна;

– НАТО потвърждава ангажимента, поет на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Украйна да стане член на Алианса. Това обаче ще стане възможно, когато „когато всички съюзници са съгласни и всички условия са изпълнени“;

– Алиансът се съгласи да премахне Плана за действие за членство в НАТО (MAP) за Украйна, но все още не е отправил покана за присъединяване;

– Създава се Съвет Украйна-НАТО. Неговите участници ще бъдат равноправни членове и ще решават проблемите по пътя на присъединяването на Украйна към Алианса, а външните министри на страните от НАТО редовно ще оценяват напредъка на Украйна в рамките на адаптирана годишна национална програма;

– Създава се многогодишна програма на НАТО за практическа помощ на Украйна.

Защо това има значение: За Украйна резултатите от срещата във Вилнюс имат две измерения – политическо и практическо. Що се отнася до политиката, очевидно е, че днес не всички страни – преди всичко САЩ и Германия – са готови да поканят Украйна в Алианса. Мотивацията на Вашингтон и Берлин е, че подобно решение може да доведе до още по-голяма военна ескалация от страна на Русия, а не е изключено и до използване на ядрено оръжие от нея.

Формулировката „когато всички съюзници са съгласни и всички условия са изпълнени“ е доста неясна и може да се превърне в ускорено влизане (какъвто беше случаят с Швеция и Финландия) или може да се проточи за неопределено време. Кой от двата сценария ще бъде реализиран ще зависи до голяма степен от развитието на обстановката на фронта, в частност от успеха на действията на СОУ.

Що се отнася до практическото измерение, тук е важно съюзниците да се споразумеят за многогодишна програма за помощ за Украйна, която ще улесни прехода на нейната армия от стандартите от съветската епоха към стандартите на НАТО и ще й помогне да възстанови сектора за сигурност и отбрана, както осигуряване на собствените и критични нужди. Също на срещата на върха лидерите на страните от Г-7 приеха „Съвместна декларация за подкрепа за Украйна“, отворена за подписване от всяка страна.

И двата горепосочени документа са много важни за воюващата украинска държава. Те включват продължаване на предоставянето й на системи за противовъздушна отбрана, системи за голям обсег, бронирани превозни средства, трансформация на украинската отбранителна индустрия, сътрудничество в областта на разузнаването и киберсигурността, помощ за украинската икономика и енергетика, подкрепа за търсене на отговорност от Русия, и т.н. Дори може да се каже, че тези документи са с по-голяма тежест от самата политическа декларация на НАТО. Те всъщност излагат на хартия формулата „да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“.

Напрежение в руското военно ръководство

Основна новина: На 13 юли руските медии публикуваха новината, че командващият 58-ма армия, която воюва в южната част на Украйна в Запорожка област, генерал-майор Иван Попов е отстранен от служба. Това стана след негов доклад до началника на Генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов, в който между другото той предложи ротация на войските на първа линия на фронта.

По-късно Попов публикува аудио съобщение в частен чат, което след това беше публикувано от депутата от Държавната дума и бивш заместник-командващ на Южния военен окръг Андрей Гурулев в неговия телеграм канал. В него Попов се обърна към подчинените си и каза, че е уволнен за това, че в доклад до висши служители назова нещата с истинските им имена, като грубо посочи проблемните въпроси в руската армия „в бойната работа и поддръжката“. След думите на Попов той насочи вниманието на властите към „липса на контрабатарейна борба, артилерийски разузнавателни станции“, както и към „масовата смърт и раняване“ на руски военнослужещи от украинската артилерия. Той също така спомена определен „висш командир“, който „коварно и подло обезглави армията в най-трудния момент“.

Що се отнася до характеристиката на Попов като военачалник и офицер, то според руския терорист бившият т.нар. министър на отбраната на „ДНР“ Игор Гиркин, те са само положителни. Колегите оценяват Попов като компетентен и авторитетен командир и дори като „положително изключение от правилото“ на фона на мнозинството от действащите генерали.

Защо това е важно: От една страна, отстраняването на командващия 58-ма армия показва напрегната ситуация в руското военно ръководство. Въпреки края на конфронтацията по линията Пригожин-Шойгу, конфликтите около ръководството на руските въоръжени сили продължават.

Трябва да се отбележат и действията на руското военно ръководство в тази ситуация. Вместо да решава проблемите, изразени от подчинените му, в частност да предприема мерки, насочени към повишаване нивото на сигурност на своите войници и офицери, то се ръководи от стари съветски методи – потушава в зародиш всяко несъгласие и неутрализира тези, които повдигат проблемни въпроси и поставя под въпрос нейната компетентност в управлението на армията.

От друга страна, случаят с Попов е още една ясна индикация, че украинската офанзива върви добре. Очевидно само една наистина лоша ситуация може да принуди генерал от такова ниво да се противопостави на ръководството си.